Електронни джаджи ни вкарват във финансовия гроб

Научили сме урока си от 2008 г. Засега криза в икономиката няма. Засега икономическа криза в България няма и се надявам така да продължи до края на годината, заяви Райна Миткова, председател на Асоциацията на колекторските агенции в България.

Но в Германия и Италия има признаци за забавяне на икономиката и това няма как да не се отрази и върху България, продължи тя.

Но сега финансовите институции подхождат с доста разум при отпускането на кредити, продължи Райна Миткова.

Бизнесът също е по-разумен в отношенията с клиентите си.

Затова дори да има следваща криза очакваме ударът да е значително по-малък спрямо финансовата кризата от 2008 г., защото сме си взели поуките, каза Райна Миткова.

Всяка четвърта фирма се опасява от фалит заради просрочени вземания

Най-често хората затъват в дългове заради покупката на джаджи като лаптопи и скъпи мобилни телефони.

Профилът на длъжника е млад човек, образован, с добра професия, най-често в IT бранша.

Той си купува скъпи джаджи, като смята, че веднага има нужда от тях, но не може да си направи сметката. Затова трябва да се научи парите да му стигат до следващата заплата.

Това каза Райна Миткова, управител на EOS за България и председател на Асоциация на колекторските агенции.

Над 50% от просрочените задължения на хората са към банки и фирми за бързи кредити.

Гражданите са по-изрядни платци от фирмите, показва проучване на компанията.

В България само 18% от фактурите към граждани са просрочени, докато бизнесът бави плащанията си, или изобщо не плаща по 25% от фактурите.

За сравнение средно за страните от ЕС при гражданите просрочията са 16%, а при бизнеса – 21%.

Рекордьор по редовни плащания е Русия, която изпреварва по този показател дори Германия.

В Русия 89% от всички плащания се правят навреме, а само 1% се отписват като несъбирами.

Гражданите в Русия отново са поизрядни от фирмите като при тях само 4% от задълженията са просрочени.

Освен че са по-изрядни, гражданите в България стават и по-добри платци с времето.

Дните просрочие при гражданите намаляват от 15 за миналата година на 14 за настоящата. Докато при бизнеса има обратната тенденция.

Срокът на просрочията се увеличава от 19 на 21 дни.

Като се има предвид, че по принцип бизнесът дава толеранс от 34 дни и плащания в този срок се считат за редовни, се оказва, че при просрочие фирмите чакат парите си от своите некоректни партньори средно 55 дни.

Тенденцията за подобряване навиците за плащане е характерна не само за България, а и за цяла Европа.

У нас общо 77% от издадените фактури на граждани и фирми се плащат навреме, при 76% през миналата година.

19% се плащат със закъснение (при 20% година по-рано), а 4% се отписват поради невъзможност да бъдат събрани изобщо.

Запазва се тенденцията почти всяка четвърта компания в България да се чувства застрашена от фалит заради несъбрани вземания.

Същевременно българските компании са доста по-оптимистични за бъдещето спрямо средното ниво за фирмите от Европа.

Научили сме урока си от 2008 г. Засега криза в икономиката няма Засега икономическа криза в България няма и се надявам така да продължи до края на годината, заяви Райна Миткова, председател на Асоциацията на колекторските агенции в България.

Но в Германия и Италия има признаци за забавяне на икономиката и това няма как да не се отрази и върху България, продължи тя. Но сега финансовите институции подхождат с доста разум при отпускането на кредити, продължи Райна Миткова.

Бизнесът също е поразумен в отношенията с клиентите си.

Затова дори да има следваща криза очакваме ударът да е значително помалък спрямо финансовата кризата от 2008 г., защото сме си взели поуките, каза Райна Миткова.