Финансов експерт: Част от мерките помпат инфлация

Дългоочакваните антикризисни мерки на правителството най-после бяха оповестени на българската общественост и на българския бизнес. Представителите на работодателските организации сякаш останаха доволни и отмениха обявените протести на 18. май. Това пише в свой анализ финансовият експерт доц. Йосиф Аврамов, цитиран от "Труд".

Нямаше особено недоволство от мерките и от двата национално-представени синдиката, независимо че не се прие най-същественото тяхно предложение за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) с 50 лв. или от 710 лв. на 760 лв.

Независимо, че минималната работна заплата у нас е с най-нисък размер сред страните от ЕС, то тя бе увеличена от 01 април 2022 г. и според мен не е редно да се увеличава още веднъж, само три месеца по-късно - от 01.07.2022 г. С МРЗ са съобразени освен редица социални плащания и някои други плащания и възнаграждения и евентуално ново второ увеличение на МРЗ в рамките на една година, ще доведе до по-значително нарастване на инфлацията.

Същото се отнася и за максималния осигурителен доход от 3400 лв. Необлагаем минимум не е предвиден в антикризисните мерки под претекст, че е поет ангажимент да не се променя данъчната политика в страната, което не е точно така, а е и фрапиращо отстъпление от програмата на лявата партия в коалицията - БСП?!?

 Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева отправи сериозно предупреждение към страната ни, че в сегашната ситуация е време за много внимателно харчене, което да е насочено само към най-бедните. Пакетът от антиинфлационни мерки е твърде закъснял от една страна, а от друга с тях, както се казва, се дава на всекиго по нещо.

Този пакет можеше да бъде готов още в края на месец март и да се прилага още с влизането в сила на Закона за държавния бюджет за 2022 г. от 1 април. Тогава със сигурност щеше да е от по-голяма полза за 2,2 млн. пенсионери и близо един милион. т. нар. работещи бедни, на които работната заплата е под 1000 лв.

Българското правителство не е в състояние да осигури бонус, като в Кипър, а именно безплатна 4-дневна почивка (с три нощувки) в планинските курорти при пълен пансион за възрастните хора с ниски доходи. Възможно бе тази мярка да се приложи към няколко десетки хиляди ученици и студенти с ниски доходи, които да почиват за сметка на държавния бюджет в хотели и хостели извън морските ни курорти, с което ще се подпомогнат хотелиерите от една страна, а от друга - ще укрепне здравето на децата.

В случай, че се субсидира електропотреблението, се взимат пари от тези, които харчат малко средства за ток и се дават на онези, които харчат много ток. Ако субсидираш парното, взимаш от тези, които нямат парно и даваш на онези, които имат големи апартаменти с парно (които между другото живеят основно в София - градът с най-високи доходи в страната).

Ако субсидираш бензина и дизела, взимаш от тези, които не карат коли (или карат малко) и даваш на онези, които харчат значителни суми за гориво. На практика с подобни мерки не се извършва социална политика, а по-скоро се прави антисоциална политика. Субсидира се посредством нея най-богатите (най-големите потребители) за сметка на най-бедните.

На практика едно относително заможно семейство в София с голямо потребление ще получи според новите мерки на правителството няколкостотин лева на месец от държавата. На другия полюс е едно сравнително бедно семейство в малък град в Северна Централна България, което ще получи няколко десетки лева, ако изобщо достигне до него някаква държавна помощ.

 Бюджет 2022 е планиран с 4,1% бюджетен дефицит, което е с 1,1% над разрешения дефицит от 3% съгласно критериите от Маастрихт. ЕК позволи през 2021 г. и 2022 г. дерогация на изпълнението на този критерий на 27-те страни-членки на общността, предвид тежката здравна криза, вследствие на пандемията Ковид 19.

България през 2022 г. и през следващата 2023 г. следва да върне общо над 3 млрд. евро, предвид падежирането на еврооблигациите, емитирани от правителството на Симеон Сакскобурготски през 2002 г. Ето защо емитирането на вътрешен дълг (обикновено от 500 млн. лв. през последните три месеца) е част от емисионния календар за тази година на Министерството на финансите и не трябва да ни тревожи особено, а и общият размер на държавния дълг е под 30% - вторият най-нисък в ЕС.

Налице е възможност, предвид увеличените приходи в бюджета, вследствие на инфлацията, в актуализацията на бюджета, която се изготвя в момента, да се предвиди бюджетният дефицит да се „свие“ от 4,1% на 3,00% - 3,5%. Това е възможно да се осъществи, тъй като за основни стоки приходите от ДДС и от акцизи чувствително са нараснали в последните няколко месеца.

Антикризисният пакет трябваше да включва преди всичко мерки, които да стимулират предлагането, с оглед да бъде овладяна инфлацията, а сред предложените мерки - такива няма. С оглед да се увеличи предлагането на стоките, които най-много допринасят за инфлацията, а именно тези от енергетиката, храните, строителните материали.

Желязото, стоманата поскъпнаха драстично. Ето защо трябва да се направят постъпки пред ЕК да се премахнат митата за трети страни, за да може да внасяме стомана и желязо на конкурентни цени. Правителството потърси ефект от мерките с много къс хоризонт, вместо такива с дългосрочен период от време, а те биха донесли повече загуби както за фиска, така и за личните бюджети.

По-голямата част от предложените антиинфлационни мерки са насочени в стимулиране на потреблението, а потреблението увеличава инфлацията. Странно защо не бе отменена с антикризисните мерки, мярката 60:40, която бе въведена, заради Ковид 19, независимо че случаите на заразени у нас рязко спадна.

 В България инфлация има, но тя се дължи основно на външни фактори - експанзивната парична политика на големите централни банки, в т. ч. и на ЕЦБ, както и силен ръст на цените на енергоносителите, базовите метали и на храните в международен план. „Противодействие“ на това с фискална политика в България на практика е невъзможно. В случай, че МС иска да спре покачването на цените, трябва да ограничи държавните разходи и растежа на доходите, а не обратното. За най-бедните български граждани следва да се увеличат социалните помощи - директни плащания, енергийни помощи, хранителни ваучери и други подобни.

В по-бедните райони на страната трябва да се въведат програми за субсидиране на нови работни места в частния сектор - като работодателите се освободят от осигуровки за определен период или държавата да поеме няколко работни заплати за всеки новоназначен служител. По този начин се предоставя на по-бедния ни сънародник въдица, с която да улови риба, а не „уловена риба“ на готово.

 За съжаление предложените от правителството две положителни мерки са предвидени от 01.01.2023 г., вместо от 01.07.2022 г. В подкрепа на семействата с деца, като дългосрочна мярка, се предвижда да бъде увеличен размерът на данъчното облекчение за деца от 4500 лв. на 6000 лв. годишно. Ще бъде дадена възможност да се ползва на всеки три месеца през годината. Втората положителна мярка, която е обявена в пакета от антикризисни мерки включва още увеличаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС от 50 000 лв. на 100 000 лв.

Намаляването на ДДС и акцизи за стоки, като горива и хляб, няма да доведе до по-ниски цени, а само до сериозни загуби за бюджета. Така стана като намалиха ДДС за ресторантьорите. По принцип не се субсидират „цени“. Субсидират се нуждаещи се хора. И то само много бедни хора. Цени се фиксират и субсидират единствено в социалистическа икономика, в която всички са горе-долу еднакво бедни.