Около 65 на сто от българското население живее около или под прага на бедността, съобщиха от КТ "Подкрепа" на кръглата маса "Борбата срещу бедността и за ефективно социално включване - жизненоважен приоритет за устойчиво развитие на България", организирана от синдиката, съобщи БНР.
Президентът на КТ &quot;Подкрепа&quot; Константин Тренчев обвърза проблема с бедността с този с безработицата. По думите му освен повишаването на безработицата у нас има и увеличаване на броя на работещите в т.нар. сива икономика. <br /> <br /> От синдиката съобщиха, че около 80 милиона европейци живеят на прага на бедността, а 4 милиона са гражданите в страните от ЕС, които са загубили работните си места в последно време. <br /> <br /> От КТ &quot;Подкрепа&quot; заявиха, че очакват до края на годината безработицата у нас да достигне от 9 до 11 на сто. Прогнозираме двуцифрена безработица, което означава стойностите й да бъдат над 10 на сто, каза Константин Тренчев. Той отбеляза, че не оспорва официалните данни на НСИ за безработицата, но по думите му има и нерегистрирани безработни. <br /> <br /> Тренчев даде пример с работещите в строителството, които не се водят в никакви статистики и сега при застоя в този отрасъл, ако останат без работа, това няма да бъде отбелязано статистически. Друг пример за нерегистрирани безработни са българите, които се завръщат от чужбина заради влошената икономическа ситуация и те също &quot;отсъстват&quot; от всякакви статистики, добави Тренчев. <br /> <br /> Според него &quot;към момента НСИ дава твърде оптимистични данни за безработицата, но нещата са много по-сериозни&quot;. <br /> <br /> Бедността е феномен, който провокира обществената солидарност и нагласите за решаването или невъзможността за решаването на този проблем, каза Теодора Демирева, експерт в Министерството на труда и социалната политика. По думите й все повече бедността се свързва с трудностите от материален характер, които изпитват хората, както и с нарушаването на определени права. Съвременният аспект на бедността може да се разглежда като ограничен достъп до качествено образование, здравеопазване и до участие в социалните мрежи, посочи Демирева. /БЛИЦ <br /> <br />