Банки дерат със стотици левове българи заради немарливост

Дълг в размер на 300 лева натрупа потребител към банка за такси за обслужване, тъй като не закрил сметката, след като спрял да я ползва.

Федерацията на потребителите в България е затрупана с такива жалби от хора, които поради немарливост или други причини не са успели да закрият сметките си и се трупат суми за обслужване.

Това съобщи Константин Павлов от потребителската организация пред „Телеграф“. Той посочи, че в конкретния случай става въпрос за сметка, която не е използвана от 2009 година насам, но след като не е закрита, на потребителя се начисляват такси за обслужване.

Сред другите проблеми, с които се сблъскват потребителите, е, че не могат да си плащат кредитите.

В предишни години повечето от жалбите били предимно на пенсионери, купили си някакъв уред с потребителски кредит и закъсали с изплащането му, но в пандемията зачестяват проблемите с банките на работещи хора, доктори, полицаи и други, съобщи експертът.

По думите му тепърва ще започнат големите проблеми с неплащането на кредити.

Павлов коментира още, че всеки летен ден пред Федерацията за защита на потребителите се редят по 8-10-12 човека, които идват заради проблеми с монополисти – топлофикация, ВиК, с телефони и банки, със запор на пенсии и заплати и известия от съдебни изпълнители.

След банките най-много са жалбите от "Топлофикация", посочи Павлов. Хората се оплакват, че са получили сметки с огромни суми за плащане към столичното парно в размер на 800 лева, а при справките от топлинните счетоводители пък са имали да получават пари.

Отговорът на "Топлофикация" е, че заради възражения на някои съседи в блока са преизчислени сметките на всички и въпреки че „на някого имали да връщат 300 лева, сега след преизчислението той трябва да доплати 100, 200 или повече лева“, коментира Павлов.

Той съветва хората, които имат да взимат пари от парното, да не ги оставят за следващи сметки, а да си ги прибират кеш от касите на дружеството.

Много от жалбите срещу "Топлофикация" са свързани и с практика на дружеството да пуска две изпълнителни дела по едно задължение. Парното веднъж образува изпълнително дело за главница и лихви и когато човекът си е платил сметката, се оказва, че има второ дело за такси за съдебен изпълнител.

Вместо към същото дело да таксуват разходите, те правят второ изпълнително дело след една-две години за разноските и взимат 270 лева за второто изпълнително дело, коментира Павлов. В случая два пъти взима такса за нещо, което може го даде с един изпълнителен лист.