Демографският проблем е българският Дамоклев меч
Досегашните мерки не са достатъчни.
През 2002 г. правителството съгласува "Нова стратегия в социалната политика", поставяща акцента върху извънстационарните грижи за нуждаещите се. С пари от европейските фондове бяха разкрити дневни центрове за пенсионери и нуждаещи си и бе инициирана една помощна програма. Всичко това обаче е крайно недостатъчно, за да се говори за осезаемо подобрение в положението.
През миналата година България е изразходвала за здравеопазването 4,25 процента от брутния си обществен продукт - което представлява половината от обичайното за Европа равнище. Нищо чудно, че болници и старчески домове са в катастрофално състояние, а медицинската техника - стара. Лошите условия на труд принуждават много лекари и други медицински кадри да търсят препитание на друго поприще или пък в чужбина. През май заплатите на 17000 служители от националното здравеопазване бяха повишени с 15 процента.
През лятото на 2005 г. правителството на социалиста Станишев обеща всеобхватна здравна реформа. Досега не е направено много. Новият министър на здравеопазването Евгений Желев, едва встъпил в длъжност, е вече под натиск. Той представи план за действие, предвиждащ осъществяването на първите стъпки от реформата през годината, оставаща до изборите догодина.
След 2009 г. повишаването на вноските в здравните каси от 6 на 8 процента ще влее в системата на здравеопазването допълнителни 250 милиона евро. Желев поставя акцента върху приватизацията на болниците. Критиците на този план обаче се опасяват, че много болнични заведения ще бъдат превърнати в хотели и спацентрове. Също така оспорван е планът на министър Желев за демонополизация на Националната здравно-осигурителна каса чрез допускането на частни застрахователи. Желев обещава, че конкуренцията ще доведе до значително повишаване на качеството на медицинското обслужване. /ДВ
Последвайте ни
0 Коментара: