Рейтинговата система на университетите, която излезе неотдавна, прави доста любопитен разрез на образователната система. Тя показва не само къде и как се реализират младите хора, завършили университет, а и как висшите училища се котират сред работодателите, какви са предпочитанията на отличниците и с какви разлики в заплатите започват младите висшисти от различните вузове. Последните данни обаче са леко спорни, тъй като за база се взема информацията на НОИ, пише в. "Стандарт".
Съгласно нея например стоматолозите се оказват с доста нисък доход, защото се осигуряват на минималния за професията осигурителен праг. Друг плюс на рейтинга е, че той може да покаже и дали заплатата, с която започва младият човек, е по-висока или по-ниска от средната за региона.<br /> <br /> Ако за дадена длъжност кандидатстват абсолвент от СУ и друг университет, ще бъде предпочетен първият. Кадрите на Алма матер са фаворитите на работодателите, показва рейтингът на вузовете. Най-желани се оказват математиците с диплома от СУ - 91,17% от шефовете са изразили предпочитания именно към тях. 10 от първите 20 места в класацията на компаниите държат все специалности от СУ. Сред тях са история, филология, право, биология, химия и други. <br /> <br /> Втори в списъка на работодателите обаче са младите актьори и режисьори, които се дипломират в НАТФИЗ &quot;Кръстьо Сарафов&quot;. Нароилите се други факултети в тази сфера очевидно не са сериозен конкурент на държавното театрално училище, защото 90% от театралните шефове твърдо залагат на неговите възпитаници. На трето място са архитектите от Университета по архитектура, строителство и геодезия. <br /> <br /> В топ 20 са и Медицинският и Техническият &nbsp;университети с по две специалности, Художествената академия, както и хранителните технолози и агрономите от Пловдив. Интересното е, че в първите 50 се е промъкнал само един частен университет - Нов български, със специалностите си изобразително изкуство и педагогика. Американският университет, чиито възпитаници са в челния списък по високи заплати, не е сред фаворитите на шефовете, което донякъде се обяснява с факта, че много от завършилите го се реализират в чужбина.<br /> <br /> Повечето от частните колежи обаче са доста назад в списъка не само по отношение на заплатите на абсолвентите си, но и на престижа сред шефовете. Сред последните в класацията се оказват и онези специалности в държавните университети, които не са били традиционни за тях, а са разкрити под влияние на модните тенденции с идеята за привличане на повече студенти - например икономиката в Аграрния университет, инженерството в Тракийския, театрално и филмово изкуство в Югозападния. <br /> <br /> Под 1% от работодателите са посочили техните кадри като желани за назначение. Което означава, че биха ги взели на работа, само ако съвсем няма други конкуренти. &nbsp;Сред студентите престижните университети почти съвпадат с работодателските фаворити - Алма матер е класиран на 12 места от първите 20. Най-престижно в очите на младежите е правото там. Любопитното е, че военните университети, които според класацията дават едни от най-високите заплати в държавата, са събрали под 1% престиж в очите на студентите. От значение обаче е и фактът, че там учат много малко млади хора - общо около 700 в цялата страна.<br /> <br /> Най-много у нас са студентите по икономика и администрация - общо 87 000 от около 250 000 студенти. Това на практика означава, че всеки трети студент учи за икономист или администратор, което най-вероятно ще пресити пазара на труда с такива кадри в близките няколко години. Следват ги бъдещите юристи - те са малко над 11 000. В същото време се очертава дефицит на математици - това направление е на четвърто място отзад-напред с едва 500 студенти.<br /> <br /> Рейтингът дава и тенденциите за откриване на нови работни места според шефовете. Там фаворит е медицината - 62% от болничните шефове предричат, че страната ще закъса за лекари в следващите 5 години. И в това няма нищо чудно, след като една четвърт от младите доктори вече не се осигуряват в страната. Това най-вероятно означава, че са емигрирали в момента, в който са получили дипломите си. Около половината работодатели заявяват, че ще расте нуждата и от архитекти, психолози, информатици и специалисти по електроника. 39 на сто са на мнение, че от повече специалисти ще се нуждае и туризмът. В същото време обаче има цели университети, в които едва 10-20 % от завършилите туризъм работят по специалността си. <br /> <br /> В същото време някои от тези специалности се явяват и в списъка на работодателите за намаляване на нуждата от специалисти - 12% са на мнение, че в близко бъдеще няма да ни трябват толкова много спецове по електроника и автоматика. Интересното е, че според най-много от тях ще спадне гладът за машинни инженери. Една десета смятат, че в повече ще ни дойдат филолозите.<br /> <br /> Според рейтинга с най-високи заплати започват информатиците на Алма матер. Много изненадващо е обаче, че при изчисляване на съотношението работна заплата спрямо средния доход в областта с най-високи доходи се оказват пожарникарите. Вероятно в малките населени места с по-нисък среден доход техните заплати доминират. Най-любопитни са разликите в заплатите на завършилите най-добрите и най-слабите университети, които в много от специалностите стигат до три пъти. Така е например в икономика. Двойна разлика има и при младите инженери. Докато випускниците на Техническия започват с 1134 лева месечен доход, инженерните кадри от Аграрния в Пловдив имат стартова заплата 645 лв. /БЛИЦ<br /> <br /> <br type="_moz" />