Липсата на подготвени кадри е най-сериозният проблем в машиностроенето, алармира браншовата камара. Дори в условия на криза фирмите все по-трудно намират специалисти. Това спъва голяма част от тях да преминават към по-сложна и с по-висока добавена стойност продукция, пише в. "Стандарт".
Най-остър глад има за изпълнителски кадри като оператори на машини с цифрово-програмно управление, фрезисти, стругари, бурвергисти и заварчици. Техническите професии не са атрактивни за младите хора, казва шефът на Браншовата камара по машиностроене Илия Келешев. Младите виждат как в други сектори с далеч по-малко усилия за учене и квалификация се получават по-високи възнаграждения, обяснява той. <br /> <br /> Средната заплата в машиностроенето варира от 650 до 850 лв. За да се утвърдят като специалисти обаче, новите работници трябва да имат сериозна теоретична и практическа подготовка. Необходими са и ежедневни усилия и постоянство.<br /> <br /> Фирмите от сектора отчитат с голямо безпокойство все по-оредяващите машиностроителни паралелки в професионалните гимназии. Такива отдавна няма в Силистра и Пазарджик. Дори и в Габрово - град с традиции в машиностроенето, професионалната гимназия е без прием по специалността &quot;Машини с цифрово-програмни устройства&quot;. В София от 5-6 техникума в миналото е останал само един. И помен няма от елитния някога в страната Техникум по механотехника. <br /> <br /> В резултат на тези проблеми персоналът в машиностроителните предприятия застарява с всяка изминала година. Над 54% от работниците са на възраст над 45-50 години. Броят на заетите в сектора към момента е около 101 000 при 102 700 преди година.<br /> <br /> Затова камарата по машиностроене започва работа по проект за привличане, подготовка и задържане на млади хора до 29-годишна възраст в предприятията от бранша, както и за преквалификация на работници над 45-годишна възраст. Партньор й е Институтът за социална отговорност в Полша. Целта е да се изучи и популяризира добрата практика в над 20 машиностроителни предприятия от машиностроенето в Полша, където заради голямата емиграция също имат проблем с кадрите. Проектът се финансира от ОП &quot;Развитие на човешките ресурси&quot;.<br /> <br /> Много български фирми също са добър пример за решаване на проблема с кадрите. В &quot;Капрони&quot;-Казанлък е създаден специален учебен център за повишаване на квалификацията на хидравлиците. В него за преподаватели се привличат освен най-добрите специалисти на предприятието, така и учени от Техническия университет в Габрово. Във все повече фирми като друго казанлъшко предприятие - &quot;М+С Хидравлик&quot;, както и в ЗММ Сливен всички новопостъпващи преминават през въвеждащо обучение с наставник. <br /> <br /> Традиция е вече пловдивските фирми &quot;Биомашиностроене&quot; и &quot;Атаро Клима&quot;, както и габровската &quot;Цератицит&quot; и &quot;Спартак&quot;-Бургас да поддържат постоянни връзки с техническите университети при квалификацията на младите инженери. Отново по европейски проект предстои да се направи проучване в 10 водещи машиностроителни фирми от какви студенти практиканти имат нужда и обучението им да залегне в програмата на габровския Технически университет. <br /> <br /> През ноември пък делегация от български машиностроителни фирми ще посети Швейцария. Целта е да се види на място как колегите им осъществяват т.нар. дуално обучение - едновременно учене в професионални гимназии и работа в предприятията. Визитата е организирана от посланика ни там Меглена Плугчиева. &quot;С нетърпение очакваме в закона за професионалното обучение да се въведе дуалното обучение, защото в него виждаме спасението за българското машиностроене&quot;, смята Илия Келешев. /БЛИЦ