Българите се юрнаха да купуват монети

Цели 50 609 възпоменателни монети са продадени за периода 2015-2020 г. Данните включват най-големите количества продадени парични знаци сред златните, сребърните и медните специални монети, става ясно от статистика на Българска народна банка (БНБ), предоставена на „Монитор“.

При среброто най-търсени са монетите на патриотична тематика, с които се отбелязва годишнина от големи събития в българската история. Първенец в класацията е десетолевката „140 г. от Освобождението на България“, от която са продадени 3209 бройки. Тя е емитирана през 2018 г., като на гърба си изобразява български опълченци в битка

един от които развява Самарското знаме. Автори на художествения проект са Елена Тодорова и Тодор Тодоров. След нея се нареждат всички останали сребърни парични знаци с продажби по 3000 броя.

Тук са включени монетите за отбелязване „100 години българско самолетостроене“, "140 години от Априлското въстание", „130 години от Съединението на България“, „150 години от първата жп линия в България: Русе-Варна“, „Хан Тервел“ от серията „Средновековни български владетели“ и други.

От емисията през 2019 г. пък най-търсена е „Пловдив - Европейска столица на културата“ - художествен проект на Пламен и Преслав Черневи, изобразили Античния театър в Града под тепетата.

От трите групи най-търсено е именно среброто, а втори по обем продажби са златните монети.

От тях са изтъргувани 7400, което е с 400 броя повече спрямо медните монети. При златото най-търсени са изображенията на християнски светци като покровителя на семейството св. Мина, чийто празник честваме на 11 ноември.

От тази монета с номинална стойност 100 лв. са продадени 2000 броя. Друга е с лика на архидякона Първомъченик Стефан, чийто празник отбелязваме на 27 декември. Продадените знаци тук са 1492 броя. Третата златна монета с най-много продажби е с лика на първия български екзарх Антим I. От него са купени 1908 броя.

Най-обичаният български творец е Гео Милев

От медните монети с облика на родни писатели именно този на експресиониста е най-продаван - цели 3000 броя. След него е Пенчо Славейков от емисия 2016 г. с 2000 броя. Трети е певецът на българското село Елин Пелин с 2000 броя монети.

Макар и по-слабо изразен, интерес има и при обикновените разменни монети от емисиите от периода 1951 - 1989 г.

До 1952 г. всички български монети се секат в чужбина. През 1951 г. се създава българският Монетен двор, а през следващата година страната ни за първи път сама отсича монети. В българския Монетен двор и до днес се секат разменните и възпоменателните монети. При тях най-търсена е недесетичната монета от 25 стотинки с продадени 363 броя, емитирана 1951 г. На второ и трето място са 3 ст. и 50 ст. със съответно 339 и 313 броя продадени монети.

Въпреки голямото търсене, политиката на БНБ изрично забранява да се отсичат допълнителни количества възпоменателни монети. При емитиране техният тираж се определя от Управителния съвет на националната банка за всяка монета поотделно. Статистиката показва, че най-често минималният тираж на отсечените специални монети е 2000 броя.

Българският лев навърши 140 години

В началото на месеца се навършиха 140 години от създаването на българския лев. На 4 юни 1880 г. е обнародван и влиза в сила Законът за правото на рязане на монети в Княжество България.

С него се създава националната парична единица „лев“, разделен на сто части – „стотинки“, и се определят теглото, металното съдържание и изображенията на българските монети. Името на националната ни валута, която днес отбелязва почти век и половина съществуване, идва от левъ – остаряла форма на думата „лъв“, употребявана през XIX век.

Първите монети на Княжество България са медните от 2, 5 и 10 стотинки, отсечени през 1881 г. През 1882 г. са отсечени сребърни български монети от 1 и 2 лв., а през 1894 г. са отсечени златни монети от 10, 20 и 100 лв. До края на Балканската война са отсечени монети от злато, сребро и медни сплави, в това число първите български възпоменателни монети от 1894 г. – златните 20 и 100 лв.

Новата десетолевка влезе в обращение

БНБ пусна от вчера в обращение четвъртата банкнота от новата серия банкноти, която е с номинална стойност 10 лева и емисия 2020 г. Банкнотата вече е в обращение като законно платежно средство.

Общият дизайн и основните елементи на банкнотите от новата серия се запазват без съществени изменения спрямо банкнотите, които са в обращение. Промените са свързани с нови защитни елементи като допълнителен знак за незрящи граждани – състои се от две дебели и осем тънки линии, разположени под ъгъл на двете къси страни на банкнотата.

Холограмна лента с оптични ефекти – редуващи се при промяна на ъгъла на наблюдение изображения на земното кълбо с телескоп и планета; цветен холограмен портрет на д-р Петър Берон; изображения на „изправен коронован лъв“ с динамичен ефект и обемно триизмерно изображение на числото 10.

Банкнотите с номинална стойност 10 лева, емисии 1999 г. и 2008 г., продължават да бъдат в обращение заедно с най-новите купюри от последната емисия.