БНБ с тревожна ключова прогноза какво ще се случи в икономиката на страната през 2023 г.
Забавянето ще се определя най-вече от прехода от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите в икономиката
Според мартенската макроикономическа прогноза на БНБ очакваният през 2023 г. растеж на реалния Брутен вътрешен продукт ще е до 1% годишно. Това е повече от трикратно забавяне в сравнение с отчетения реален ръст през 2022-а, който бе 3.4% годишно, съобщи news.bg.
За свиването на ръста БНБ посочва няколко фактора.
"Забавянето ще се определя най-вече от прехода от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите в икономиката. Други фактори, които ще ограничават нарастването на икономическата активност в страната през 2023 г., са прогнозираното понижение на правителственото потребление в реално изражение, както и очакваното съществено забавяне на растежа на износа на стоки.
За по-бавния растеж на износа на стоки ще допринасят както по-ниският растеж на външното търсене, така и специфични за България фактори.
Фактор, който ще продължи да подкрепя в най-голяма степен икономическата активност през 2023 г., е очакваното нарастване на частното потребление.
Инвестициите в основен капитал също се предвижда да допринасят положително за растежа на реалния БВП в съответствие със заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на усвояване на средства от ЕС", пише в макроикономическият анализ на Централната банка.
Що се отнася до годишната инфлация прогнозите на БНБ са следните:
"Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да следва тенденция към плавно забавяне и да възлезе на 5.6% в края на 2023 г. (в сравнение с 14.3% в края на 2022 г.), а средногодишната инфлация да бъде 8.8%.
Забавянето на инфлацията се предвижда да бъде резултат главно от поевтиняването на енергийните продукти и от формирането на базов ефект при другите основни групи стоки и услуги, при които в условията на запазващо се силно потребителско търсене, се очаква фирмите да продължат да проявяват ниска склонност за пренасяне на понижението на международни цени на основни селскостопански и енергийни суровини (петрол, природен газ и електроенергия) върху крайните потребителски цени.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук