Димитър Цоцорков: Зелената трансформация създава възможности и изисква реализъм

„Зелената трансформация изисква силно лидерство, наша национална стратегическа визия за развитие, успешен риск мениджмънт и споделени ценности“, каза Димитър Цоцорков по време на Софийското бизнес училище, в което се включиха студенти и преподаватели от Нов български университет.

Той посочи, че трябва да подхождаме с реализъм и да си даваме сметка, че зелената икономика не е възможна без ресурси. Известно е, че зеленият преход ще изисква повече мед, тъй като е базова суровина за технологиите за зелена енергия и електромобилите. Според Цоцорков това може да създаде възможности пред България, защото страната ни разполага с мощности за добив и производство на мед.

„Икономическите трансформации не се случват с магическа пръчка от днес за утре“, каза още председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ и даде за пример тоталната модернизация на панагюрската минна компания.

През последните две десетилетия са били инвестирани над 1 млрд. долара по седем фирмени програми за дългосрочно устойчиво развитие, с което не само се е повишила ефективността на производството, но и са били намалени въглеродните емисии и екологичния отпечатък, подчерта Цоцорков.

„Дигитализираме всичко, което може да се дигитализира, защото така имаме по-добро управление на процесите и намаляване на ресурсите“, каза още той, като подчерта бума на иновациите в минното дело. За това е важно партньорството с научно-изследователски екипи и общоевропейския обмен на знания, какъвто е бил проектът X-Mine за проучване на технологиите на бъдещото.

Според Димитър Цоцорков силното лидерство и развитието на хората са ключови за доброто управление на промяната. „Успехът в крайна сметка зависи от хората, от тяхната ангажираност, от ценностите, които споделят, от доверието, което изграждат“, каза той.

И добави, че Панагюрище е модел за добро регионално развитие, защото силният бизнес е инициирал много важни социални проекти, сред които открои огромната инвестиция за промяна на общинското здравеопазване. „Благодарение на нея една неголяма българска община посрещна пандемията на второ място по брой лекари на глава от населението в страната“, посочи председателят на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“, за да илюстрира колко е важна стратегията за дългосрочно развитие.

Темата на десетото издание на Софийското бизнес училище на 15 януари беше „Ресурсната база на климатичния преход в Европейския съюз“.

Събитието се водеше от програмния директор на училището Илиян Василев и в него се включиха още проф. Самуел Фурфари, президент на Европейското общество на инженерите и индустриалците, Кристиян Хоспийд, старши изследовател в Центъра по информационни технологии, право и обществени науки към университета в Намюр, Белгия, д-р Михаил Крутихин, водещ анализатор и консултант по въпросите на нефтената и газова политика в Русия, и Юлиан Попов, председател на борда на Европейския институт за ефективност на сградите, политически съветник на Европейската климатична фондация.

Организаторите от Нов български университет и „Реформ Юнион Клуб“ направиха уебинара достъпен за всички желаещи студенти, преподаватели и експерти, като за първи път събитието беше изцяло онлайн.