Bloomberg: Как едно селце по поречието на Волга вся хаос на петролния пазар?

Жителите на село Николаевка не са имали много за какво да клюкарстват, откакто собственикът на Музея на водката, намиращ се на улица Дружба на народите, умря, след което единствената местна туристическа атракция беше затворена.

Сега обаче, след като това отрудено село в Централна Русия се оказва в епицентъра на международен петролен скандал, местните твърдят, че през цялото време са знаели, че предстои да се случи нещо лошо.

Точно от там, източно от извивката на река Волга при Самара, в дългата над 65 000 мрежа от руски нефтопроводи попадат корозивни хлориди, които станаха причина за първото затваряне на основната експортна артерия на суровината за Европа.

Президентът на Русия Владимир Путин бързо разкритикува националния оператор Транснефт, заявявайки на 30 април, че кризата причинява “огромни” щети. Осем дни по-късно разследващите власти обвиниха група черноборсаджии, които работят заедно с местна компания, която има достъп до системата на Транснефт в Николаевка.

72-годишната Валя Мартиненко заявява пред Bloomberg, че от двора на малката си къщичка, в която е живяла през целия си живот, може да види ясно депото, от което се твърди, че е станало замърсяването. Тя казва, че трафикът на цистерните, който я будел по всяко време на денонощието, мистериозно спрял преди повече от месец.

Разследващите власти обвиняват групировката в това, че е откраднала най-малко 1 млн. рубли (15 400 долара) под формата на нефт, готов за нефтопровода. Те прикрили кражбата, като го подменили със сходно количество течна смес от суров петрол и органични хлориди.

Схемата продължила около 10 дни и приключила със замърсяването на 5 млн. тона износ през нефтопровода Дружба за Беларус и отвъд бившата република, засягайки рафинерии в Източна Европа. Това включва и най-малко 1.6 млн. тона, потеглили от пристанище Уст-Луга в Балтийско море, по-голяма част от които все още са в морето, сочат данни на Bloomberg.

Връзката на нефтопровода в Николаевка, която сега е местопрестъпление, е била с капацитет от около 40 000 тона на месец, или около 1 300 тона на ден. Това означава, че всеки тон мръсно гориво, в крайна сметка, може да е замърсил близо 400 тона петрол, които вече са били в нефтопровода.

“Това е история за алчност и измами на дребно, сблъскващи се с некомпетентност и липса на контрол над това какво се случва в нефтопровода,” казва петролният анализатор на Bloomberg Джулиан Лий.

Говорител на Транснефт е отказал коментар пред медията.

Най-малко четирима от шестте заподозрени, които се издирват, са били заловени. Сред тях е и жена, която е формалният собственик на компанията, която контролира депото в Николаевка.

Бившият собственик на съоръжението Роман Трушев твърди, че го е продал миналата година, според Коммерсант. Трушев, който е издирван за разпит в Русия, казва пред изданието, че бил в Германия, когато избухнал скандала, и отменил плановете си да се завърне в Москва.

Главният изпълнителен директор на Транснефт Николай Токарев, който е служил в КГБ с Путин в Дрезден по време на Студената война, заяви по време на срещата си с президента, че компанията разполага с около 150 депа в страната, като това в Николаевка. Повечето от тях се управляват от големи петролни компании, според него.

Разреждането на замърсения петрол може да отнеме няколко месеца и да струва на Транснефт над 370 млн. долара, според Роналд Смит, анализатор в Citigroup Inc. Може да се наложи замърсеният петрол да бъде смесен с чиста суровина, за да се избегнат щети по рафинериите.

Вицепремиерът на Русия Дмитрий Козак заяви, че Транснефт ще плати сметката за евентуални физически щети, понесени от партньорите на компанията в Беларус, Полша и на навсякъде другаде, които са били причинени от замърсения петрол.

Крайната сума вероятно ще е под 100 млн. долара, според енергийния министър Александър Новак.

Според бившия собственик Трушев, депото в Николаевка е прекалено малко, за да причини цялото това замърсяване. Транснефт прави тестове за замърсители на всеки 10 дни, така че ако Николаевка е била единственият източник на дихлорид, тогава концетрацията е трябвало да бъде изключително висока, според Рустам Танкаев, ръководител на консултантската компания Инфотек-Терминал в Москва.

“По-големите петролни компании дори не се докосват до това, защото е технология от каменната ера, а малките производители, които я използват, не разполагат с капацитета да причинят такива поражения,” казва Танкаев. “Така че, ако това не е било инцидент, изглежда сякаш е било преднамерено.”

Обратно в селото, Елена и Валери, двойка на по над 50 години, твърдят, че знаели, че нещо не е наред, когато собствеността на депото се сменила, а новите собственици спрели да общуват с местните. Старото ръководство било щедро, като построило църква и раздавало подаръци в местното училище по празниците.

“От новото ръководство обаче не получихме нищо,” казват те.

Освен това, според Мартиненко, дейността, свързана с петрола, е безобидна, в сравнение с истинската опасност — заводът за рециклиране на акумулатори в края на селото.

“Не може да се диша, когато вятърът духа насам,” казва тя. “Опитвали сме всичко, за да бъде затворен, но без успех. Защо това не е международен скандал?”