Ето как търговските вериги печелят на наш гръб и каква промяна се готви

Търговските вериги ни опразниха джоба. Надценките, които слагат на различните основни храни, стигат до 55 на сто, което е сред причините за високата инфлация, показа проверка на база данните за цените на едро на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) и цените в магазините, съобщава "Труд".

Едни от най-големите надценки са при кашкавала. Цената на кашкавала на едро е 18 лв. за кг., показват данни на ДКСБТ.

Цените на кашкавала на дребно са в много широки граници от около 15 лв. до 35 лв. за килограм, но най-често са около 26 лв.

Това прави надценка от 45 на сто, ако човек купи кашкавал, който не е в промоция. Много любопитен е и въпросът каква е разликата в кашкавала, който струва 15 лв. и този от 35 лв. По принцип един килограм кашкавал се прави от 10 литра мляко.

При 1 лв. изкупна цена на млякото себестойността на кашкавала е 10 лв. без ДДС. Като добавим разходите за ток, транспорт, заплати и ДДС, кашкавал от 15 лв. означава, че самият производител и търговците не са сложили никаква печалба за себе си. Затова може да се предположи, че в кашкавала от 15 лв. са използвани и други суровини, а не само свежо мляко, или пък не е зрял достатъчно.

Но от етикетите потребителите трудно могат да се ориентират с какво кашкавалът от 35 лв. е по-добър от този от 15 лв., защото в България периодът на зреене въобще не е посочен на етикета, просто пише “кашкавал”.

Подобно е положението и при сиренето, където цените също са в много широки граници без потребителите да могат да разберат какво е съдържанието на вода, на сухо мляко, както и колко дни е зряло сиренето.

При яйцата надценките на търговските вериги стигат до 55 на сто, показа проверка. Цените на яйцата на едро са средно 38 ст. за брой, показват данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Като през последната седмица цените на яйцата на едро нямат промяна. На дребно цените на яйцата са в много широки граници, като например има биояйца по 63 ст. за брой.

В някои малки магазини има яйца по 50 ст. за брой, което означава надценка от над 30 на сто. Но в една от големите търговски вериги средната цена на яйцата е 59 ст. за брой. Това прави надценка от 55%.

Голямата търговска верига едва ли купува яйцата на едро на цени над средните за пазара. Големите вериги могат за договорят по-добри цени на едро от малките магазини.

Цените на прясното мляко на едро са средно 2,38 лв. за литър, и също както при яйцата, не са се променили през последната седмица, показват данни на ДКСБТ. На дребно продават прясното мляко на различни цени, но най-ниската цена, която има в една от търговските вериги е 3,19 лв. Това представлява надценка от 34 на сто само между търговеца на едро и магазина за продажба на дребно.

Изкупната цена на млякото в България е 51,32 евро за 100 кг, показват официални данни на Европейската комисия, която следи цените на основни храните във всички страни от ЕС. Това прави средна изкупна цена от 93 ст. за литър. А цената на прясното мляко на едро е 2,38 лв. за литър, или значително над два пъти по-висока. Като добавим и надценката на търговеца на дребно се оказва, че цената на млякото между производителя на сурово мляко и крайната цена на рафта в магазина нараства над три пъти. Изкупната цена на млякото в България е значително по-ниска от средната за страните членки на ЕС.

Но все пак има и страни, в които изкупната цена на млякото е по-ниска, отколкото у нас. Това са Франция (49,86 евро за 100 кг.), Латвия (45,80 евро), Литва (45,96 евро), Словакия (46,15 евро). Същевременно крайните цени на млякото в магазините в България са едни от най-високите в ЕС.

В магазините са от 2,50 лв. до 6 лв. за кг

Оранжерийните домати поскъпнаха с 4,7 на сто

При краставиците ръстът е с 5,7%

Оранжерийните домати и краставици продължават да поскъпват. Само през миналата седмица цените на оранжерийните домати са нараснали с 4,7% до 3,35 лв. за кг на едро, показват данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Същевременно при вносните домати има спад на цените с 5,5% до 3,27 за кг. на едро. В магазините за търговия на дребно цените на доматите са в много широки граници - започват от 2,50 лв. и стигат до 6 лв. за кг.

Оранжерийните краставици през миналата седмица са поскъпнали с 5,7% до 4,48 лв. за кг. на едро. При вносните краставици повишението на цените е с 4,4% за седмица до 3,77 лв. за кг. на едро. Любопитно е, че при доматите няма съществена разлика между цените на тези от оранжерии и тези от внос. Докато при краставиците вносните са с над 70 ст. за кг. по-евтини.

Червените чушки през миналата седмица са поскъпнали с 2,7% до 3,84 лв. за кг на едро.

Търговците са длъжни да предложат алтернативни варианти

Магазините излъгаха за пластмасовите кутии

Дори, ако сложат маслините в пликче, на касовата бележка маркират 20 ст. допълнително

Някои използват биоразградими чаши

Търговските вериги излъгаха за пластмасовите кутии за храна, които някои магазини вече таксуват с 20 ст. Проблемът излезе наяве след като много хора се оплакаха, че при покупка на храна от топлите витрини на търговските вериги от касовата бележка става ясно, че плащат по 20 ст. допълнително за кутията.

Представители на търговските вериги се опитаха да обяснят, че това е изискване на ЕС за пластмасовите кутии за еднократна употреба и хората просто трябва да плащат по още 20 ст. Това обаче съвсем не е така. Действително беше приета Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Но целта на тази наредба не е хората да плащат допълнително, а да бъде ограничена употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба.

В наредбата ясно са разписани отговорностите на търговците, които използват пластмасови продукти за еднократна употреба като кутии за готови ястия или чаши за напитки.

Тези търговци трябва да поставят на видно място информационна табела, предназначена за крайния потребител, съдържаща информация за: единична цена на пластмасовата кутия или чаша, вредното въздействие на пластмасовите продукти за еднократна употреба върху околната среда вследствие на изхвърляне на неразрешени за това места, необходимостта от трайно намаляване на използването на пластмасови кутии и чаши, както и възможните алтернативи.

В наредбата специално е записано, че търговците трябва да осигуряват алтернативни варианти, заместващи пластмасовите продукти за еднократна употреба. А търговските вериги не предлагат такава алтернатива, което обезсмисля цялата наредба. Представители на търговските вериги обясниха, че не може хората да носят свои съдове, в които да слагат храната, защото така се нарушават правилата за хигиена.

Не е допустимо съдове, които не са гарантирано чисти, да бъдат в досег с витрината в магазинната мрежа, защото съществува риск от заразяване на цялата стока и, естествено, здравословни последствия за клиентите и служителите - т. е., не е забранено, но не е нормативно уредено, обясниха от търговските вериги.

Но те може да предложат други алтернативи. Например много кафенета вече не използват пластмасови чаши, а на клиентите, които искат да пият кафето си докато се разхождат, дават биоразградими чаши. Това биха могли да направят и търговските вериги, които мислят за клиентите си и за околната среда.

Другата възможна алтернатива е маслините или кюфтетата да бъдат сложени в найлоново пликче или в биоразградим плик, подобен на тези, в които слагат изпечените на място хлебчета. Търговските вериги обаче не предлагат такава алтернатива. Клиент на една от търговските вериги се оплака, че е настоял маслините да бъдат поставени в найлоново пликче. На касата обаче се оказало, че отново трябва да плати 20 ст. за кутия.

Явно в самия баркод на храните от топлата витрина е заложено, че при маркирането им добавят 20 ст. за кутия. Представители на търговски вериги обясниха, че в тези случаи, ако се викне управителят на магазина, парите ще бъдат върнати на клиента. Въпросът е защо при всяко пазаруване на маслини клиентът трябва да вика управителя и при положение, че целта на наредбата е да бъде намалена употребата на пластмасови опаковки, защо търговските вериги не предлагат алтернатива.

Целта е ограничаване употребата на еднократни опаковки

Всяка година цената ще нараства

Търговците, които продават храни и напитки, в пластмасови кутии и чаши за еднократна употреба, задължително трябва да ги дават срещу заплащане, пише в Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Цената на пластмасовата кутия или чаша трябва да е записана на отделен ред в касовата бележка.

В наредбата са записани и минимални цени на пластмасовите чаши и кутии. За 2023 г. минималната цена на чашите е 5 ст., а на кутиите е 20 ст. В наредбата специално е посочено, че през всяка от следващите няколко години минималните цени на пластмасовите чаши и кутии ще бъдат увеличавани с по 5 ст. Така от 1 януари 2027 г. минималната цена за чаша ще бъде 25 ст., а на кутия - 40 ст.

Целта на всичко това е дори хората, които държат за ползват пластмасови кутии, да се откажат от тях с течение на времето. Но за целта търговците трябва да предлагат алтернативни варианти. Ако алтернатива не бъде предложена, цялата наредба губи смисъл.

Капачките трябва да остават върху бутилката

Нови капачки трябва да имат пластмасовите бутилки за безалкохолни напитки. Това е едно от изискванията на Наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Пластмасовите съдове за напитки с вместимост до три литра, които имат капачки от пластмаса, могат да бъдат пускани на пазара само ако капачките остават прикрепени към съдовете по време на употреба на продукта, пише в наредбата.

Това изискване не се отнася за стъклени или метални съдове за напитки, които имат капачки от пластмаса. Изискването капачката да остава прикрепена към пластмасовите бутилки влиза в сила от 3 юли 2024 г., пише в наредбата.

Но някои производители вече изпълняват новото изискване и на пазара вече има бутилки с минерална вода, капачките на които остават прикрепени на бутилката и след отварянето ѝ.

Към бутилките за безалкохолни в наредбата има и други изисквания. От 2025 г. пластмасовите бутилки за напитки с вместимост до 3 литра трябва да съдържат най-малко 25 на сто рециклирана пластмаса, изчислено като средна стойност за всички бутилки от пластмаса, пуснати на пазара. От 2030 г. бутилките трябва да съдържат най-малко 30 на сто рециклирана пластмаса.

Производителите на пластмасови бутилки за еднократна употреба трябва да създават системи за разделно събиране на отпадъците от тези продукти, пише в наредбата. Тези системи трябва да включват най-малко специализирани съдове за разделно събиране, разположени на площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук