Евродепутатът Цветелина Пенкова: Допълните средства от ЕС за българските граждани и бизнеса са под въпрос

Останалите държави членки предлагат реални реформи за възстановяване след Ковид-кризата
 
1. Г-жо Пенкова, обяснете какво се случва с Националния план за възстановяване и устойчивост? Правителството представи трети вариант на Плана, може ли вече да кажем, че страната ни ще участва равностойно в разпределението на европейските средства за преодоляване на щетите от световната пандемия? 
- Намираме се в патова ситуация. Правителството на България, което вече излезе в оставка, отказва да изпрати до Европейската комисия плана на страната ни. Предвид съотношението на силите и заявките на политическите партии в новосформирания парламент, съставянето на ново правителство, което да го подаде, преди изтичането на официалния за сега срок -  30 април, изглежда все по-малко вероятно.

Има опасност в тази ситуация Националният план за възстановяване и устойчивост на България да падне в жертва на амбициите за запазване на властта от досегашните управляващи. С действията и безотговорното си поведение те ще заразят с агонията си цялото българско общество.
 
Тези средства са жизнено важни за много български малки и средни предприятия. След три вълни на принудително спиране на дейността им в рамките на една година и продължаваща неяснота за бъдещето, много от тях са докарани до ръба на своето икономическо оцеляване. Въпреки че дори и в последната версия на плана има много аспекти, които трябва да се  коригират, отказа да бъде представен в срок е крайна форма на отстъпление от националните интереси на България.
 
 
2. Кога най-рано може да очакваме, че тези средства ще достигнат до българския бизнес? 
Ако България изпрати в рамките на месец април финалната версия на своя план, то ние бихме могли да получим първите плащания по плана най-рано още през юли. Тези първи средства се равняват на 13% от полагащите ни се от механизма около 6,217 млрд. евро грантове и 4,549 млрд. евро заеми.
 
За да започнат плащанията, ЕК трябва да се произнесе в срок от два месеца от получаването на финалната версия на плана. След това Съветът на ЕС, в срок от един месец следва да одобри предложението на комисията за изплащането на сумите към държавите членки на ЕС. Всяка забавяне с изпращане на плана към ЕК, води и до съответните забавяния на потенциалните плащания.
 
Важно е да се отбележи, че и след изпращането на плана към ЕК, могат да бъдат правени корекции и допълнения.
 
3. Според Вас, заложените от българското правителство проекти отговарят ли на европейските критерии и приоритети? 
Изискването на Европейската комисия (ЕК) да се финансират  политики в сферата на зелена икономика, цифровизацията, науката и иновациите. Приоритетната рамка е ясна: 37% от сумите в плана, трябва да бъдат насочени към опазване на природата, 20% за цифровизация и иновации, а останалите 43% - за разкриване на работни места, укрепване на институциите и свързаност.
 
Формално погледнато, предложените проекти в българския план следват тази рамка. Българският план беше коригиран и допълван няколко пъти. Третата и най-скорошна версия на българския план, определено има подобрения от първоначалната версия. Въпреки това, все още се налага констатацията, че липсва анализ на икономическия и човешки потенциал на национално и регионално ниво и няма цялостен и единен подход за реформа и инвестиции, които да отразяват целите заложени в европейските политики. Тук говорим за Зелена сделка, цифрова трансформация и кръгова икономика.
 
Средствата по Плана за възстановяване ще бъдат отпускани само и единствено след многоетапна проверка и оценка от страна на европейските институции. За България са предвидени близо 12 млрд. евро, но това е максималният таван от средства, които страната ни може да получи. При неизпълнение на критериите и липсва на конкретика в проектите, каквато наблюдаваме в момента, ще ни се отпуснат много по-малко средства. Част от критериите, които ще имат сериозна тежест в оценката са дали планът отговаря на реалните проблеми на обществото; дали ще подпомогне потенциала за растеж в бъдеще и дали с него не се нанасят екологични вреди.
 
Изпълнението на предложените проекти ще бъде прозрачно следено. Лично на мен, ми е много интересно да видя как ЕК ще оцени дали предложените мерки предотвратяват, разкриват и коригират корупция, измами и конфликти на интереси при използването на средствата.
 
 
4. Както финансист и човек с опит, кои са предимствата и кои са недостатъците на българския план? 
Има прогрес спрямо втората версия на българския план, тъй като се предвиждат средства за развитие на индустриални паркове и скъсяване на веригите за доставки на големите предприятия. Това се прави с цел да се подпомогне преходът към кръгова икономика. Също така се предвижда дигитална трансформация и развитие на системите за управление в реално време на електроенергийния системен оператор, което ще даде един съвременен облик на електроенергийната система в условията на по-чисто производство. Има увеличение на средствата, предвидени за пилотни проекти, насочени за преход към нисковъглеродна икономика – от 39 млн. лв. на 117 милиона.
 
Що се отнася до недостатъците, бихме могли да отбележим, че за съжаление отново не се предлага трансформация на съществуващите ТЕЦ-ове в страната и не са предвидени средства за преквалификация на работната сила. Говори се единствено за внос на газ и водород за захранване на тези мощности.
 
Също така, увеличаването на енергийната ефективност в еднофамилните и многофамилните сгради би могла да се финансира и от други механизми, а средствата по Плана да се разходват за развитие на нисковъглеродни производства и иновации във вече съществуващи предприятия.
 
Силно впечатление прави и отсъствието на проекти за устойчива мобилност, разработване на инфраструктура за използване на алтернативни горива (изграждане на електрически зарядни станции) и създаване на по-висока добавена стойност чрез иновации и цифровизация на общественият транспорт.
 
В раздела Иновативна България липсва конкретика по отношение на реформите в образователната система. Целта на подобна реформа трябва да бъде да повиши капацитета за научни изследвания и иновации, да засили високите научни постижения и да стимулира отворената наука и сътрудничеството с бизнеса.
 
В така заложения план се говори за повишаване на пригодността за заетост на всички възрастови групи, чрез създаване на онлайн платформа за обучение. Смятам, че само чрез ваучерната схема за дигитални умения на работещи и безработни и с онлайн платформа на стойност от над 290 млн. лв. не бихме могли да говорим за истинска реформа в образованието.
 
5. Имахте ли възможност да съпоставите българския план за възстановяване и устойчивост с план на друга държава-членка на ЕС? 
За разлика от българския план, много от държавите членки вече разполагат с финални варианти, готови за предаване към Комисията. Португалия стана първата държава членка представила плана си пред Европейската комисия.

И докато българският план все още е на ниво чернова, в който липсват конкретни цели и политики, планът на Португалия разполага с конкретни предложения за действия съсредоточени върху устойчивост на климатичния, икономически и цифров преход.
 
Друг пример може да бъде даден със съседна на България страна - Румъния. Планът е в синхрон със заложените политики на ЕС и се фокусира върху зелен преход, цифрова трансформация, интелигентен растеж, социално и териториално сближаване, здраве и устойчивост и политики за следващото поколение. Съществува цялостна стратегия, която за жалост не се забелязва в проекто-плана на България.
 
Гърция също е готова със своя план, като основна заложена цел е да се запълни голямата разлика в инвестициите и заетостта. Планът за възстановяване на Гърция също разполага с конкретни мерки отразяващи целите за цифров и зелен преход. Такива са въвеждането на изцяло нов план относно залесяванията и горите, както и планови инвестиции за борба с укриването на данъци, които включват по-нататъшна дигитализация на данъчните услуги.
 
Литва разполага със завършен план фокусиращ се върху постепенно изместване към екологично чист обществен транспорт, развитие на алтернативно гориво, насърчаване на 5G мрежата.
 
Анализът между плановете на тези страни-членки и България показва, че докато българският план залага главно на саниране, асфалт и още от същото, останалите държави предлагат конкретни реформи и мерки, които ще ги извадят по-бързо от кризата и ще спомогнат по-бързото възстановяване.
 
Българският план има нужда от конкретни предложения и проекти. Не бива да позволим бъдещото на България да се превръща в заложник на невъзможността на предишното правителство да излезе с иновативни идеи, които да подпомогнат истински българските граждани и българската икономика.
 
6. Има ли риск за средствата за България от ЕС, свързан с върховенството на правото и новият принцип за достъп до средствата „под условие“? 

Всички средства в новия програмен период 2021 г. – 2027 г., включително и средствата за справяне за кризата са обвързани с изискването за спазване върховенството на правото (Регламент 2020/2092). С този нов механизъм за защита на бюджета на ЕС се цели европейските пари да не се използват за финансиране на корупция или режими, които не отговарят на ценностите на Съюза.
 
Европейската комисия ще следи за това дали в държавите има системно нарушаване на върховенство на правото, от което следва риск за правилното финансово управление на европейските пари. ЕК ще си сътрудничи и с други органи като Европейския главен прокурор, Европейската служба за борба с измамите и др. Ако Комисията установи нарушения, тя мотивира предложение до Съвета, който с квалифицирано мнозинство може да наложи изцяло или частично суспендиране на средствата от ЕС за съответната държава.
 
Има два основни риска – единият е на ниво ЕС, а другият е на ниво България. Първо, новият механизъм ще се прилага проактивно и няма да важи за дадените средства досега. Второ, очаква се Съдът на ЕС да бъде сезиран по Регламента, каквито заявки направиха Полша и Унгария и това ще попречи на ЕК да започне веднага да го прилага. Тоест, възможно е едно забавяне на ниво ЕС.
 
Липсата на реформи в България в областта на правосъдието и борбата с корупцията и липсата на резултати са фактор с висок риск, който може да препятства достъпът на България до средства, които са ключови за възстановяването на икономиката ни. Всяко евро към България ще бъде оценявано от гледна точка на механизма за върховенство на правото.
 
През юли тази година предстои да излезе и докладът за състоянието във всички държави. България няма време за губене и следва да положи усилия, така че средата у нас да бъде прозрачна, за да не се възпрепятства и забави допълнително възможността за икономическо възстановяване.