56 лева на месец повече, ако се въведе необлагаем минимум

Миналата година в рамките на дебатите за Бюджет 2019 ние предложихме два различни модели от тези на КНСБ

Близо 400 хил. българи работят на минимална работна заплата и въвеждането на необлагаем минимум ще е само един от елементите за справяне с бедността, защото ще им позволи да разполагат с 56 лева допълнително на месец. Това коментира пред "Дарик" Ваня Григорова, икономически експерт на синдикалната организация КТ „Подкрепа“.

"На тези хора директно в джобовете би оставало по 50 лева. Това не е пренебрежимо малка сума, за да махнем с ръка, че биха могли да минават с тези пари. Да, минават без тези пари, но се изнасят устремно от страната.

Не можем да продължаваме по този начин - да пишем демографски стратегии, да правим ДНК кампании, които са изключително нелепи и не си дадем сметка, че докато не създадем социално-икономически условия българите да останат в страната, то те няма да го направят. Целта не е да вземем от богатите, а бедните да останат", заяви Григорова.
 
"Единствената държава, която формално няма необлагаем минимум, е Унгария. Но и там, когато стане дума за семейство или двойка, тогава също има облекчения. Тоест, единствената страна, която реално няма необлагаем минимум, е България", посочи тя.

"Миналата година в рамките на дебатите за Бюджет 2019 ние предложихме два различни модели от тези на КНСБ. Заложихме основно на два механизма - въвеждане на необлагаем минимум, а другото е нарастване на максималния осигурителен доход", допълни Григорова.

Проблемът с бедността не се решава по пътя на данъчното законодателство, а с промени в структурата на икономиката и заетостта, защото необлагаем минимум при ниска данъчна ставка като тази в България ще създаде предпоставки за укриване на труд и доходи. Това коментира зам.-председателят на БСК Димитър Бранков.

Той смята, че не е момента за радикална данъчна реформа, каквато предлагат синдикатите – както заради предстоящите местни избори, така и заради предстоящото влизането на България в т. нар. "чакалня" за еврото - Валутно-курсовия механизъм ERM II.

Установената към момента данъчна система е обвързана с фискални правила и Валутния борд. Отделно имаме структурни проблеми с данъчно задължени лица, които са специфични за България.

Съвсем не съм на мнение, че сега е подходящият момент за предприемане на такива промени. Предстоящите местни избори и характерния уклон към популизма от страна на целия политически спектър не е най-добра среда за водене на такъв разговор", аргументира Бранков.

Той добави, че юли месец има ангажимент на страна на правителството и Българската народна банка (БНБ) да инициира процедура по влизането на България в механизма ERM II. "Тоест, официалната позиция е за всички радикални промени в данъчната система, поне такива, каквито се предлагат, че дебатът трябва да се състои след тях", коментира експертът.
 
Относно въвеждането на т. нар. данък "богатство", по думите на Бранков, в случай че не се направи точен и адекватен анализ на структурата на собствеността, тази мярка може да удари формиращата се средна класа, тъй като може да се окаже санкционираща в натрупването на спестявания на отделните домакинства.