Икономист: Българин и германец могат да си купят това с минималната работна заплата
Ако се стигне до внос от трети държави, по-скоро да се обърнем към българската диаспора в Молдова, в Украйна, в други части на Европа, препоръчва той
Наемането на индийци за работа у нас по-скоро се нарича социален дъмпинг на пазара на труда в България и на заплащането на българските работници. Първо трябва да направим опит да включим онези, които не са включени на пазара на труда в страната ни с активни мерки, включително и за заетостта. Това заяви пред БНТ главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
"След това да видим какво става с нашата безработица, тъй като тя е около 140-150 000 души, и не можем ли на тези хора да им предложим адекватно заплащане, за да започнат работа.
И накрая, ако се стигне до внос от трети държави, по-скоро да се обърнем към българската диаспора в Молдова, в Украйна, в други части на Европа и по света, където има българи, които знаят езика, говорят го и чак тогава да гледаме индийци...", добави той.
"Ясно е, че индийците ще ни излязат по-евтино и бизнесът гледа на тях като разход, но нашите статистики показват, че около 40% от гражданите от трети държави, които идват да работят тук, на шестия месец напускат и отиват да работят в Западна Европа заради лоши условия на труд и ниско заплащане."
"Нормално е българите да бягат там, където е по-високо заплащането", допълни Костов.
Той отбеляза, че БВП е нараснал с 1,7% в реално изражение.
"Доходите горе-долу наваксаха инфлацията, по-скоро зарази забавянето на темпа ѝ, но това съвсем не означава, че можем да си купим повече. В момента един работещ на минимална работна заплата в България може да си купи 8 пъти малката потребителска кошница. Един работещ на минимална в Германия може да си купи същите стоки 33 пъти - при техните цени.
Разликата е огромна при покупателната способност както при ниските доходи, така и на средните. България и Европа са в застой. Рецесията ни се разминава на този етап, но сме в застой", обясни още Костов.