Димитър Главчев обясни защо ГЕРБ не послуша работодателите и ще вдигне минималната заплата

Краят на месец октомври е време за бюджет. Приемането на най-важния за държавата закон винаги е свързан с разправии между управляващи и опозиция. И със среднощни заседания на Народното събрание. За философията на новия бюджет, за антикорупционния закон и агресивния тон в пленарна зала Павлина Живкова от "Труд" разговаря с председателя на НС Димитър Главчев.

– Г-н Главчев, кога ще бъде внесен проектобюджетът за 2018 г.?
– Всяка година проектът за бюджет се изготвя от Министерството на финансите, утвърждава се от Министерски съвет и се внася в парламента в установения от закона срок – 31 октомври. Не виждам причина и този път да не се спази срокът, така че очакваме законопроекта до дни.

– Като експерт финансист наясно ли сте каква е философията на новия бюджет?
– Философията, разбира се ще бъде най-добре разяснена от вносителите – Министерски съвет и Министерство на финансите. Най-общо продължаваме с политиката да се заделят повече пари за образование. Приоритетите ни са заплати и образование, най-общо казано. 700 млн. лв. са заделени за повишаване на доходите в бюджетната сфера. Най-много ще отидат за образование, а доколкото разбрах от коментарите на премиера Борисов, парите ще се вземат от приходи от борбата с контрабандата. За две години сивият сектор се е свил от 34% до 7 на сто. Доколкото разбрах, майчинството се увеличава за втората година с 40 лв. – по 380 лв. вместо по 340 лв. Максималният осигурителен доход се запазва – 2600 лв., а с него и таванът за пенсиите – 910 лв. Минималната заплата се вдига с 50 лв. – от 460 на 510 лв. от 1 януари догодина. Дефицитът се запазва на минимално ниво в рамките на 1 на сто.

– Бизнесът реагира остро на вдигането на минималната заплата. Защо една дясна партия, каквато е ГЕРБ предпочете да се съобрази с искането на синдикатите, вместо да послуша работодателите?
– Последните две години икономиката на страната нараства с добри темпове. Очакванията са 2018 г. също да има растеж. Смятаме че този растеж трябва да бъде усетен и от работещите, особено от най-ниско заплатените. Разбирам притесненията на работодателите, че увеличението на работните заплатище доведе до нарастване на разходите им, но предвид очерталата се липса на кадри, смятам че това повишаване на минималната работна заплата не би трябвало да е проблем.

– Как ще се отрази увеличението на минималната работна заплата на общините?
– До известна степен увеличението на минималната работна заплата ще създаде затруднения в бюджетите на някои общини, каквито притеснения чух на срещата на НСРОБ в Албена, на която бях. Причината е, че равнището на възнагражденията в някои кметства е на доста ниско ниво, което води при нараснала минимална работна заплата до уравновиловка – т.е. всички служители започват да взимат минимална заплата. За да разрешат този проблем общинските властище трябва да вдигнат и възнагражденията на работниците си. Това ще създаде известни проблеми с бюджетите на някои общини, както изразиха притеснения самите те, но продължава да се води диалог с местната власт, това е много важно. Именно чрез него се стига до разрешаване на проблемите.

– Вдигането на минималната работна заплата означава ли, че трябва да се увеличат и парите за административни разходи на общините?
– Увеличението на минималната работна заплата не означава автоматично увеличение със същия процент на разходите за възнаграждения в общините. Надяваме се, че в рамките на бюджетите си общините ще се справят. – Питам ви откъде общините ще намерят пари за тези увеличения на заплатите! – Общините получават трансфери от централния бюджет, както и трансфери за делегираните от държавата дейности. Трансферите ще бъдат съобразени с необходимостите на кметствата. Бюджетът в неговата цялост е изключително сложен механизъм. Промените в една негова част рефлектират върху множество други, затова той трябва да балансира интересите на всички бюджетни организации. Както виждате, това не е проста задача и винаги има недоволни.

– Как гледате на идеята на БСП да напишат алтернативен бюджет?
– Ако трябва да отговоря с една дума – положително. Но не знам какъв бюджет ще представят. Нека видим какво ще предложат колегите от левицата. Няма нищо лошо в това да се показват различни гледни точки. Бюджетът, освен цифри с приходи и разходи, представлява и изражение на определена политика. Чрез него управляващите изпълняват управленската си програма. Ако БСП поемат управлението, ще могат да изготвят бюджет, който да изразява техните политики.

– Не разбрах, мислите ли че заявката на БСП да направи алтернативен бюджет е реалистична и че не е пореден политически ход за сплотяване редиците на столетницата?
– Знаете, че не само БСП предлагат алтернативни бюджети. Имаше и институти с алтернативни идеи. Няма нищо лошо да се показват различни гледни точки. Въпросът е как ще се защити въпросната гледна точка и дали това, което се предлага е реалистично. Иначе е ясно – опозицията предлага едни розови числа, които са трудни за изпълнение. Но на опозицията не и се налага да ги изпълнява. Това е съществената разлика. Управляващите дават бюджет, който трябва да изпълняват. Алтернативният бюджет има много доброто свойство, че няма нужда да го изпълняваш.

– Започна ли вече работа консултативния съвет по законодателство?
– Консултативният съвет беше утвърден. Вече имаше и едно опознавателно събиране. Знаете, че председател е проф. Огнян Герджиков, има и зам.-председатели, шефове на направления и секретар. Ще работят 21 утвърдени имена в правото, които ще подпомагат законодателната дейност на парламента. Мисля, че това беше една добра идея.

– Не разбрах кога ще започне работа този консултативен съвет по законодателството.
– На практика той вече работи. Дори, доколкото разбрах вече има запитване за становище от една от комисиите в парламента. Според утвърдените вече правила за работа на съвета, съветът може да бъде „сезиран“ едва след като даден закон мине на първо четене в зала. Становище от консултативния съвет по законодателство могат да искат или председателят на Народното събрание или председателят на водещата комисия, в която е разпределен даден законопроект. Така че, колеги, консултативният съвет вече е на разположение… Правилата обаче така са написани, че когато председател на водеща комисия „сезира“ съвета, заплащането ще бъде за сметка на бюджета на комисията. Убеден съм, че когато се търси качество на законите никой не би тръгнал да пести средства.

– Как ще се заплаща на експертите от съвета по законодателството?
– Механизмът е сложен, но е ограничен в рамките на бюджета. Във всяко Народно събрание е бил предвиден бюджет за такъв съвет, тъй като той е заложен като възможност в правилника на НС. Последните три Народни събрания не са се възползвали от тази възможност. Имало е някакъв опит, припомни проф. Герджиков, когато председател на НС е бил г-н Михаил Миков, но не се е стигнало до формиране на действащорган.

– Кажете колко пари са заложени в бюджета на НС за съвет по законодателство.
– Мисля, че според разчетите около 100 000 лв. на година. Тези пари не са само за становища, а и за консумативи. Такава е била сумата и в предишни парламенти. Ние обаче променихме модела на функциониране. Преди е било заложено да се плаща на заседание, без значение какъв продукт ще се получи. Сега ще се плаща за свършена работа. Възлага се изготвяне на становище по определена тема, от консултативния съвет предлагат размер на възнаграждение и след преговори се решава каква сума ще получат експертите.

– Има ли председател на комисия, който да е поискал вече становище от съвета по законодателство?
– От комисията по труда, социалната и демографската политика има искане за становище по текст на Търговския закон. Очаквам да се искат становища и по Административно-процесуалния кодекс, за концесиите и разбира се, по антикорупционните закони. Знаете, че има два проекта…

– Реалистично ли е очакването, че до края на годината антикорупционния закон ще бъде приет?
– Задължително е. Ние сме поели такъв ангажимент. Ако и този път антикорупционният закон не бъде приет, не зная как ще погледнем избирателите си. Освен това има и препоръки от Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка. Българските граждани има огромни очаквания, свързани с противодействието на корупцията и ние сме длъжни да отговорим на тези им очаквания.

– Докога от парламентарната трибуна ще се излъчва агресия, примитивизъм и обиди?
– Ако трябва да коментирам първо формалната страна, в Правилника ни за работа е разписано, че в изказванията от парламентарната трибуна не бива да има обидни квалификации и персонификации. Посочени са и лицата към които не бива да се отправят обиди – президент, премиер, министри…По отношение на моралната страна на въпроса ви, всеки депутат има собствена съвест и трябва да прецени как да се държи в парламента. Това е мястото, където ми се иска да се обсъждат политики, да има дебати, а не нападки и обиди.

– И какво от това, след като всеки има обиди и грозни квалификации отправени именно от пленарна зала?
– Не си спомням случай, в който когато аз, докато съм водил, някой да е отправял обиди. В началото на това НС се правеха опити, дори имаше и наказани народни представители и след това не съм чул някой да отправя обиди. И сега се правят някои опити, но ръководството се намесва и до крайности не се е стигало.

– Какви закони трябва да приеме НС до края на годината?
– На шега мога да отговоря, че Само бюджетът стига… Но както вече казах, до края на годината трябва да бъде приет и антикорупционният закон. Заради него има и промени в Наказателния кодекс, които бяха обсъждани и на КСНС. В НПК вече бяха приети промените, които са свързани с антикорупционния закон. Готов за разглеждане е и законът за концесиите, а той е доста голям.

– Май ви се очертава среднощна работа…
– Да, по правило през това време на годината е така, работи се в режим на среднощни заседания. Но сещам се в началото на годината, когато опозицията си намери да ни атакува с това, че парламента не работи, а тогава дори чисто технически комисиите не бяха сформирани. Няма как тогава да се работи, опозицията много добре знаеше причината, но това не спря колегите да ни критикува. А може би пък и колегите да не са знаели, защото в момента има много млади…Липсва им опита на Михаил Миков, Янаки Стоилов…които много добре знаеха кога се сформират комисиите и как без това не може да се гледат направо законопроекти. Сега виждате как наваксваме!

– Кога ще е готова новата пленарна зала на „Дондуков“?
– Срокът е август 2018 г. Когато е определян този срок не е взет предвид ремонтът на бул. „Дондуков“, който продължи повече от месец. Няма заявка от изпълнителите за удължаването му, но ако се появи такава, няма как да не я приемем, тъй като достъпът бе силно затруднен. Но от друга страна гражданите на София предпочитат да им е ремонтиран булевардът, отколкото народните представители да влязат в нова зала.

– Възможно ли е в новата зала да влезе 45-ото НС, както намеква опозицията?
– В новата зала със сигурност ще влезе 45-ото НС и това най-вероятно ще стане през 2021 г.