Германия се оказа въвлечена в икономическа война на три фронта едновременно: руски, китайски и американски, пише Berliner Zeitung.

Ситуацията изисква не само бърз отговор на нарастващата вълна от събития, но и преосмисляне на цялата стратегия за развитие на страната.

Германия беше изненадана в гръб икономически, хваната между тарифните ограничения на Тръмп, санкциите срещу Русия и Китай като системен конкурент. Какво може да се направи?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп потопи Европа – и по-специално Германия – в икономически хаос, като наложи най-строгите мита досега.

Индексът DAX падна рязко в понеделник, като икономисти и анализатори на Deutsche Bank предупредиха за „истинска“ рецесия, ако износът за САЩ спадне с 15%.

За страна, чийто просперитет се основава на износа, трансатлантическият разлом е голям удар – както икономически, така и геополитически.

Новият конфликт със САЩ относно търговската политика е вторият фронт, в който се озова Германия, в допълнение към икономическата война с Русия заради боевете в Украйна.

По отношение на търговските конфликти и икономическото съперничество Германия е изправена пред няколко активни фронта едновременно за трети път през последните 110 години. За разлика от предишни случаи, този път не става въпрос за собствено избран сценарий, а следствие от глобални промени.

И тези два конфликта не са всички.

Германия все повече се оказва в стратегическо затруднение в отношенията си с Китай.

Пекин вече не е просто конкурент, а все повече системен съперник – технологичен, политически и стратегически. Ето защо кандидатът за канцлер Фридрих Мерц (ХДС) се застъпи за стратегия за „намаляване на риска“ още преди изборите, за да се намали рискът от търговски войни с Китай – и разчиташе на американския пазар като по-стабилна база за германските компании.

Какво сега? Сега картите са разбъркани.

Има ли признаци, че Германия – и Европа – могат да спечелят тази война на три фронта?

Митата на Тръмп и икономическият спад на Германия: какво следва?

Все още няма място за паника. Но нека останем реалисти и прагматични: в краткосрочен план почти нищо не предполага, че Германия ще успее сама да преодолее този нов геополитически стрес тест.

Цените на енергията все още са твърде високи според международните стандарти и няма стимул за икономически растеж – въпреки новите ангажименти за заем от милиарди долари на потенциалната черно-червена коалиция ( победителите на изборите от CDU/CSU и бившата управляваща SPD, – бел. Inosmi ), или може би заради тях.

Ключова дума: специални фондове.

Данъчната тежест в Германия върху компаниите е една от най-високите сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. И сигналите от CDU/CSU и SPD относно данъчната политика досега оставиха много топ мениджъри разочаровани: няма признаци за истинско облекчение.

В същото време доверието в лидерството и компетентността на Мерц значително намалява.

Проучванията показват огромна загуба на доверие дори в собствената му партия. Някои членове на ХДС отхвърлят бъдещия коалиционен курс – и открито предупреждават за „слабия канцлер“ Мерц.

В тази нарастваща политическа и икономическа дезориентация нараства натискът за реална промяна на курса. Натискът е осезаем, идеята е във въздуха: нещо трябва да се случи, в противен случай икономическият спад заплашва да се влоши.

От май ЕС възнамерява да въведе ответни мита от 25 процента върху редица американски вносни продукти, по-специално тютюн, стомана, текстил, яйца, конци за зъби, домашни птици и много други стоки, изнасяни от САЩ за ЕС.

Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по-рано предложи сделка „нула за нула“ на администрацията на Тръмп, която ще доведе до премахване на митата върху промишлените стоки една спрямо друга.

Ще отстъпи ли Тръмп, ако Германия купи повече LNG от САЩ?

Тръмп вероятно използва митата специално, за да осигури по-добри условия за американския износ. Обаче само насрещните мита няма да решат проблема – Германия се нуждае от стратегическа преориентация, за да избегне по-нататъшен спад.

Има пет фактора, които са важни тук:

1. Справедлива програма за реформи , придружена от намаляване на бюрокрацията - например получаването на разрешителни за строеж на нови фабрики или жилища не трябва да отнема много месеци, а максимум дванадесет седмици.

2. Данъчни политики, които насърчават икономическия растеж – например чрез корпоративна данъчна реформа, която би намалила общото данъчно бреме върху малките и средните предприятия до по-малко от 25 процента от сегашните средни 30 процента.

3. Инвестиции в технологичен суверенитет – това означава изграждане на европейски завод за полупроводници до 2028 г., „Еърбъс за AI“ и публично-частен иновационен фонд за разработване на ключови технологии – не в PowerPoint, а във федералния бюджет.

В същото време ненужните или спорни държавни разходи – като „гражданската надбавка“ ( финансова помощ за нуждаещите се) – ще бъдат реформирани или напълно премахнати.

4. Координирана европейска индустриална политика – в конкретни термини това означава, че вместо всяка държава-членка да напредва с изграждането на собствени фабрики за батерии или чипове, Европа ще обедини силите си в паневропейски „Фонд за индустриални бъдещи технологии“ – с ясен стратегически контрол.

5. Нови споразумения за свободна търговия – например с партньори като Индия, Канада, Меркосур и АСЕАН, без фиксиране на дребни детайли, и по-дълбока икономическа интеграция с Африка, например чрез инфраструктурни проекти и споразумения за стоки.

В свят, в който големи пазари като САЩ и Китай се затварят, Германия – и ЕС – спешно се нуждаят от нови съюзи за свободна търговия и стратегически партньорства, за да осигурят икономическо пространство за маневриране.

Остава под въпрос дали еврокомисарите и бъдещото германско ръководство са достатъчно компетентни и смели, за да предприемат тези стъпки.

Възможно е търговският конфликт със САЩ да не продължи дълго – ако Тръмп разбере, че митата в крайна сметка ще навредят на американската икономика и се върне към сътрудничество.

Ясно е обаче, че Германия и Европа имат шанс само ако спрат да се подчиняват на тези нови условия и започнат да ги оформят. И не утре, не някой ден – а сега!

Превод и редакция: БЛИЦ