ГМО зърно залива България след падането на забраната за украинския внос

Украинско ГМО зърно може да влезе в страната, след като парламентът взе решение България да не подкрепи продължаването след 15 септември 2023 г. на забраната за внос от Украйна на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе в България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия, пише Труд бг.

Преди десетина години в украинската рада (бел. ред. парламентът на Украйна) беше гласувано и беше разрешено в Украйна да започне да се използват ГМО култури, заяви по време на дебатите в парламента Цончо Ганев от “Възраждане”.

В следствие на това най-големият производител на ГМО култури “Монсанто” влезе мощно в Украйна, допълни той.

Така земеделците в Украйна започнаха да добиват ГМО култури. Малко по-късно в украинската рада беше гласувано и беше разрешено международни корпорации да станат собственици на една от най-плодородните земи на Земята - украинската земя, каза Цончо Ганев.

В резултат може би най-голямата международна корпорация “Блек Рок” изкупи огромна част от земеделската земя в Украйна, това е официална информация, допълни той.

Премиерът на Полша каза, че неговата държава няма да вдигне ембаргото за внос на украинско зърно, защото това ще навреди на полските фермери, а ние в нашия парламент разрешаваме вноса, коментира Цончо Ганев.

Съмнения относно качеството на украинското зърно изразиха и редица други депутати. При вноса на украинско зърно то трябва да бъде проверявано за радиоактивност и тежки метали, каза Деян Николов от “Възраждане”.

Струва ли си рискът такова зърно да влезе в Българи, допълни той.

Николов обясни, че в Украйна не спазват изискванията на ЕС, използват два пъти по-евтини торове и затова зърнените култури там са по-евтини.

Според него вдигането на забраната за внос няма да доведе до намаляване на инфлацията, но някои преработватели ще купят на по-ниски цени и ще реализират печалба.

Народното събрание ще сътвори грандиозен международен скандал, коментира Иван Иванов от БСП. Той обясни, че държавата ни четири пъти е поддържала становище, че забраната за внос от Украйна, която изтича на 15 септември, трябва да бъде удължена.

Сега с какви очи ще отидем при другите държави, които искат удължаване на забраната, и ще кажем, че не искаме, допълни той. Това е нелоялно отношение към нашите партньори и към земеделските производители, каза Иван Иванов.

Става дума за забрана на вноса на зърно в пет страни, които са част от един общ пазар, коментира Кирил Петков от ППДБ. Цените се определят от този общ пазар и частични забрани дават възможност за разлика в цената само колкото е цената на транспорта, заяви той. Според нето дъмпинговите цени от Украйна не могат да смажат пазара в България.

Животновъдите имат нужда от подкрепа за цената на фуражите, защо производителите на олио да нямат малко конкурентно предимство, каза Кирил Петков.

„Кое е по-важно - да намалим инфлацията за 7 млн. човека или да дадем допълнително предимство за сектор, който получава 2 млрд. лв. на година. Предпочитам цените на месото, олиото и хляба да са малко по-ниски”, допълни той.

За вътрешното потребление в страната годишно са необходими 600 хил. тона слънчоглед, а годишните добиви са 2 млн. тона, каза министърът на земеделието Кирил Вътев.

Капацитетът на преработвателите е 3 млн. тона слънчоглед за производство на олио плюс 1 млн. тона белен слънчоглед, продължи министърът. Затова и преди войната сме внасяли по 2 млн. тона слънчоглед на година.

Десислава Танева, депутат от ГЕРБ: Доверието към България ще ерозира

Решението на Народното събрание няма никакви последици, забраната пада на 15 септември. Но ще има политически последици. Забраната за внос от Украйна беше въведена по искане на Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България. В дебатите за общата селскостопанска политика винаги сме разчитали на тяхната подкрепа.

Парите за тютюнопроизводителите останаха благодарение на тях. Сега решението на парламента ще отслаби позициите ни пред тези държави, с които имаме общи интереси и сме имали общи позиции.

В Европейската комисия текат дебати за допълнителна подкрепа за Украйна.

Еврокомисарят за земеделие Януш Войчеховски каза, че ще се бори да има експортна субсидия от 30 евро на тон за украинското зърно. Този акт на парламента няма никакво значение за действителността, но доверието към България ще ерозира.

Явор Гечев, министър на земеделието в служебния кабинет “Донев”: Няма държава, която да не прави протекция на собственото си производство

Финансовият министър Асен Василев изнесе някакви данни за вноса на украинското зърно, които са не само спекулативни, а са откровена лъжа. Ние произвеждаме 8 млн. тона зърно, консумираме 1 млн. тона. Стоката от Украйна е заместена с българска стока, откъде идва ДДС-то тогава?

Тези данни не отговарят на истината. Опасно е да се нагнетява напрежение между производители и потребители. Няма държава, която да не прави протекция на собственото си производство. Всички държави по границата с Украйна имат същите проблеми.

България никога не е имала проблеми с пшеницата, а със слънчогледа. България никога не е искала забрана на внос на зърно.

Количествата, които влизат са изключително малки, ние сме много голям производител. В България имаше 800 000 тона слънчоглед, които трябваше да се реализират, за да не се развалят. Загубите щяха да са по-големи, ако не преработваме собствената си продукция, а внасяме чужда. 

Данни показали, че ситуацията не е притеснителна

Ще следят за тежки метали и радиоактивност

Сухото мляко прави дъмпинг

Министърът на земеделието Кирил Вътев заяви пред депутатите, че ще затегнат контрола при внос от Украйна.

Повишаваме контрола при внос на абсолютно всички украински стоки, като стриктно ще се контролира наличието на радиоактивност и на тежки метали, заяви министърът на земеделието Кирил Вътев по време на дебатите в парламента за вноса на зърно от Украйна. 

Министър Вътев обясни, че на четири срещи в ЕС е защитил позицията, че забраната за внос от Украйна трябва да бъде удължена след 15 септември. Но на последното заседание на Министерския съвет били представени макропоказатели, които го убедили в обратното.

Данните показали, че не е толкова притеснително България да се откаже от желанието за продължаване на тази забрана, защото има възможност да се набележат мерки за подкрепа на производителите ни там, където възникнат проблеми.

“Темата с вноса на храни от Украйна вече се дискутира доста време, не само у нас, а и на всички срещи на министрите на земеделието в ЕС.

Притесненията от страна на земеделските производители са големи, защото Украйна е изключително мощна аграрна страна, с огромни обеми, но основателното притеснение е, че Украйна не изпълнява тежките изисквания, които са наложени от ЕС в производството на земеделска продукция. Предвид това, че страната е във война, България полага всички усилия в подкрепа на Украйна.

Осигурени са коридорите на солидарността. Премиерът проведе разговор с гръцкия премиер, осигурени са коридорите до Кавала и Солун”, коментира Вътев.

До момента има внос от Украйна, има внос на сухо мляко, което действително прави дъмпинг на българските производители на свежо мляко, допълни той. Има внос и на слънчоглед, влизащ през Румъния като румънски, каза министърът.

“Никой не е по-голям от хляба. Нека не превръщаме темата за хляба в популизъм и тенденциозни политически изказвания. От Украйна и в момента влиза всичко - и пчелен мен, и сухо мляко, и слънчоглед. Причината да завишим контрола са изказвания в медиите”, заяви министър Вътев.

Блокират възлови точки, във вторник са в София

Земеделците започват национални протести

Искат спиране на вноса от Украйна

Стартирането на всеобщ протест срещу вноса на зърно от Украйна обявиха фермери.

Всички 26 организации от целия земеделски бранш се обединиха срещу решението на правителството и парламента да се вдигне забраната за вноса на украинско зърно у нас. На свое заседание в Арбанаси производителите решиха да започнат общонационални ефективни протестни действия от понеделник - 18 септември.

Земеделците в понеделник в 10 ч. ще блокират възлови точки в цялата страна - общински пътища, гранични пунктове, магистрали, а във вторник производителите ще пренесат протестите в София.

На много места в страната недоволните ще изкарат земеделска техника и се очаква в протестите да се включат над 1 млн. души, които не са само производители, а и служители, работници и техните семейства, посочиха браншовиците.

Земеделските производители приеха на заседанието си в Арбанаси декларация с конкретни искания. Най-ключовото от тях е депутатите в Народното събрание да гласуват удължаване на забраната за внос от Украйна на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица.

Земеделците искат въвеждане на забрана за внос на нерафинирано олио, сухо мляко, пресни и замразени плодове и зеленчуци, месо и месни продукти, живи животни, мед и пчелни продукти от Украйна.

Настояват за осигуряване на контрол по спазването на забраната, завишен контрол на произхода, качеството и безопасността на внасяните селскостопански продукти.

Другите поставени искания са изплащане на земеделските производители до 30 септември на пълния размер на компенсациите за повишените разходи за производство вследствие на войната в Украйна и отпадане на тавана на помощта.

Изплащане на държавната помощ за компенсиране на земеделските производители със 100% пропаднали площи, осигуряване на необходимите средства за пренотифициране на съществуващите държавни помощи и за нови държавни помощи, включително за инвестиционни помощи.

Народното събрание с решението си направи огромна услуга на земеделския сектор - обедини абсолютно всички браншове, каза Илия Проданов, председател на Национална асоциация на зърнопроизводителите.

“Това до момента не се е случвало и протестите, които предстоят, със сигурност ще бъдат обединение на всички, които имат нещо общо със земеделието в България.

Надяваме се, че властимащите в лицето на Министерски съвет и Народно събрание, ще вземат предвид тези наши искания и ще ги изпълнят, защото иначе ние не можем да имаме развито нито животновъдство, нито растениевъдство в България. Готови сме да отстояваме интересите на всички наши членове и на всички земеделски производители в България”, каза Илия Проданов.

Превеждат 63 млн. лв.

Дават обещаните пари на земеделските производители

Бяха предвидени общо 213 млн. лв.

От Министерство на финансите ще изплатят оставащите 63 млн. лв. от обещаните на фермерите 213 млн. лв.

Министерството на финансите ще отпусне още 63 млн. лв. за подпомагане на земеделските производители след отмяната на забраната за внос на украинско зърно, гласувана от Народното събрание.

Средствата се очаква са бъдат гласувани от правителството следващата седмица и да бъдат преведени по бюджета на Държавен фонд “Земеделие”, съобщиха от Министерство на финансите (МФ).

Допълнителна подкрепа за производителите на храни през втората половина на годината беше обещана на среща на животновъди с премиера Николай Денков и финансовия министър Асен Василев през юли по време на подготовката на бюджета за 2023 г. Средствата в размер на 213 млн. лв. бяха заложени в държавния бюджет.

На срещата част от животновъдите се противопоставиха категорично на удължаването на забраната за внос на зърно от Украйна с аргумента, че това оскъпява фуражите, а оттам и храните и повишава инфлацията, припомниха от МФ.

В края на август с постановление на Министерски съвет по бюджета на ДФ “Земеделие” бяха одобрени допълнителни разходи от 150 млн. лв. от централния бюджет за осигуряване на подкрепа на земеделските стопани по национални мерки и за компенсации на повишените цени на енергоносители, фуражи, препарати за растителна защита, горива и торове.

Втората част от помощта в размер на 63 млн. лв. ще бъде отпусната, тъй като след вдигането на забраната за внос от Украйна ще се гарантират необходимите приходи от данъци, посочват от МФ.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук