Финансови експерти с тревожна прогноза за дълговата криза у нас

Въпреки пандемията, общият обем на дългове към компании за управление на взиманията намалява. Това обявиха от Асоциацията за управление на вземанията (АУВ). За 2020 г. той е в размер на 741,6 милиона лева при 832,3 милиона лева през 2019 година, пише money.bg.

Тенденцията на спад продължава и през първото тримесечие на 2021 г., но данните към момента не отразяват обективната картина, подчертават колекторите. Според тях дълговата криза тепърва предстои и само правилното управление на парите ще помогне за излизане от нея.

"Колкото и оптимистични да изглеждат цифрите, истината е, че финансовите предизвикателства тепърва предстоят", коментира управителят на АУВ Райна Миткова.

За какво задлъжнява българинът през 2020 година на база брой случаи в % по данни на АУВ:

Банки 38%

Застрахователни компании 3%

Телекоми 24%

Компании за комунални услуги 2%

Лизингови компании 1%

Небанкови финансови институции 27%

Други 5%

Общо: 100%

Банките се задържат като най-големият кредитор с 44% от стойността на целия обем възложен дълг. Следват ги небанковите финансови институции с общо 28% от стойността на дълга. Третият най-често срещан кредитор са телекомите с дял от 16 на 100.

Кредиторите се надяват следващото правителство да осигури по-голяма стабилност в сектора, свързан с вземанията

"Клиентите, които не могат да плащат са все повече и ние подхождаме с разбиране към тази част от тях, които са съвестни - чрез предоговаряне и разсрочване на задълженията. Ако има дисциплина, ние нямаме интерес да стартираме съдебни действия", заяви заместник-управителят на Асоциацията за управление на вземанията Лилия Димитрова.

Според нея е много важно бизнесът и потребителите да са подготвени, че размерът на дълговете ще нарасне в края на годината. Основната причина за това е банковият мораториум, който даде глътка въздух на клиентите в затруднение, но само отложи предстоящи проблеми.

"Според данните на БНБ за първото тримесечие на 2021 г. е образуван нов лош дълг, вследствие на мораториума в размер на над 1 милиард лева или 10% от разсрочените задължения. Тези задължения няма да изчезнат, напротив, трябва сериозна стратегия как и дали ще могат да се съберат и как това ще се отрази на финансовата сфера като цяло", допълни Димитрова.

Според колекторите абсолютната давност на задълженията е популистка политика, която противоречи на финансовата стабилност. И едно важно уточнение - след разпореждане на Конституционния съд тя влиза в сила от 2 юни тази година. Всички т. нар. "заварени положения", тоест лоши кредити, които са сключени преди тази дата ще трябва да бъдат платени.

Междуфирмената задлъжнялост

Междуфирмената задлъжнялост също расте, алармират от сектора. И припомнят, че основно правило за всеки бизнес са парите в брой. Или казано иначе - финансовата дисциплина и преосмислянето на харчовете.

Расте отбелязва общият обем нововъзложен дълг на пазара на междуфирмени вземания. Стойността на този показател за 2020 г. е 9,356 милиона лева, докато за 2019 г. тя е 7, 806 милиона лева. Идентична е тенденцията при броя случаи. За 2020 г. те са общо 21 459, а за 2019 г. - 17 169 случая. Плащаемостта на годишна база е спаднала с 13 %.

Колекторите смятат, че до края на тази година няма да има покачване на лихвените проценти при кредитите, но за срок от една до три години ще има повишение.