Анализатори обясняват: Може ли да бъде предотвратена рецесията в Европа и на каква цена

Европейската централна банка отново започна да налива пари в икономиките на 19-те държави от еврозоната с надеждата, че този път ще стимулира растежа и ще предотврати рецесия. Франкфурт намали рекордно ниската депозитна лихва до минус 0,5 на сто, срещу което има остро недоволство от германските банки. Може ли рецесията да бъде предотвратена и на каква цена?

Най-остра реакция срещу модерния вариант на печатане на пари имаше от Германия и Холандия - банкери от двете икономики цяла седмица предупреждаваха, че понижаването на вече отрицателната депозитна лихва ще има негативен ефект върху бизнеса им, а без здрави банки, няма здрава икономика.

Коментарите дойдоха в седмицата, когато редица влиятелни икономически институти прогнозираха скорошна рецесия в Германия, най-голямата икономика в Европейския съюз.

Пред БНР проф. Александър Криволузки от Германския институт за световна икономика заяви: „Европейската централна банка нямаше друга алтернатива освен да преотвори програмата за количествени улеснения. Причината е много ясна - инфлацията отново почти замръзна в еврозоната, което е много далеч от целта близо до два процента, а рецесията бавно пълзи към еврозоната, особено към Германия.

Алтернативата е да не направи нищо. А ако не се нарави нищо, еврозоната просто ще изпадне в рецесия. Засега не се виждат фискални мерки, с които да се стимулира икономиката. Възможността да се изпадне в рецесия би струвала много повече дори и на Европейската централна банка, защото е по-добре да вземеш мерки, за да не изпаднеш, отколкото да търсиш спасение, след като вече си в дълбока рецесия“.

„Първо, не е сигурно, че рецесията идва. Има сигнали, че може би тя ще дойде. Напълно възможно е да има рецесия само в някои части на Европа, но не е изключен сценарият тя да бъде навсякъде.

Все пак в глобален мащаб ние сме в търговска война, имаме Брекзит и редица други предпоставки, които да влошат икономиката - следователно да доведат до спад и рецесия“, допълни директорът на изследователския център SAFE във Франкфрт Ян Кранен.

В четвъртък Европейската централна банка намали депозитната лихва от минус 0,4 на минус 0,5 на сто и обяви, че ще налива по 20 милиарда евро месечно от 1 ноември - всъщност датата, от която новият гуверньор Кристин Лагард ще седне в кабинета на Марио Драги.

„Това трябва да доведе до увеличаване на кредиторането от банките. Намаляването на депозитната лихва, която и без това беше отрицателна, удря германските банки. Вярно е. Причината затова е, че в много случаи в Германия е безплатно да имаш банкова сметка.

Парите, които банките получават под формата на депозити на фирми и граждани, се държат на депозитни сметки в ЕЦБ и търговските банки губят от отрицателните лихви. В същото време заради свитото кредитиране, те не могат да ги използват за отпускане на заеми, от чиито лихви да печелят поне малко. Това е в основата на проблема.

Те обаче могат да действат и да въведат такси, за да се поддържа депозитна сметка на крайни потребители в тях. Изобщо не виждам защо това би ударило германската икономика при положение, че съществува и в много други държави“.

На теория ниската депозитна лихва трябва да доведе до изключително добри условия за кредитите на крайните потребители, но те чувстват, че случващото се в еврозоната не е здравословно и затова отказват да теглят заем почти без оскъпяване, опонира Ян Кранен. Той е убеден, че този път Европейската централна банка е направила погрешна стъпка.

„От една страна лихвите се понижават допълнително, но от друга - това не доведе нито до засилване на кредитирането, нито до използването на повече финансови ресурси в икономиката, нито до увеличаване на цените - т.е. достигане до целевото равнище на инфлацията. В същото време дългът, който се изваждат от пазара чрез покупката на дълговите книжа от ЕЦБ, може да „изкриви“ реалната ситуация и да създаде повече проблеми, отколкото да реши.

Ето защо много икономисти, особено в Западна Европа, са убедени, че Франкфурт не трябва да продължава с програмата за количествени улеснения. Този аргумент бе изречен на висок глас и аз смятам, че той е доста разумен, защото очевидно ЕЦБ не може да стимулира икономиката чрез наливането на пари в нея по този начин“, каза той.

И двамата икономисти са категорични, че е време правителствата да действат с фискални мерки - т.е. чрез капиталови разходи и инвестиции в определени сфери, които ще доведат до икономически растеж.

„Драги на няколко пъти повтори, че сега е моментът за фискални мерки от страна на властите, ако искаме да избегнем рецесията. Много от коментарите му на пресконференцията показваха категорично, че ние сме на ръба на рецесията и монетарната политика не е правилният инструмент, с който да се предпазим от падането от него.

Говорим за бюджетни мерки, а това засега не се е случило“, коментира Ян Кранен, според когото и опитите за стимулиране на икономиката чрез по-ниски лихви и наливането на пари чрез изкупуване на дълг са напълно изчерпан инструмент, нещо срещу което опонира Александър Криволузки.

„Нашите изследвания показаха, че програмата за количествени улеснения доведе до намаляване на лихвите, особено дългосрочните, в еврозоната; до повече инвестиции и до намаляване на безработицата в еврозоната. Именно затова съм убеден, че е правилната стъпка от страна на ЕЦБ да поднови програмата“, посочи той.

И все пак - решенията вече са факт, а през ноември предстои цялостна преоценка на ситуацията, припомни Кранен: „Това оставя всички възможности отворени в момента за Кристин Лагард и нейния екип, които ще влязат в Европейската централна банка много скоро, да оценят ситуацията и да решат дали да запазят същите цели и инструменти.

Това е нещо, което самата Лагард вече анонсира. Тя не е длъжна да продължава политиките на Марио Драги, а може да избере - или да запази курса, или да го промени. Честно казано, мисля, че има много голяма вероятност тя да направи промени“.

„Мисля, че Кристин Лагард ще продължи политиката на Марио Драги. Това, което тя може да направи, е да направи промени в инфлационната цел. Знаете, че има спекулации по този въпрос. Очаквам да видя какво би могла да направи Лагард. Сигурен съм обаче, че тя със сигурност няма да спре програмата за изкупуване на активи и няма започне да покачва лихви“, допълни Криволузки.

И двамата анализатори са категорични, че следващата седмица Федералният резерв, който е подложен на изключителен натиск от американския президент Доналд Тръмп да намали лихвите, най-вероятно няма да го направи, но ще даде ясен сигнал, че подобна мярка предстои скоро.