Долар-евро върви 1 към 1, какво означава това за нас
При други обстоятелства, паритетът на долара и еврото щеше да има своите осезаеми предимства за еврозоната и Европейския съюз като цяло, но сега ситуацията е коренно различна
Курсът на еврото напоследък се изравни с долара (с леки отклонения в едната или другата посока) за първи път от 20 години насам, пише money.bg.
Преминаването на тази символична граница се превърна в очаквано събитие, което е своеобразен израз на трудностите, пред които е изправена европейската икономика.
При други обстоятелства, паритетът на долара и еврото щеше да има своите осезаеми предимства за еврозоната и Европейския съюз като цяло, но сега ситуацията е коренно различна.
Междувременно повечето инвеститори залагат на по-нататъшен спад на еврото, тъй като Европейската централна банка не разполага с толкова много реални «лостове», за да удържи спада. В тази връзка анализ показва как създалата се ситуация ще се отрази на европейската икономика.
По принцип, слабата валута не винаги е лошо нещо: тя може да стимулира развитието на вътрешното производство, повишавайки относителната конкурентоспособност на националната икономика.
Въпреки това, в среда, в която основният внос (на енергоносители), дори без да се вземе предвид отслабването на валутата, е повишил цената си до степен, в която е невъзможно за местните производители да продължат бизнеса си - това би могло да се превърне в "контролен изстрел в главата".
Освен това, проблемът с инфлацията, който сега се шири почти навсякъде по света, става все по-остър в Европа. През юни например, индексът на потребителските цени в еврозоната стигна до 8,6%.
При цените от производител нещата са още но-неблагоприятни. А укрепването на еврото би ограничило поне отчасти ускоряващата се инфлация.
Следователно би било логично да се затегне рязко парично-кредитната политика и по този начин да се ограничи инфлацията. В европейските условия обаче, такава рязка стъпка може да няма успех.
За разлика от САЩ, европейската икономика е в (много) трудно положение и може да изпадне отведнъж в рецесия, дори при сегашната парична политика. Европейските финансисти предпочитат дори да не мислят за това какво може да се случи, ако основната лихва на ЕЦБ надхвърли тази на Фед на САЩ.
Другият най-важен фактор за вземане на решения в областта на паричната политика е финансовата нестабилност на ЕС, по-точно на някои от държавите.
Страни като Италия и Гърция буквално са "затънали" в дългове, надхвърлящи 150% от техния брутен вътрешен продукт (БВП). Дори такива нива на дълг биха могли да се толерират в условията на бърз икономически растеж, но през последните години (и още повече сега), растежът не е висок.
Пазарите реагират много "нервно" дори на най-предпазливите ходове на ЕЦБ за затягане на паричната политика - миналия месец например разликата в лихвите по облигациите между Южноевропейските страни и Германия се доближи до нивата по времето на дълговата криза.
А ако ЕЦБ вдигне малко повече от очакваното основната лихва, тогава може да се получи ситуация на прекомерно високи лихвени ставки по държавни задължения на финансово слаби страни и в крайна сметка, невъзможността за тях да вземат нови заеми или да обслужват колосалния си външен дълг.
Към всичко това се добавя и ескалираща политическа криза, която "изплува на повърхността" тази седмица в Италия. Основната причина за разпада на управляващата коалиция са мерките за икономии, които могат да се засилят още повече при нови финансови сътресения.
При това положение, според някои международни анализатори, излизането от еврозоната на няколко уязвими страни изглежда като вероятен сценарий.
Общо взето, поне към момента, ЕЦБ разполага с много малко инструменти за задържане на падането курса на еврото. В краен случай, може да се стигне и до продажба на валутни резерви.
Но европейските държави отдавна не са прибягвали до подобни интервенции, техните ресурси в тази част са ограничени, а освен това резервите са на отделни държави, а не на ЕС като цяло.
В крайна сметка се оказва, че ЕС избира падането на еврото и неизбежно следващата го инфлация, като "по-малката от двете злини". А растящите цени "удрят по джобовете" на потребителите, но също така облекчават тежестта на дълга.
Според мненията на финансови експерти, ако не настъпи нещо извънредно, следващите месеци или дори години, ще преминат "под знака" на евтино или много евтино евро, се казва в анализа.