България ще продължи да трупа милиарди левове дълг

Бюджетната 2015-а ще е поредната година, в която страната ни ще е на ръба на позволените в закона разходи, но въпреки това ресурсите за провеждане на нови политики ще са ограничени заради ниския брутен вътрешен продукт (БВП). <br /> <br /> Това става ясно от основните допускания на Министерството на финансите (МФ) за разработването на бюджет 2015. Служебното правителство се отказа да внася проекта в НС, но работи по него и ще предостави на редовен кабинет готова обща рамка. Според допусканията на МФ бюджетната цел за догодина следва да е дефицит от 3% от БВП. През 2016 г. дефицитът трябва да се свие на 2.5%, а през 2017 г. да стане 2% от БВП. Това са двойно по-високи дефицити спрямо последните бюджетни цели, залагани през пролетта на 2014 г. Тогава се прогнозираше дефицитът през 2015 г. да е 1.5% и да се свие на 1.1% и 0.9% през 2016 и 2017 г.<br /> <br /> По-високите дефицити ще наложат поемането на по-висок нов дълг. Сметките на база прогнозен БВП показват, че само заради дефицита през 2015, 2016 и 2017 г. ще трябва да се вземе нов дълг в размер съответно на близо 2.5, 2.1 и 1.78 милиарда лева. Към това трябва да се прибави и рефинансирането с дълг на настъпващи падежи по стари емисии на ценни книжа.<br /> <br /> В официалната информация, предоставена от финансовото министерство, не се аргументира нивото на заложения дефицит и не се изследва възможността той да е по-нисък. По-високите нива обаче са обясними на фона на очакваното неизпълнение на бюджета за тази година и прогнозирания минус в хазната от 4% от БВП при първоначално заложен 1.8%. Високият дефицит за 2015 г. отразява и невъзможността за събиране на повече приходи на фона на забавен растеж, както и отказа от орязване на разходи. <br /> <br /> От данните на МФ става ясно, че и през 2015 г. България ще е на ръба на допустимите по закон разходи - 39.9% от БВП при позволени 40%, а приходите ще са в диапазона на 36.2 - 36.8% от БВП. Достигането на максимума при разходите не осигурява възможност за провеждане на значими нови политики, ако не бъдат проведени чувствителни реформи. 39.9% разходи се равняват на 33.1 милиарда лева на фона на заложени разходи за 2014 г. в размер на 32.5 милиарда лева. След актуализацията на бюджет 2014 разходите ще достигнат 33 милиарда лева, тоест плюсът за догодина ще се равнява на 100 милиона лева.<br /> <br /> <strong>РИСКОВЕ</strong><br /> <br /> Към рисковете около приходите в бюджета трябва да се добавят и рисковете при управление на европейските фондове. Вчерашният ден роди една добра и една лоша новина. Вицепремиерът по еврофондовете Илиана Цанова обяви, че Европейската комисия е одобрила системите за контрол на замразената заради проблемни обществени поръчки оперативна програма &quot;Околна среда&quot; и най-късно до 2 седмици ще възстанови на България 700 милиона лева за вече направени разходи. Връщането на тези средства в рамките на бюджетната година е от значение за дефицита, голяма част от който е натрупан именно заради минус при еврофондовете. <br /> <br /> Към края на август дефицитът при европейските средства възлизаше на 565 милиона лева, като към него следва да се прибавят и получени авансови трансфери от националния бюджет. В същото време нараства рискът за загуба на 1.65 милиарда лева, които България чака за възстановяване по Програмата за развитие на селските райони. След няколко провалени обществени поръчки държавен фонд &quot;Земеделие&quot; реши да се договаря пряко с 4 големи одиторски компании, но и тази процедура е спряна от КЗК заради жалба на одиторската компания &quot;Грант Торнтон ООД&quot;, която не попада в списъка на поканените. Крайният срок за сертифициране на вече направените плащания е 30 януари 2015 г. и България рискува те да останат за сметка на бюджета.