Бивш заместник финансов министър обясни защо имотният пазар ще танцува блус

Банките плавно ще вдигнат лихвите по ипотечните и потребителските кредити след решението на ЕЦБ за увеличение на основния лихвен процент с 50 базисни пункта в четвъртък, но ефектът няма е толкова закъснял, макар че трансмисията няма да е едно към едно. Най-вероятно и лихвите по депозитите ще се придвижат плавно към 1% до края на годината, но не може да се очаква завръщането им като основен продукт. Трябва да се внимава за ефектите върху пазара на недвижими имоти. Това коментира Красимир Катев, бивш зам.-министър на финансите, пред "Блумбърг".

"Първоначално банките няма да вдигнат лихвите по кредити и заемите си с толкова с колкото ЕЦБ, но в средносрочен аспект до края на годината е много вероятно лихвите по нашите кредити да са се вдигнали с 0.8%... Не очаквам някаква паника, но потребителите и бизнесът трябва да се подготвят за малко затягане на коланите."

При достигане на лихви по депозитите около 2%, както може да се очаква следващата година, трябва да се внимава за влиянието върху пазара на недвижимости, каза Катев.

"Доходността от имотите вече пада под 4% - не очаквам някакъв спад [на пазара], но най-вероятно ръстът ще се забави. Очаквам забавяне на транзакциите, даже нулев ръст. Възможно е да има спад от няколко процента номинално на имотите, но не очаквам някакви кардинални промени, при положение че банковата система е ликвидна и с готовност дава ипотеки... Този дисбаланс между търсене и предлагане ще се урегулира, цените ще останат на същото ниво - даже да има минимален спад, това е по-скоро здравословно."

Стойностите на ипотеките ще са около 3.5% през втората половина на следващата година, прогнозира Катев.

Вдигането на основния лихвен процент с 50 базисни пункта показва една решимост да се действа сериозно срещу инфлацията и тя да се доведе обратно до 2 процента в средносрочен план. На пресконференция по-късно в четвъртък президентът Кристин Лагард даде ясни индикации, че през септември и октомври предстои ново вдигане на лихвата, може би отново с по 0.5%, каза Катев.

"Пазарите очакват пиковата стойност на този цикъл да бъде средата на следващата година между 1.75% и 2%."

Пазарите се подготвят да тестват много бързо действието на новия инструмент, обявен от ЕЦБ, за борба с т. нар. фрагментация на доходността на държавните облигации, коментира Катев. TPI (Инструмент за защита на трансмисионния механизъм) има за цел да ограничи натиска върху еврото и еврозоната от пазарна волатилност в периферните държави, като ЕЦБ ще действа даже без да обявява на пазарите чрез закупуване на държавни ценни книжа и книжа на държавни агенции на страната, където се наблюдава волатилност при спредовете, като Италия например. Изискванията са държавата да се придържа към фискалните правила на ЕС и да няма макроикономически дисбаланси, обясни Катев.

"ЕЦБ дава и тоягата и моркова на такъв тип държави. Стимулът е, че ще ги подпомогне да могат да се финансират на добри нива, а в замяна на това, те трябва да се придържат към консервативна фискална политика и да са благоразумни в макроикономическо отношение."

Според Катев ЕЦБ има достатъчно резерви, за да бъде тази програма успешна, но пазарите много бързо ще я тестват като разпродадат италиански ценни книжа. Доходността на облигациите на Германия и Италия се повиши след обявяването на TPI, като в последствие паднаха, особено след обявените предсрочни избори в Италия.

Низходящият тренд на еврото спрямо долара може да продължи в краткосрочен план, особено ако има ново рязко повишаване на лихвата от Федералния резерв в САЩ, което ще засили долара, коментира Катев. Икономиката на САЩ изглежда по-изолирана от ефектите на войната в Украйна, докато европейската се забавя и най-вероятно ще влезе в рецесия преди САЩ.

"Стойности около 1.02 изглеждат доста подценени от средносрочна гледна точка - след година еврото ще бъде доста над 1.02, но същевременно може да падне отново с 3%-4% под паритета."