Анализатор предрече финансов срив в Европа след кризата
След мерките срещу икономическите последици от коронавируса, договорени миналата седмица от финансовите министри на ЕС, инвеститорите ще огледат дребния шрифт и ще заключат, че спасителният пакет няма да има макроикономическо въздействие
ЕЦБ няма да спасява задлъжнелите страни безсрочно. Правдоподобен сценарий предполага спад в БВП до 10%.
Това не е прогноза, но мисля, че е правдоподобен сценарий. След мерките срещу икономическите последици от коронавируса, договорени миналата седмица от финансовите министри на ЕС, инвеститорите ще огледат дребния шрифт и ще заключат, че спасителният пакет няма да има макроикономическо въздействие.
Това казва в свой анализ Волфганг Мюнхау, анализаторът на "Файнешъл таймс".
Ето какво предрича още той за финансовото бъдеще на Европа:
Основните му елементи са кредитна линия от Европейския механизъм за стабилност, кредитна подкрепа от Европейската инвестиционна банка и презастраховане за националните схеми за безработица.
Спорът дали заемът от спасителния фонд на ЕМС следва да е съпроводен от допълнителни условия, ще бъде забравен. Италия така или иначе не иска такъв. Министър-председателят Джузепе Конте заключи, че правителството му няма да преживее унижението.
Единствената програма, способна да окаже реално икономическо въздействие, е фондът за възстановяване след кризата. Но нищо конкретно не беше договорено. Идеята за “коронаоблигации” като инструмент за набиране на средства за фонда изглежда губи инерция.
Очакването ми сега е, че Европейският съвет ще договори малък фонд за възстановяване в рамките на бюджета на ЕС за 2021-2027 г., с обичайните преувеличени твърдения за какво може да послужи тази сума. Основната функция на подобен фонд ще бъде като средство за търсене на внимание от бездействащите европейски институции, без реално макроикономическо въздействие върху една икономика от 12 трилиона евро.
Така че ни остават националните фискални политики и подкрепата от ЕЦБ. Изходното ми предположение е, че икономическото въздействие на кризата ще бъде по-голямо от очакваното.
Германските икономически институти изготвиха съмнително точна съвместна прогноза за 4,2% спад на националния БВП през тази година, последван от 5,8% увеличение през 2021 г. – перфектното възстановяване с V-образна крива. Ако те са прави и ако това важи за еврозоната като цяло, значи проблемът е решен.
Но аз смятам, че те грешат. Прогнозите им не вземат предвид глобалните мрежови ефекти от карантините, дълготрайното въздействие върху сектори като транспорта и туризма и възможната втора вълна от инфекции през зимата. Моят сценарий предполага спад в БВП на еврозоната по-близък до 10 на сто през тази година, като Германия ще се представи малко по-добре от средното, а Италия и Испания по-зле. Допускам също, че германската икономика ще се възстанови умерено през 2021 г., а южната част на Европа – не чак дотам.
Съчетанието от нарастващ дълг и намаляващ БВП ще повиши съотношението дълг към БВП на Италия от сегашните 135% до порядъка на 160 – 180%.
Повечето членове в борда на ЕЦБ винаги ще подкрепят икономиката на еврозоната в момент на криза. Но не бих се обзаложил, че ЕЦБ ще спасява задлъжнелите страни безсрочно. Спешните є програми ще приключат, а хората ще започнат да си припомнят репликата на председателя Кристин Лагард от миналия месец, че работата на банката не е да затваря спредове. В управителния съвет на ЕЦБ има доста хора, споделящи същото мнение.
На определен етап рейтинговите агенции и инвеститорите ще започнат да поставят под въпрос платежоспособността на Италия. Какво ще стане, ако агенциите стигнат до извода, че тя не може да обслужва задълженията си и започнат последователни понижения на кредитния є рейтинг?
Представете си, че това стане през 2021 или 2022 г., точно преди следващите общи избори в страната.
Конте и правителството му са популярни в момента, на дали ще продължи да бъде така, след като пълната дълбочина на рецесията стане очевидна? Матео Салвини, сравнително маргинализирана фигура от миналата година насам, може да направи политическо завръщане. А ако евентуално спечели изборите през 2022 или 2023 г., неговото правителство може да се изкуши да влезе в неизпълнение по дълга. Тогава какво?
Както всеки сценарий и този зависи от несигурни събития, развиващи се в определена последователност. Мразя да поставям числови стойности на прогнозите си, но мисля, че този сценарий е не е по-малко вероятен от оптимистичния за V-образно икономическо възстановяване, върху който се базира текущата политика.