Европа ни се скара за бързо растящите заплати

Европейската комисия (ЕК) отправи вчера "ранно предупреждение" към България, че през 2008-2010 г. заплатите й са нараснали твърде много, и я постави под засилено наблюдение по още три показателя - за баланса по текущата сметка, за прекомерни чуждестранни инвестиции и за фирмената задлъжнялост. Брюксел представи първия си доклад по новата процедура за наблюдение и корекция на макроикономическите дисбаланси в страните от ЕС.

Ако се вярва на доклада, България е шампион в ЕС по нарастване на заплатите, защото са скочили с 27,8% за въпросните три години. Базата за сравнение обаче са заплатите през периода 1995-2007 г., когато държавата премина през икономическа катастрофа, хиперинфлация и свеждане на заплатите и пенсиите до символични суми в долари. Тъй като за всички страни в ЕС се използва една и съща база, България се откроява като първенец по растеж на доходите дори в сравнение с най-богатите държави, които до 2008 г. бяха в постоянен възход. <br /> <br /> На второ място след нея е Румъния с 22,1% нарастване, която иначе се смята за втора по бедност в ЕС след България. В сравнителния анализ няма показатели за инфлацията и промяната на цените (с изключение на жилищата), които в България са наполовина от средното равнище в ЕС, докато заплатите са средно 10 пъти по-ниски. За страните от еврозоната е позволено нарастване на заплатите най-много с 9% за три години, а за другите - с 12%.<br /> <br /> Базовите прагове са договорени на заседанието на Съвета на ЕС по финансовите въпроси (ЕКОФИН) на 8 ноември 2011 г., което бе пропуснато от финансовия министър Симеон Дянков, заместен от посланика ни в ЕС Бойко Коцев. Ведомството на Дянков вчера направи официално съобщение за доклада на ЕК, в което за растежа на заплатите даде следното обяснение: &quot;В предкризисния период българската икономика се характеризираше с ускорен растеж на производителността на труда и доходите от труд спрямо средните за ЕС нива, повлияни от процеса на конвергенция и високото търсене. <br /> <br /> В допълнение редица други фактори повлияха върху високия растеж на доходите от труд - например ежегодното повишаване на минималните осигурителни прагове, което имаше за цел изсветляване на недекларирани доходи.Тенденцията на оптимизиране на разходите за труд се очаква да продължи и в средносрочен план, което ще позволи динамиката на показателя да покрие критерия от 12%.&quot;<br />