Документ: Грози ни режим на тока, ако...

При люта зима можем да се окажем с режим на тока. Това става ясно от проекта на Десетгодишния план за развитие на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Документът е публикуван на страницата на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), който през миналата седмица бе подложен на обществено обсъждане, съобщава "Монитор".

В него е записано, че мощностните баланси показват драстична диспропорция при възможностите за покриване на вътрешното потребление и евентуален износ на електроенергия. Последното не само е невъзможно при зимни условия, но в някои години дори предполага използване на всички налични източници на допълнителни услуги и/или внос на електроенергия.

Още по-утежнена се явява ситуацията при съчетанието на продължителни екстремални зимни условия изчерпан първичен енергиен ресурс във ВЕЦ и кондензационните ТЕЦ и завишена аварийност при електропроизводствените мощности, какъвто е случаят през януари 2017 г.

Друг риск за България през зимата се крие при евентуално спиране на доставките на природен газ за страната, които в момента са основно от „Газпром“. Подобно нещо се случи през 2009 г., когато Русия и Украйна се скараха за транзита на синьото гориво и България остана без доставки. Според енергийния експерт Васко Начев при спиране обаче на редовните доставки от „Газпром“ количествата от газохранилището ни в Чирен ще стигнат да покрием потреблението на природен газ в страната не за 28 или 30 дни.

“Газохранилищата в Европа са пълни на около 70%. Обаче при прекалено сурова зима с например 10 или 20 дни с много ниски температури от порядъка на минус 10-15 градуса, тогава ще се усети липсата на балансьора на пазара на природен газ. В тази роля е Украйна. За това и „Газпром“ натиска за бързо пускане на „Северен поток-2“, не толкова за да увеличи количествата на доставките, а да използва този газопровод като баланс. Причината отново са противоречията между Русия и Украйна“, добави Начев.

Заради кризата с дефицита на енергия в Европа, разразила се още преди началото на газовата година, започваща на 1 октомври у нас, повече от сигурно е, че от 1 януари ще има поскъпване на електроенергията и за домакинствата още по-голямо най-вероятно ще е нарастването на цените на топлоенергията. Основната причина е огромният скок на природния газ и почти пълната зависимост на нашата страна от доставките от Русия.

По думите на енергийния експерт Христо Казанджиев е вярно, че доставяме повече и по-скъп руски газ, а за по-евтиния азерски газ не сме изпълнили дори заявките за внос. „Физическите доставки у нас са на 100% от руски газ, а азерският, който го купуваме в много незначителни количества, идва чрез суапова сделка - гърците вземат от Трансадриатическия газопровод (ТАП) количествата, предназначени за България, а пък ние задържаме от транзитните доставки на руски метан за Гърция.

В началото на 2021 г., незнайно по какви причини, „Булгаргаз“ е намалил много сериозно доставките на азерски газ даже по суаповите схеми. При това положение парното в страната би трябвало да поскъпне от 25% до 35%. В крайна сметка това се решава от КЕВР. Смятам, че цените на природния газ ще се запазят на нивата, които са сега и може да има лек спад през декември“, смята Казанджиев.

На последното обществено обсъждане в КЕВР на цената природния газ за ноември, който се очаква да е с над 30% по-скъп от октомврийския, стана ясно, че синьото гориво от Азербайджан ни излиза 4 пъти по-евтино отколкото доставяното от Русия. В тази връзка Васко Начев пък твърди, че винаги можем да реализираме физически доставки на азерски газ, който тече по ТАП.

„Не знам по каква причина „Булгаргаз“ не искат да го правят. Те заявиха 3 пъти по-малки количества, от възможния и сега капацитет за доставка през Кулата. Оправданието, че не бил готов интерконекторът, е изключително некоректно. През август данните от гръцката борса за пренос на газ се виждаше, че там има свободен капацитет 3,5 млн. куб. на ден, а „Булгаргаз“ заявиха 1 млн. куб. м. Шефът на държавното дружество няколко пъти лъже, гледайки в очите и президента, и министър-председателя, и други, казвайки, че „Булгаргаз“ прави всичко възможно. Не е така. Дори от заявените количества до края на септември 252 млн. куб. м внесоха по-малко - около 180 млн. куб. м.

Така можеше хранилището в Чирен да бъде заредено с азерски газ на много по-ниска цена. Тези количества стават част от микса за доставка на клиентите у нас и за това цената е по-ниска с 20% от европейската, но при по-големи количества от Азербайджан можеше поевтиняването в България да бъде и по-чувствително. Другата спекулация е, че доставките на азерски газ могат да стават само чрез суапови сделки.

Можем през Кулата да внасяме по 6 млн. кубика газ на ден и това няма да има отношение към доставките на руски газ за Гърция. В същото време наистина по договора с „Газпром“ има задължителни минимални количества, които трябва да внасяме. Ние обаче поехме 50% отгоре над тях, пък не вземаме от по-евтиния газ от Азербайджан“, добави енергийният експерт Васко Начев.

На въпросите, изпратени до „Булгаргаз“ относно доставките на природен газ от Азербайджан, не получихме конкретен отговор за това с колко е увеличен вносът в България, какъв е делът от общото количество, използвано у нас, на доставения по-евтин азерски газ и каква е запълняемостта на хранилището в Чирен и за колко време би ни стигнало това количество при спиране на доставките от "Газпром".

В съобщение до всички медии от държавното газово дружество в най-общ текст се казва, че подобен внос от Азербайджан се реализирал. В информация, разпространена от „Булгартрансгаз“, пък се твърди, че през 2020 г. делът на алтернативните доставки на газ за потребление в страната е достигнал близо 25%.

Относно рисковете от студена и гладна зима Христо Казанджиев каза, че такъв сценарий в момента се нагнетява в обществото и хората започнаха да купуват повече дърва. При тези цени на природния газ преминаването на друго гориво е напълно оправдано според шефа на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Валентин Николов няма големи рискове да останем на тъмно и студено за дълго време.

„Причината е, че имаме достатъчно инсталирани мощности, а и при извънредни ситуации можем да спрем временно износа на ток. В случай на прекъсване на доставките на газ от руснаците пък ще можем да разчитаме на алтернативен внос през Кулата и дори откъм Турция на газ от Азербайджан“, уточни той.

В ЗАПАДНА ЕВРОПА:

Пуснаха наръчник с 10 съвета за енергийна криза

Кошмарът за западната цивилизация е моментът, когато парите не могат да купят всичко. Това се случва сега - цените на електричеството и природния газ растат лавинообразно, а предлагането намалява. Ако ставаше въпрос за една страна и отделен сектор на икономиката, щеше да се намери незабавно елементарно обяснение, но в случая говорим за трус, който докара до ръба на оцеляването енергийната система на целия Европейски съюз и немалко други държави.

Политиците, които до вчера защитаваха тезата за всеобхватна интеграция на енергийните мрежи на ЕС, днес търсят отчаяни начини да спасят собствените си страни с пазарни и не съвсем пазарни похвати. Започва се от вътрешно субсидиране на промишлените потребители, частично намаляване на косвените данъци и се стига до абсурдни оправдания със скъсани магистрални кабели, които спират износа на ток и нещата може да стигнат до блекаут.

Терминът блекаут се свързва с внезапно спиране на снабдяването с електроенергия, което засяга над хиляда потребители и е с минимална продължителност от три до четири денонощия. За първи път за блекаут се говори през Втората световна война. Спиранията на тока са били както в резултат от повреди,така и съвсем умишлени затъмнения на зони в големите градове, които са имали за цел да объркат вражеската авиация.
Изправени пред по-малък внос на газ в Западна Европа са приготвили списък с 10 най-необходими неща при енергийна криза през зимата:

1. Изолирайте максимално дома си. Трябва да си гарантирате, че няма да имате нужда от ток, за да се стоплите и да си осигурите снабдяване с вода.
2. Натрупайте запас от храни, който да обновявате периодично. Акцентът трябва да е върху консервирани храни, които няма нужда да се съхраняват в хладилник.
3. Погрижете се за запас от адекватни за сезона дрехи и направете възможното да имате алтернативна печка или камина на твърдо гориво.
4. Жизненоважен е запасът от батерии и акумулатори, които да ви осигурят алтернативно електричество. При блекаут изключвате всички уреди. В идеалния случай разполагате с дизелов генератор.
5. Съкратете жизненото си пространство. Заключете излишните стаи. Колкото по-малко помещения има домът ви, толкова по-високи са шансовете ви да оцелеете.
6. Всички врати и прозорци трябва да са запечатани отвътре. Ако усетите течение у вас, значи разхищавате.
7. Контролирайте безопасното съхранение на храната. В най-добрия случай ще разполагате с няколко часа, в които хладилникът ще запази отрицателни температури. За фризера - срокът е 48 часа.
8. Погрижете се за водопровода. При блекаут изпомпването както на питейна, така и на топла вода спира. При обратното пускане може да се наводните.
9. Трябва ви запас от нехранителни стоки, както и от бутилирана питейна вода.
10. Необходима ви е добре заредена аптечка и запас от най-необходимите лекарства.