Финансовият министър сензационно: Влизаме в еврозоната и приемаме еврото при курс за 1,95583 лева!

Приемането на еврото не е едностранно желание на България, то е задължение на българската държава, произтичащо от Договора за присъединяване към ЕС, като в правния акт няма предвиден конкретен срок за въвеждане на единната валута в страната. Все пак следва да се отчете, че влизането във валутния механизъм е политическо решение и зависи също от склонността на държавите членки за разширяване на еврозоната. Това каза днес пред депутатите по време на днешния парламентарен контрол министър Владислав Горанов, цитиран от dir.bg.

България вече повече от 20 г. е в режим на постоянна готовност - с въвеждането на режима на паричен съвет и фиксирането на валутния курс към еврото, т.е. с установяването на валутния борд, икономиката ни абсорбира в голяма степен политиката на ЕЦБ, както и ефектите - позитивни и негативни от участието на България в бъдещо членство в еврозоната.

За да стане част от еврозоната, страната следва да покрие определени критерии, които са дефинирани в Договора от Маастрихт. От гледна точка на степента на готовност на страната ни за присъединяване към еврозоната, България покрива 4 от 5-тте технически критерии - инфлация, бюджетен дефицит, държавен дълг и дългосрочен лихвен процент. Това е констатирано в докладите за конвергенция на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия (ЕК) от 2014, 2016 и 2018 г., посочи министърът.

20 г. по-късно – големите печеливши и губещи от еврото

С присъединяването ни към ERM ІІ ще изпълним и петия критерий, който за България, имайки предвид механизма на функциониране на фиксиран валутен курс спрямо еврото, е по-скоро е възприет като формален.  Следва да се има предвид, че 22 години паричният съвет у нас функционира успешно и изпълнението на този критерий не би следвало да представлява проблем. В този смисъл, правителството и БНБ изразяват своята ангажираност до приемането на страната в еврозоната режимът на фиксиран курс да не бъде променян и влизането на България в еврозоната да стане с курс 1,95583 лв. за евро.  

Министър Горанов посочи и как ще повлияе еврото на конкурентоспособността на българската икономика.

Според него, българската икономика е по-конкурентоспособна след влизането си в ЕС и по-интегрирана към Единния европейски пазар. В тези 12 г. след присъединяването към ЕС има ясно изразена тенденция на увеличение на българския износ във вноса на ЕС, което е индикатор за повишаване на конкурентоспособността. Страната ни е много добре интегрирана по отношение на износа на стоки за ЕС, спрямо БВП. При износа на услуги към ЕС делът на България отново е по-висок от този за ЕС средно.

Също така има дългосрочен процес на конвергенция на доходите на глава от населението към средното ниво за ЕС. Процесът е движен от по-високите темпове на нарастване на производителността в България спрямо средния темп за ЕС. Като в България се забелязва както увеличение на производителността на труда, така и на общата факторна производителност.

В резултат от процеса на интеграция българската икономика увеличи зависимостта си от икономическото развитие на ЕС и еврозоната по линия на външното търсене. Паричните преводи и компенсации с източник ЕС съставляват над 2 % от БВП, което е индикатор, че голям брой българи работят в държавите от ЕС.

Очакванията са, че както присъединяването към ЕС е повлияло положително на икономическия растеж, така и присъединяването към еврозоната ще окаже въздействие за повишаване на конкурентоспособността.

Горанов засегна и темата за това ще се покачи ли инфлацията след приемането на еврото.

Той посочи, че в страните, които са се присъединили в последните години, или изобщо не се отчита увеличение на инфлацията от приемане на еврото, или инфлационният ефект е минимален и не надхвърля 0,3 %, като основен принос за подобно увеличение на цените идва от "закръгляването" на цените от продавачите. Дори и в най-лошия случай инфлацията вследствие на прехода към евро е много под един процент. Все пак трябва да се има предвид, че повечето изследвания показват относително по-силен инфлационен ефект върху някои услуги (лични услуги, заведения, битови услуги и др. под.), което съответно означава, че домакинствата и индивидите, които ползват тези услуги,  в по-голяма степен могат да почувстват индивидуално инфлацията в по-голям размер.

Като цяло, естествените процеси за увеличение на благосъстоянието и доходите в икономиката неминуемо ще водят до увеличение и на цените, защото когато един работник в хлебопекарна получава не 300 лв., каквато беше минималната заплата в края на 2014 г., а получава 560 лв. - нормално е тези по-високи трудови разходи да бъдат пренесени в цената на крайния продукт и респективно да бъдат да бъдат отнесени по цялата верига на себестойност. Така че колкото по-богати ставаме, толкова повече ще растат цените, уточни министърът.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!