Експерт вещае спад на цената на горивата, но 6-7% инфлация, заради скок на...

Помощите за бизнеса и домакинствата не трябва да се раздават на калпак, смята Адриан Николов

Помощите за бизнеса и домакинствата не трябва да се раздават на калпак. Това мнение изрази Адриан Николов в интервю за "Марица". По думите му ще имаме 2-3 стъпки за повишение на лихвите през 2023-та. Ето какво още каза той:

- Г-н Николов, какви нива на инфлация да очакваме през 2023 година?

- В ид​еалния случай бихме искали да видим и дефлация ​- да има едно връщане към цените от 2021 година. Дефлацията е лошо събитие за държавния бюджет, но е добра за потребителите. Във всички случаи ще има едно забавяне на инфлацията, но тя вероятно ще остане висока през 2023 година, защото всички фактори, които я задвижваха нагоре през 2022-ра, на практика, остават и през тази година.

Няма ​бог знае какви разлики. Единственото голямо различие е затягането на паричната политика на Европейската централна банка, т.е. няма да видим това голямо печатане на пари покрай Плана за възстановяване. Остава голямата несигурност на централните пазари и на газовите доставки, от които България, за щастие, не е толкова зависима, колкото някои други страни.

Остават и високите цени на всички останали стоки. Виждаме какво става в Китай с новата голяма ковид вълна там ​- очакват се нови затваряния и съответно накъсване на веригите на доставки. Всички тези неща ще продължават да влияят. Ако трябва да отговорим с едно изречение - най-вероятно нивото на инфлация ще е по-ниско от това през 2022-ра.

- Все пак какъв е шансът да се стигне до дефлация през 2023-та?

- Това е доста невероятно, ако гледаме общия ценови индекс. Един спад на цените на горивата е напълно възможен - виждаме една доста ясна тенденция, особено на цените на бензина, към предкризисното равнище. Въпреки това една обща дефлация на целия ценови индекс е много невероятна. Тогава трябва да започнат да падат цени на курорти, на дрехи, на храни, което засега изглежда много малко вероятно. Едно задържане на ценовото ниво от 2022 г. е по-вероятно, отколкото някакво връщане към равнищата от 2020-а.

- Говори се за 300 милиона заболели от ковид в Китай. Ако там не се откажат от политиката на „нулев ковид”, какво следва?

- Ние не знаем какво се случва там. Каквото и да ни казват​ - то е официалната позиция на правителството, което може и да няма много общо с реалността. При отказване от политиката на „нулев ковид” една голяма вълна заболели в Китай застрашава целия свят. Пуснати да пътуват, те ще заразят милиарди души. Някои западни държави, като Великобритания, САЩ и Германия, вече въвеждат доста сериозен режим за хората, идващи от Китай, за да се ограничава ковид вълната. 

- Още колко време държавата ще умува за дефиницията „енергийно бедни”? 

- Това се оказа някакъв голям проблем -при положение че социалното министерство има работеща методология с помощите за отопление. За щастие, в същото време зимата се оказа доста топла. Това е и част от причината за доста по-евтиния газ на международните пазари и съответно намалената нужда от потребление на енергия на самите домакинства. В това отношение имаме късмет, защото, ако температурата бе минус 15 градуса, ситуацията щеше да е доста различна.

- Какви енергийни помощи да очакват гражданите и бизнесът? 

- Изключително е неясно на този етап какво се случва. Сутринта имаше един анонс, че ще се обсъжда един пакет от порядъка на 200 милиона лева. Как ще е насочен той обаче, не е много ясно, тъй като засега подходът бе да се работи на калпак. Вместо помощите да се таргетират към бизнес, който наистина е пострадал от високите цени и има нужда от подкрепа, в момента те просто се дават към всички фирми.

Същото бе и по отношение на домакинствата ​- без никакъв критерий, без никакъв анализ за какво се дава тази отстъпка от 25 стотинки за горивата! Бих се радвал, ако видим един по-аналитичен подход, да се проучват случаи, да се разглеждат конкретните фирми и да се насочва помощта натам, където има смисъл. Това, което чувам, е, че ще се търсят доходни критерии за тези помощи и това ще направи политиките към пострадалите още по-ефективни. 

- Европейската централна банка ще продължи ли политиката на вдигане на лихвените проценти?

- Най-вероятно да. Тя следва политиката на другите централни банки - тук говорим най-вече за Федералния резерв. Това е мярката, която може да свърши някаква работа. Много други инструменти, свързани с инфлацията, няма! Това повишаване на основната лихва, което е на цената на потискано търсене на кредит и на по-нисък растеж, е единственото решение, което могат да вземат.

Но се действа бавно - първо се повишават основните лихви, след това се чака няколко месеца да се види дали има директен ефект към потребителските цени, тогава се минава към увеличение. Това се прави, така че да се запази икономическата активност максимално висока. Тази година два или три пъти това повишение ще се случи, особено ако не видим една бързо намаляване на инфлацията.

- За 2022 година приходите в бюджета бяха 64 милиарда лева - с 12 милиарда повече от предходната година, в резултат на високата инфлация. За следващата година обаче очакваме скок на приходите само с 8%. Социалните програми, които се предвиждат, може ли да бъдат поети?

- Социалните програми не са кой знае колко мащабни! Големият фактор е помощта за електроенергията на бизнеса. Ако в някакъв момент те бъдат коригирани до бизнеси, които имат нужда от тях, или бъдат премахнати изцяло, както и ако цените на тока спаднат доста под равнищата на този етап, то това, на практика, би решило всички проблеми от гледна точка на приходи.

Ако и тази година инфлацията на годишна база се окаже от порядъка на 13%, то догодина тя ще е поне 6-7%. Това значи, че този фактор ще продължи да пълни бюджета. Няма как да говорим за мащабни социални политики, докато стои тази огромна подкрепа за бизнеса, включително за фирми, които нямат нужда ​от нея, а дори печелят от цялата ситуация. Тук очевидният фактор е „Лукойл”, който е на много големи печалби от разликите на петрола „Уралс”, който ползва, и цените на бензина и дизела, но продължава да получава субсидия. Това е един от най-фрапантните случаи. 

- Преодоля ли Европа окончателно шока от отказа си от руския газ?

- До голяма степен да! Големите потребители доста агресивно минават към търсене на алтернативни източници и изграждане на терминали ​- буквално оня ден Финландия вече има достъп до световния пазар. Това ще тласне голямата диверсификация. Разбира се, втечненият газ е по-скъп от тръбния руски газ, но политическата сигурност е приоритетът в момента. Това ще промени позицията в договарянето на Русия, която използва газа като изцяло силов инструмент, с който налага политическата си воля в Европа.

- Европа ще се върне ли някога към онова ниво на енергийна зависимост от Русия, което имаше преди войната в Украйна? През 2019 година 56% от газа, който ЕС получаваше, идваше от "Газпром".

- Доколкото сега има много алтернативни партньори, тази зависимост е преодоляна и вероятно няма да се върнем към нея. От една страна, преговаряме с Катар, те са голямата заявка за доминация на LNG пазара.

Азербайджан е другата голяма заявка на пазара. Другото важно нещо е заявеният преход към зелена енергия. Това, което се чу от Европа, е, че всички събития от войната в Украйна и последиците от нея ще ѝ помогнат да постигне своите зелени цели. Ако Русия изобщо получи обратно възможност в бъдеще да доставя газ на Европа, тя ще прави това в един много по-малък газов пазар, тъй като тази суровина е само преходна.

- Президентът на Украйна Володимир Зеленски обяви, че възстановяването на Украйна ще е най-големият икономически проект на Европа след Втората световна война. Ще видим ли наистина следвоенен икономически бум? 

- Положително нещо от това няма как да има ​- бомбите са паднали, инфраструктурата е разрушена, а хората са убити. Но да ​- възстановяването е възможност! Вече има заявки на западни политици, че след войната, ако Украйна остане независима и цяла - а това никак не е гарантирано - ще има някаква форма на План „Маршал” и Европейският съюз ще поеме своята водеща роля в него.

Той води да участие на европейските бизнеси във възстановяването. Малко е цинично ​- все едно се възползваме от последиците от войната, които са изключително тежки и негативни за Украйна. Но това най-вероятно ще се случи, рано или късно. Зависи при какви условия бъде сключено мирното споразумение ​- какво ще остане от Украйна, какво ще е нейното място в международните отношения - дали ще е в европейската орбита, или ще бъде придърпана обратно в ръцете на Москва.

Това са големи неизвестни, но вероятно голямо следвоенно възстановяване ще има. Европа ще направи голяма грешка, ако някой друг участва толкова агресивно в това възстановяване, той като има и други интереси. Китай отново изниква на преден план. 

ВИЗИТКА

Адриан Николов е икономически анализатор в Института за пазарна икономика (ИПИ). Бил е международен репортер в dnevnik.bg, анализатор за Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), член на първите два изпълнителни борда на Българското либертарианско общество (БЛО), както и преводач на свободна практика. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук