65% от българите около или под прага на бедността

Около 65 на сто от българското население живее около или под прага на бедността, съобщиха от КТ "Подкрепа" на кръглата маса "Борбата срещу бедността и за ефективно социално включване - жизненоважен приоритет за устойчиво развитие на България", организирана от синдиката, съобщи БНР.

Президентът на КТ &quot;Подкрепа&quot; Константин Тренчев обвърза проблема с бедността с този с безработицата. По думите му освен повишаването на безработицата у нас има и увеличаване на броя на работещите в т.нар. сива икономика. <br /> <br /> От синдиката съобщиха, че около 80 милиона европейци живеят на прага на бедността, а 4 милиона са гражданите в страните от ЕС, които са загубили работните си места в последно време. <br /> <br /> От КТ &quot;Подкрепа&quot; заявиха, че очакват до края на годината безработицата у нас да достигне от 9 до 11 на сто. Прогнозираме двуцифрена безработица, което означава стойностите й да бъдат над 10 на сто, каза Константин Тренчев. Той отбеляза, че не оспорва официалните данни на НСИ за безработицата, но по думите му има и нерегистрирани безработни. <br /> <br /> Тренчев даде пример с работещите в строителството, които не се водят в никакви статистики и сега при застоя в този отрасъл, ако останат без работа, това няма да бъде отбелязано статистически. Друг пример за нерегистрирани безработни са българите, които се завръщат от чужбина заради влошената икономическа ситуация и те също &quot;отсъстват&quot; от всякакви статистики, добави Тренчев. <br /> <br /> Според него &quot;към момента НСИ дава твърде оптимистични данни за безработицата, но нещата са много по-сериозни&quot;. <br /> <br /> Бедността е феномен, който провокира обществената солидарност и нагласите за решаването или невъзможността за решаването на този проблем, каза Теодора Демирева, експерт в Министерството на труда и социалната политика. По думите й все повече бедността се свързва с трудностите от материален характер, които изпитват хората, както и с нарушаването на определени права. Съвременният аспект на бедността може да се разглежда като ограничен достъп до качествено образование, здравеопазване и до участие в социалните мрежи, посочи Демирева. /БЛИЦ <br /> <br />