Финансовата система на България и COVID-19

Кризата, породена от глобалната пандемия, засегна изключително сериозно световната икономика. Основните мерки за противодействие от страна на правителствата и централните банки са допълнителните бюджетни разходи и провеждането на стимулираща монетарна политика, пише "Труд".

Това не можа да спре икономическия спад, но позволи сравнително бързо възстановяване на финансовите пазари в повечето от водещите световни икономики.

Това възстановяване не е равномерно и засяга преди всичко котировките на основните високотехнологични гиганти.

Сравнително оптимистичното състояние на глобалните финансови пазари е съпроводено с ниски и дори отрицателни лихви при ниска инфлация, независимо от предупрежденията, че печатането на пари ще доведе до покачване на ценовото равнище.

Тенденциите на основните компоненти на българската финансова система- банковия сектор, финансовия пазар и публичните финанси, показват както прилики, така и съществени разлики, в сравнение с глобалните тенденции и развитието на финансовите системи на страните от еврозоната и ЕС.

Особено интересно е движението на лихвеното равнище на междубанковия депозитен пазар. След кризисната 2008 година лихвите на този пазар рязко спадат, като от края на 2017 година са, и продължават да бъдат, устойчиво отрицателни.

Феноменът на отрицателните лихвени проценти все още не е достатъчно изяснен теоретически, но са очевидни две неща- първо, отрицателните проценти на българския междубанков пазар са под силното влияние на политиката на Европейската централна банка и второ, функцията на парите като средство за запазване и съхраняване на стойността се сблъсква с временната и частична неспособност на банковата система да гарантира тази функция.

Паралелно с това, лихвите по новите кредити и депозити в лева също спадат, но като цяло спредът между доходността по пасивните и активните операции на банките остава относително постоянен.

Това говори за силно сегментиране на българския кредитен пазар.

Имаме от една страна междубанков кредитен пазар, който е силно интегриран и зависим от международния пазар на заемни средства и кредитен пазар между банките и реалния сектор в България, който показва относително обособеност от международните тенденции.

Това сегментиране на вътрешния кредитен пазар има негативно отражение върху обема на отпуснатите кредити и говори за отсъствие на достатъчна конкуренция между банковите институции.

Независимо от значителния спад на лихвите по привлечените от банковия сектор средства, размерът на депозитите в българските банки расте, особено през 2020 г..

Това отразява наличието на процес на изместване на кривата на търсене и предлагане на пари (т. нар. крива LM).

Очевидно става въпрос за нарастване на предпазното и спекулативно парично търсене от страна на икономическите агенти от реалния сектор и в частност на домакинствата.

Тъй като банките не са в състояние да инвестират нарасналия приток на депозити, резултатът е увеличаване на свръх резервите на търговските банки в БНБ.

По такъв начин банковата система на България се оказва неефективна от гледна точка на трансформирането на спестяванията в инвестиции.

Поради отсъствието на ефективен механизъм за насочване на паричните ресурси към реалната икономика, нарастването на паричната маса съвпада със свиване на вътрешното търсене и дефлация на основните ценови индекси (кривата IS се измества в ляво).

Нарастването на паричната маса при свиване на инвестициите естествено води до нулеви и отрицателни лихвени проценти.

Освен в банкови депозити, паричните спестявания могат да бъдат инвестирани на капиталовия пазар.

Независимо от ниските и дори отрицателни лихви по депозитите, българският капиталов пазар не дава признаци за съживяване, т. е. свободните парични ресурси не се насочват към закупуване на акции и облигации.

Именно в това е основното различие между българската финансова система и финансовите пазари в САЩ и Европа. Този разлика обаче не е просто следствие от неразвитостта и отсъствието на конкуренция на българския финансов пазар.

Основната причина е в невъзможността за провеждане на активна монетарна и фискална политика.

Кризата, породена от мерките за ограничаване на разпространението на Ковид 19, доведе да нарастване на бюджетните разходи и продължаване на политиката на количествени облекчения, провеждана от двете страни на Атлантика.

Тази политика се свежда до масови интервенции на финансовия пазар от страна на ФЕД и ЕЦБ.

Закупуването на държавни и корпоративни ценни книжа от страна на централните банки означава прехвърляне на ликвидност от банковия сектор към капиталовите пазари.

Точно това не може да стане в рамките на българската финансова система. БНБ, в условията на паричен съвет, не може да реализира една от суверенните функции на пълноценната централна банка, а именно извършването на операции на открития финансов пазар.

При това положение свръхрезервите на търговските банки в БНБ водят единствено до увеличаване на валутния резерв на централната банка, т. е. до инвестиции в чуждестранни държавни ценни книжа.

Това положение е рисково, той като инвестициите в чуждестранни активи често е съпроводено с отрицателни лихви, което създава условия за декапитализация на БНБ.

Картината се допълва и от това, че българският бюджет продължава да бъде активен, т. е. първичното и касовото салдо са положителни, поне до края на м. юли. Активното бюджетно салдо не позволява инвестиране на свободните парични ресурси в ДЦК.

По принцип се приема, че дефицитните бюджети изместват частния сектор от капиталовия пазар. Това е вярно при ограниченост на свободните парични ресурси.

Тогава финансирането на бюджетните дефицити води до повишаване на лихвения процент и ограничаване на възможностите на частния сектор да финансира своите инвестиции.

При излишък на пари и отрицателни лихвени проценти, нещата се променят. Финансирането на фискалния дефицит и емисията на нови ДЦК очевидно дава възможност за по-пълно използване на паричните излишъци и натоварване на икономиката.

Точно това не може да се реализира в условията на паричен съвет при орязани функции на централната банка и прекомерни фискални ограничения.

Сегашната криза е учебникарски пример за недостатъците на валутния борд в условията на икономическа и финансова криза.

Това е още един довод в полза на политиката на присъединяване към валутно-курсовия механизъм 2 и в перспектива към пълноправно участие в колективните механизми на еврозоната.