Икономист: Бедността е резултат от стрес, а не от мързел

Много хора вярват, че подобен начин на живот е резултат от липса на усилия или лоши избори

Бедността в богатите държави вече изглежда различно. Материалните лишения, които виждаме в развиващите се държави, останаха в миналото. Но милиони американци водят несигурен живот: винаги са на ръба да бъдат изгонени от жилището си, не знаят какво ще е следващото им ядене или не знаят как ще успеят да си докарат приходи.

Това състояние измести лишенията като фундаментална характеристика на бедността, пише Ноа Смит в "Блумбърг", цитиран от money.bg.

Много хора вярват, че подобен начин на живот е резултат от липса на усилия или лоши избори. И че ако хората просто следваха т. нар. път на успеха - забавяне на брака и първото дете, образование, здрава работа и т.н. - те няма да изпаднат в бедност. Според тази гледна точка социалните програми са непродуктивни, защото карат хората да не полагат усилия да се измъкнат сами.

Но тази идея вероятно лежи на неразбиране на живота на бедните хора. Икономистите вече събират доказателства, че живеещите в бедност не са безразлични мързеливци, а са изключително притеснени и живеят в постоянен ужас.

Да се справяш с толкова несигурен живот, в който всяка грешна стъпка или лош късмет могат да доведат до ужасяващи последици, изисква огромно усилие. И именно стресът, а не други фактори карат бедните да правят лоши решения.

Изследване от 2013 г. показва, че при хората с ниски доходи когнитивните способности се забавят, когато те мислят за финансите си. При богатите това не се забелязва. Друго изследване сред индийски земеделци сочи подобно забавяне преди жътва, когато парите са малко. Други изследвания в различни части на света показват подобни резултати.

Отделно проучване открива, че когато земеделците в Уганда са изправени пред финансови проблеми, е по-вероятно да търсят забавление и да забавят работата си. Така, дори и когато бедните не полагат усилия, това е свързано по-скоро със стрес, а не с мързел.

Така се ражда общата теория, че недостигът създава стрес, което пък води до лоши решения, които създават още по-голям недостиг. Така бедните са заключени в порочен кръг.

Преди тази теория да стане по-широко възприета, тя се нуждае от повече доказателства. Досегашните изследвания сочат към един и същи резултат, но те са провеждани в лабораторни условия.

Ако теорията се окаже вярна, тя ще окаже силна подкрепа на безусловния базов доход. Спокойствието от фиксирана сума всеки месец ще премахне голяма част от стреса в живота на тези хора, което ще им позволи да се концентрират и да правят по-добри решения.