Анализ: Как Девня и Челопеч изпревариха София по заплати ВИДЕО

Как Девня изпревари София по заплати? И как столицата се озова на осмо място, след още по-малки общини, като Челопеч? Тези отговори и още 265 истории за икономика вече са факт в проекта на Института за пазарна икономика. Идеята е да се покаже реалното положение във всичките 265 общини на България.

На сайта „265obshtini.bg” всеки клик върху някоя от общините носи информация. Така например разбираме, че втори по средна месечна заплата в България е Козлодуй, предава Нова телевизия.

Макар и не винаги синя и ведра като във валса за Дунава, атмосферата в този дунавски град  отговаря на 2090 лева средна месечна заплата за 2018 година, по данни на националната статистика. А малката община Козлодуй е втората в България според размера на трудовите възнаграждения. Заради атомната електроцентрала и оценката за високата отговорност на нейните служители.

„Хората се интересуват от нашата професия, интересува ги отчасти технологията, ядрената енергетика е недостъпна за болшинството, трудна е за разбиране, затова хората имат притеснения, които тук елиминираме”, обясни Тодор Оприцов, дежурен инженер в АЕЦ „Козлодуй”.

45 години съжителство с централата стигат  за спокойствието на местните хора и на семействата на специалистите от всички краища на България.  И за факта, че около голямото предприятие кипи живот.  Близо до Козлодуй са и едни от най-големите и населени села на България. Като голямо изключение на фона на бедния Северозапад. Или като малко проспериращо място на картата на България. На цели 6 позиции пред София по доходи.

Редом с малки общини като Девня и Челопеч – първенецът по средна месечна заплата. Печелившият им принцип е един и същ – развиват индустрия. Коефициентът на безработица в Козлодуй е малко над 9 на сто. Добрата новина за препитанието извън централата е, че в сравнение с 2017 г., въпросният коефициент е намалял с три пункта.

На другия края на статистиката е община Ружинци, която е първенец по безработица в България. Над 50% от трудоспособното население там няма стабилни трудови доходи.

В Ружинци живеят 4000 души, а около 400 от тях са в трудоспособна възраст и без работа. Единственото решение за неработещите се явяват програмите, по които общината кандидатства. Така от 70% преди 5 години, безработните се стопила на 50.

„Земеделските фирми са малки, от семеен тип и работят по 1 или 2 души. Другите фирми са огромни, само една фирма имаме тук в Дражинци. Тя е наела 23 лица от нашата община като работници. Останалите си водят работници от София, от Варна и си отиват”, обяснява кметът на Ружинци Александър Александров.

Друг проблем, с който се сблъскват в региона, е липсата на квалифицирани хора. Затова и общината взима на стаж всеки, който учи висше. Но дори и това е трудно. В местния магазин пък вече са се принудили да не дават на вересия.

Пенсионерите и чужбина се явяват изход за всички без препитание в региона. В Ружинци се надяват на инвестиции и на фирми, които да стъпят и развиват бизнес там. А очакването на магистрала в Северозапада е онзи лъч надежда, който чакат всички за по-добри времена.

„Сайтът е 265obshtini.bg, а идеята е да даден възможност на всеки потребител сам да гледа, да има достъп до много детайлни данни на ниво община”, обясни Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика. „Големите градове са с по-ниска безработица и по-високи заплати, но има и малки общини, които успяват. Ключовото за малката община е да има успешен инвеститор”, обясни Богданов.

По думите му всяка община може да привлече инвестиции, ако работи добре с бизнеса, с училищата, с университетите, прави условията за бизнес добри, така че там да има дългосрочна перспектива за развитие.

„Когато има по-дългосрочна визия за развитие, компаниите, които дойдат там ще предлагат добри възнаграждения”, обясни Богданов

„Северозападът има много голям проблем с демографията. Дори областните градове са малки там. В Ружинци има само 90 души, наети в частния бизнес. Очевидно там няма частен бизнес”, коментира Богданов.