Гореща новина за тока и домакинствата

Да можеш да купиш слънчева енергия от съседа си и на практика да има търговия на ток между домакинствата. Това предвижда предлагат проект от Българската соларна асоциация (БСА), съобщи БНР.

Производителите на енергия настояват вече да могат да продават енергия с директен електропровод и през електропреносната мрежа не само на небитови, но и на битови клиенти. БСА е внесла мотивирано допълнение относно предложение на Електроенергийния системен оператор, отправено между първо и второ гласуване на Закон за енергетиката, съобщиха от асоциацията.

Промяната касае така наречения „директен кабел“, чрез който производителите на соларна енергия ще имат възможност да използват произведената от тях енергия, както за собствени нужди, така и да я предлагат на други битови и небитови потребители.

Макар законодателството не от вчера да позволява подобен пренос, на практика електроразпределителните дружества издават редица откази за ползване на тяхната мрежа за снабдяване на собствени обекти по съответния ред, което практически превръща така действащия член 119 в неприложим. Освен това, изключва възможността например да се продава част от произведената от енергия на съседен битов потребител или производство.

„За нас е важно промените в законодателството, свързани с облекчаване и стимулиране на ВЕИ, да се случват по-бързо и по-амбициозно. Подкрепяме предложената от Електроенергийния системен оператор промяна, като обаче държим тя да се отнася и за битовите потребители. Тази година предстои транспонирането на европейската директива за енергия от възобновяеми източници (REDII), като България следва да направи това до 30 юни 2021 г., определяйки правата на гражданите си в областта на енергетиката.

Няма причина този процес да бъде бавен повече“, споделя Малинка Николова, председател на БСА.

С предложеното изменение асоциацията, представляваща малките соларни производители, цели да спомогне създаването на т.нар. енергийни кооперативи, като се допусне директно отдаване и приемане на електрическа енергия от съседни производители и консуматори чрез директни електропроводи или през електроразпределителната мрежа, заплащайки определена от КЕВР такса пренос.

Скорошно проучване показва, че половината от гражданите на ЕС, включително местни общности, училища и болници, могат да произвеждат сами възобновяема енергия до 2050 г., задоволявайки 45% от енергийните си нужди.

Според Иван Хиновски, цитиран от в. Монитор, от Български енергиен и минен форум бъдещето на енергетиката е в децентрализацията й 
и енергийните кооперативи. Той поясни, че подобни енергийни кооперативи сега са много подходящи за острови или отдалечени места, където има известни проблеми със захранването.

„Не е толкова просто обаче да се експлоатира една такава система“, уточни той. „Има известни рискове за устойчивостта и трябва да се взема под внимание притокът на енергия от и към нейните консуматори и производители“, уточни експертът. По думите му най-често енергийните кооперативи в западните страни работят на острови или в отдалечени райони и чрез връзката с външната мрежа и се контролират потоците на енергия в двете посоки, за да не се стигне до срив на системата.

Междувременно днес, парламентът прие на второ четене промени в Закона за енергетиката. Според тях малките източници за възобновяема енергия с мощност над 500 киловата до 1 мегават ще продават произведения от тях ток на свободно договорени цени.

Производителите ще преминат от преференциални към пазарни цени и договор за компенсиране с премия, като не се предвижда преходен период, през който общественият доставчик да изкупува произведената от тях електрическа енергия по преференциални цени и да я продава чрез борсовия оператор. Компенсация за това производителите ще получават от Фонд „Сигурност на електроенергийната система”.

Зелените мощности, чиято експлоатация започва от 2021 година, пък ще бъдат освободени от таксата върху произведената електроенергия, която е в размер на 5%. Това се прави с цел да се насърчат инвестициите в източниците за възобновяема енергия.

Другa прoмянa в Закона за енергетиката прeдвиждa прeмaхвaнeтo нa т.нaр. cтудeн рeзeрв, зa кoйтo вeчe нямa дa ce прaвят търгoвe. Вместо него се въвежда т.нар. топъл резерв. Това означава, че един блок ще работи, макар и не на пълна мощност, така че да може да осигури натоварване при недостиг в енергийната система.