Албанци ни строят къщите, турци ни готвят по курортите

Албанци ни строят къщите, украинки ни оправят леглата по черноморските хотели, а турци ни готвят по кръчмите, пише Марица.

Родните кандидати за работа отиват на предварително интервю, изстрелват въпроса:  „Каква е заплатата?“, и след отговора аристократично напускат кабинета на шефа или ПР-а.

Коефициентът на безработицата в България за първото тримесечие на 2021 година е 6.4% от работоспособното население, става ясно от данните на НСИ, а тенденцията е да падне още през лятото заради сезонната заетост. С една дума, не е като да няма свободни хора за работа,

но или те не стават, или работата не става за тях,

описа накратко ситуацията пловдивски мениджър.  Дисбалансът се допълва от очакванията за възнаграждението и работното време и реалността.  

Албанци строиха трибуната на стадион "Ботев"под тепетата. Бяха привлечени от изпълнителя на проекта ПИМК. Те вече са по родните си места, но със сигурност не биха отказали още гурбет в България. Друга строителна бригада от Албания е базирана в селата на Родопската яка.

За евтиния там държат квартири, но изпълняват поръчки „на повикване“ в Пловдив, Асеновград и баровски обекти из околните села.

Те са група, организирали се сами още от родното си място. Млади, здрави момчета, не създават проблеми, те по цял ден са на работа, доволни са и местните, защото гурбетчиите оставят част от парите си в селските хоримаци.

Какво обаче може да предложи най-бедната страна в Европейския съюз на такива гастарбайтери? Отговорът е елементарен -

по-добър стандарт и заплащане от собствената им родина.

Само за справка - минималната работна заплата в Албания за миналата година е 213 евро и около една трета от албанците работят цял месец именно за тази семпла сума.

Друга голяма група, на която България в последно време е любима за гурбет, са турците. Като не става въпрос само за български турци от пограничните райони, а често и за хора от големите градове от вътрешността на страната, включително и висококвалифицирани специалисти.

И тук причината е същата - заради нестабилната икономическа ситуация в съседната държава и спада на турската лира българската заплата им изглежда доста по-изгодна.  

Въпреки че и в Турция има строителен бум и без работа няма да останат, те идват тук заради по-доброто заплащане.

Без тях сме загубени, коментира Тунджай Гюлер от строителна компания „Герт груп“. В момента в компанията му няма „вносни работници“, но по думите му -  „ще направи всичко възможно да докара“.

И молдовците са добри строители, но аз лично предпочитам турските, просто им разбирам по-добре манталитета, коментира президентът на „Герт груп“.

Истината е, че за този бранш отдавна няма кадри и това е голям проблем. Опитните и обучените отидоха на гурбет в Германия или Холандия, заселиха се трайно в чужбина, дръпнаха и семействата си, а

тук останаха само хората, които се „пишат“ майстори, но съвсем не са,

допълва Тунджай Гюлер и с носталгия си спомня за кадрите от  „едно време“ от Строителни войски.

Вече е ясно обаче, че такива хора няма как да запушат дупките на пазара на труда у нас. Още в началото на пандемията - в началото на 2019 година, подплашени от неясното бъдеще и ограниченията за работа, много гурбетчии се върнаха у дома. По груби данни - около 200 000 души.

Те обаче дойдоха на гости, похарчиха парите си тук, вдигнаха потреблението на дребно, понакупиха някой и друг имот, но не се вляха на пазара на труда. Нещо повече - голяма част вече се върнаха обратно, а други го плануват заради разхлабването на противоепидемичните мерки в Европа.

Още тогава Камарата на строителите опита да яхне вълната и поде инициатива за задържане на кадрите в строителството у нас. Не се получи обаче, единодушни са хората от бранша.

Тенденцията за внос на работна ръка от трети страни означава едно-единствено нещо - че стандартът ни на живот се е повишил, щом сме притегателни като място за работа, обобщава финансовият анализатор Светозар Гледачев.

Той е наясно, че това заключение ще прозвучи на някои твърде оптимистично, но е така, защото ние просто не го усещаме. И дава за пример, че и висококвалифицирани специалисти, като лекари и фармацевти, от Македония избират да останат тук, след като завършат медицина или фармация, вместо да се връщат по родните си места.

В Кърджалийско е по-лесно

В района на Кърджали първи отчетоха, че заради острата липса на персонал си внасят от Турция. Това се случи още в началото на пролетта, когато стана ясно, че ресторантите отварят. "Някои от колегите вече ​имат готвачи от Турция.

Може би  защото лирата е по-евтина и нямат голяма сметка да работят там. А тук вероятно са доволни от заплащането, което им предлагаме.

Смятаме, предвид липсата на персонал, да се ориентираме към такива работници - от други държави като Турция, Украйна, Беларус и Молдова“, коментира ситуацията още тогава Данаил Дялков, председателят на Асоциацията на ресторантьорите в Кърджали.

Още не сме привлекателна дестинация

Въпреки че бизнесът в България е готов да наема чужденци главно от страни извън Евросъюза, страната ни не е привлeкaтeлнa дecтинaция зa живoт нитo зa хора oт EC, нитo зa тaкивa извън oбщнocттa.

Caмo 1% oт нaceлeниeтo нa ​България ca грaждaни нa други cтрaни. Тoвa coчи нoвo изcлeдвaнe нa Eврocтaт, публикувано през март т.г.

Нaй-виcoк дял чужди грaждaни живeят в Люкceмбург (47% oт oбщoтo нaceлeниe), а нaй-ниcък в Пoлшa и Румъния.