Ще трябва да свикнем да живеем с коренно различен финансов ред, казва в интервю за "Дневник" главният изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов. Той работи в банковия сектор от 1994 г., като последователно е бил методолог в търговски банки, експерт и главен експерт в кабинета на подуправителя на БНБ. От 2002 г. до 2007 г. е главен директор в управление "Банков надзор" в БНБ. Участвал е в изготвянето на действащото надзорно банково законодателство у нас.
Докъде ще се разпростре финансовата криза и кога ще започне да затихва?
- Едва ли има някой, който може в момента да отговори кога. Това, което малцина са очаквали, е високата й скорост на разпространение. При това развитие ми се струва, че кризата бързо ще развие целия си потенциал, като премине дори в крайни форми, както впрочем вече става. Ако тази прогноза се сбъдне, то процесът на възстановяване би трябвало също да започне скоро. Някои казват, че кризата ще продължи, докато всички загуби бъдат показани. Не споделям това мнение. Не мога да приема, че спад на "Дау Джоунс" със 700 пункта за няколко часа е израз на установена загуба. Според мен кризата стигна фаза на крайно нерационално поведение, в която загубите се определят по слухове, инерционно и групово, като така лесно могат да се преувеличат. Нещо повече, самата тя генерира нови загуби, които не биха се реализирали в нормални условия. Що се отнася до посоката, тя очевидно вече е от финансовите институции към големите корпорации от реалния сектор, които са котирани на борсите.

Каква политика на поведение трябва да предприемат българските банки оттук насетне? Кризата е в Европа, а около 80% от активите в сектора у нас са собственост на европейски банки?
- Българските банки ще се възползват от натрупаните резерви от досегашните консервативни регулаторни режими. Ще продължат да функционират с повишена предпазливост и селективност.

Kак ще се отразят колебанията при банките майки на българските им клонове?
- Дейностите на българските банки са така структурирани, че в нормални условия не биха изпитали затруднения години напред. Освен това дъщерните банки не са котирани на борси и няма условия самостоятелно да понасят негативите на борсовата паника и инерция. Очевидно върху тях се прехвърлят негативните сигнали от външния шок просто по линия на свързаността, а не заради фундаментални техни проблеми. От друга страна обаче, те разполагат и с ликвидната и капиталова подкрепа на институциите майки. А и в определен момент отвън ще започнат да пристигат и положителни сигнали.

Според "Ситигруп" (Citigroup) западноевропейските банки, които страдат от ликвидна криза, може да променят стратегията си относно Източна Европа и вместо да разширяват, да започнат да свиват своите подразделения в региона?
- Не смятам, че ликвидността може да е причина за подобни решения. Европейската централна банка (ЕЦБ) и другите централни банки в Европа предоставят на институциите огромни ликвидни ресурси. Промяна в стратегията може да има, ако собственият капитал не е недостатъчен. Наблюдавам повечето групи, които развиват бизнес в Централна и Източна Европа, и не виждам масов проблем с него. Нещо повече, смятам, че в момента най-печеливши са именно централноевропейските и източноевропейските поделения на големите международни групи. Ако капиталът им поставя ограничения, най-вероятно те ще редуцират други слабо печеливши дейности и структури или пък ще потърсят увеличение на собствените средства. И доколкото набирането на собствен капитал в момента е затруднено, то евентуално ще забави разширяването на бизнеса на международните банки в региона, но не считам, че ще промени дългосрочните им стратегии за присъствие в него.

Има ли типично наши, вътрешни опасности в стопанската среда и във финансовия сектор, които да генерират допълнителни рискове в условията на международна криза?
- Не, няма нещо по-уникално и специфично за българските банки и предприятия, което да ги прави по-уязвими от кризата. Напротив, в голяма част от финансовия сектор има много повече резерви, отколкото в икономики, сходни на нашата. Проблем, който, разбира се, не е уникален, е междуфирмената задлъжнялост. Тя натежава сериозно тогава, когато по веригата й липсва финансиране. Ако една компания е затруднена да изплати навреме дълговете си, се натрупва и се получава серия от неудовлетворени очаквания по цялата верига. Точно там е ключовата ролята на банките и затова трябва да им се създадат необходимите условия да продължат да осигуряват необходимите кредити. Другият по-съществен проблем, който изисква управленски решения, е евентуално забавяне на преките чуждестранни инвестиции. Ефектите от подобен процес, съчетан с по-селективно и предпазливо кредитиране от страна на банките, могат да се смекчат както чрез по-силно изразени държавни инвестиции, така и чрез регулаторни промени, които да освободят нов потенциал за банково кредитиране.

Как ще се отрази на бизнеса предпазливостта на банките в кредитирането?
- Дори и в тази среда на предпазливост, ако напрежението на международните финансови пазари спадне, е вероятно банките да продължат да поддържат сериозен ръст на кредитиране в рамките на около 20%. Селективността има и положителни страни - ще се отсеят по-рисковите начинания и банките ще продължат да финансират потенциално добрите проекти. От тази гледна точка предпазливостта не е крайно състояние.

Има мнения, че тази криза е повече криза на доверието. Ако е така наистина, няма ли да е по-трудно и по-дълго възстановяването, връщането на доверието между участниците на пазара?
- Вероятно. Продължителността на връщането на доверието ще зависи от дълбочината на кризата. За себе си нямам съмнение, че освен с доверието след кризата ще трябва да свикваме да живеем и в коренно различен финансов ред.

Какви ще бъдат банките, какъв ще бъде банковият бизнес след тази криза?
- Различни. Поне за известно време. Вероятно ще приличат на тези, които познаваме сега у нас - с по-скоро класически профил на дейността, в кръга на която ще влизат най-вече кредитни, депозитни и разплащателни операции. Но различни ще бъдат не само банките, различни ще бъдат инвеститорите и регулаторите.

Какво на този етап може да възстанови доверието?
- Личното ми мнение е, че тъй като борсите лесно могат да създадат прекомерна и ирационална нервност, усилията трябва да се насочат към тях. Смятам, че рано или късно, колкото и абсурдно да звучи сега, може да се наложи силно редуциране на максималния размер на дневно колебание на основните борсови индекси например. Не случайно вече силно се подлага на съмнение способността на борсите да дадат адекватна стойност на котираните активи, особено в кризисни моменти. Стигна се дори до промяна на счетоводните стандарти с цел по-лесна подмяна на оценките на балансови, борсово търгувани активи вместо по пазарна стойност (mark to market) чрез други, по-слабо волатилни подходи. Затова считам, че ролята на борсите и поведението на инвеститорите се нуждаят от повишено внимание. Помислете накъде бяха насочени досега глобалните усилия за борба с кризата - основно към гарантиране на депозантите. Генераторът на паниката обаче не са те. Паниката идва от инвеститорите, включително от най-малките, които се чувстват напълно незащитени. Погледнете индексите на всички институции в червено. Серията от продажби е предимно от многобройни, малки по обем продажби. Смятам, че само систематични радикални мерки, насочени към тях, ще овладеят процеса. В тази посока са обсъжданите идеи при подходящи условия държавите да се ангажират директно да изкупуват акции на финансови институции на борсите при спадането им до определени, близки до сегашните стойности. Във всички случаи към пазарите трябва да се изпращат добре премерени положителни политически сигнали, както и да се комуникират перманентно и ясно предприетите действия.

Има ли опасност от чисто психологически срив на доверието на клиентите към банките у нас предвид сравнително скорошната криза от 1996 г.?
- Мисля, че вече е отегчително да се повтаря колко големи и съществени са разликите между ситуацията в момента в сравнение с тази през 1996 г. Не искам да ги повтарям още веднъж. Би трябвало мислите и поведението на инвеститорите, клиентите, предприемачите и банките за 10 години да са се развили в положителна посока. В онези времена ситуацията беше съвсем различна. Сравнете само 500-те млн. долара валутни резерви на централната банка тогава срещу 15 млрд. евро сега. Разликите могат да се изреждат доста продължително.
От друга страна, за съжаление стабилността, която успяхме с много постоянство и предпазливост да изградим през годините, сега е поставена на изпитание не заради вътрешни неудачи, а по-скоро заради външни проблеми. Във всеки случай този път тръгваме от по-добри позиции, отколкото през 1996 г., когато кризата бе резултат изцяло на вътрешни фактори.

Като доскорошен централен банкер и банков надзорник и сега търговски банкер какво е мнението ви за всичко случващо се - защо и как се стигна дотук и биха ли удържали българските банки на по-голям от сегашния натиск на кризата?
- Смятам, че продължителните много ниски лихвени проценти, съчетани с изпреварващи регулирането финансови иновации, доведоха до безпрецедентни възможности за правене на печалби с лесно привлечен чужд капитал. Напоследък се заговори за алчността - всъщност на нея й се създадоха прекрасни условия да процъфти. Добре, че българските инвеститори влязоха късно в борсовите игри, а българските банки на практика не участваха. Това всъщност ще ограничи загубите на всички. Що се отнася до банките ни - в случай че глобалната криза бъде овладяна в идните седмици, нямам никакви притеснения за тях.

Какво да правят хората със спестяванията си в такава ситуация?
- След всички съвети, на които се наслушаха хората напоследък, ще добавя само, че най-важното в такава ситуация е да се запази спокойствие. Най-силно губещи в такива условия са онези, които направят най-много излишни движения.
/БЛИЦ