Ето защо дистанционната работа ни изморява повече

Сънливостта по време на виртуални срещи, работа от дома или онлайн учебен процес е резултат от липса на стимулация, а не от умствено претоварване.

Въпреки че онлайн образованието за учениците и работата от разстояние на служителите първоначално се смятаха за благословия по време на пандемията от Ковид-19, те бързо отблъснаха хора от всички възрасти, които ги смятаха за скучни.

Ново изследване от Финландия предполага, че сънливостта по време на виртуални срещи се причинява от умствено ненатоварване и скука.

По-ранни проучвания предполагат, че умората от виртуални срещи произтича от умствено претоварване, но нови изследвания от университета Аалто показват, че сънливостта по време на виртуални срещи всъщност може да е резултат от недостатъчно умствено натоварване и скука.

Не е изтощение, а скука

„Очаквах да открия, че хората се стресират при дистанционни срещи. Но резултатът беше обратният – особено онези, които не бяха ангажирани с работата си, бързо станаха сънливи по време на дистанционни срещи“, каза проф. Нийна Нурми, експерт по организационна психология и организационно поведение, който ръководи проучването.

Изследователите измерват променливостта на сърдечната честота по време на виртуални срещи и срещи лице в лице, изследвайки различни видове преживявания на умора сред 44 участници в проучването в почти 400 срещи. Екипът публикува в изследването в списанието по трудова здравна психология, съобщава БГНЕС. 

„Комбинирахме физиологични методи с етнографско изследване, следвайки всеки участник в продължение на два работни дни, записвайки всички събития с времеви печати, за да открием източниците на човешките физиологични реакции“, обясни Нурми. Екипът използва сърдечната честота, за да изследва връзките между видеосреща и срещите лице в лице и активните (изтощение) и пасивните видове (сънливост) умора. Проучването също така включва въпросник за идентифициране на общите нагласи и работна ангажираност на хората.

„Форматът на срещата имаше малък ефект върху хората, които бяха силно ангажирани и ентусиазирани от работата си. Те успяха да останат активни дори по време на виртуални срещи. От друга страна, хората, чиято работна ангажираност беше ниска и които не бяха много ентусиазирани от работата си, намираха виртуалните срещи за много изморителни.“

"По-лесно е да се запази фокусът при срещи лице в лице, отколкото при виртуални срещи, тъй като при тях има ограничени когнитивни сигнали и сетивни въздействия. "Особено когато камерите са изключени, участникът остава недостатъчно стимулиран и може да започне да компенсира с множество задачи", продължи тя. "Въпреки че подходящото ниво на стимулация по принцип е полезно за мозъка, изпълнението на твърде много задачи по време на виртуални срещи е проблематично. Само силно автоматизирани задачи, като ходене, могат да се изпълняват правилно по време на виртуална среща."

Нурми подчерта, че ходенето и други автоматизирани дейности да повишат енергийните ви нива и да ви помогнат да се концентрирате върху задачите си.

Но ако се опитвате да се съсредоточите едновременно върху две неща, които изискват когнитивно внимание, не можете да чуете дали на срещата се случва нещо важно. Или пък трябва постоянно да превключвате между задачите. Това е наистина натоварващо за мозъка.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук