Икономист мрачно: Чака ни не само по-висока инфлация през 2022 г, но и...
Желанието да бъде увеличен таванът на дълга до 12 млрд. лева през следващата година е изненадващо, смята експертът
От преговорите разбираме, че ще има повишение на бюджетни разходи, повишение на част от зависимите от държавата плащания в икономиката. Това, което липсва е как ще се финансират тези разходи, тъй като партиите застават зад позициите, че повишаване на данъци няма да има. Това заяви икономистът Стоян Панчев по телевизия Bulgaria ON AIR.
"Инфлацията през следващата година зависи от няколко фактора, сред които каква ще е политиката на ЕЦБ през следващата година, спрямо лихви и покупки на активи. В същото време ставаме свидетели как някои банки вече вървят към форма на затягане. Така например, ако видим по-сериозно затягане от ФЕД, това най-вероятно може и да успокои цените на енергийните ресурси. Все пак очакванията са за по-висока инфлация в средносрочен план", заяви той.
Таванът на дълга
Желанието да бъде увеличен таванът на дълга до 12 млрд. лева през следващата година е изненадващо, смята експертът.
"Посоката на всички разходи върви нагоре и може би идеята на Министерството е това да е финансирано с нови дългове. Те би трябвало да бъдат взети извън България", казва Панчев.
Високата инфлация и в България, и в еврозоната неминуемо води до искания от различни групи - здравеопазване, енергиен сектор и др. Всички сектори се обръщат към държавата и искат субсидиране под една или друга форма, притиснати от инфлацията.
"Основният риск от влизане във финансовата година без бюджет е това, че може да бъдем твърде повлияни от политическия цикъл и да не се стигне до някакво споразумение, което да доведе до правителство и бюджет. Това ще доведе служебното правителство до сложна ситуация, включително спрямо въпроса с дълговете. Ако отново нямаме парламент, ние на практика, можем да се финансираме само на вътрешния пазар".
Една от важните теми е пенсионната система, която е проблем от години.
"Всяка година, в зависимост от бизнес цикъла и политически цикъл реализира между 40-60% дефицит, т.е. приходите от осигуровки, които трябва да покриват разходите за пенсии достигат 40-60% от самия бюджет на държавното обществено осигуряване. Това е неплатежоспособна система, в която трябва да се вгледаме и да определим проблемите. Всички политици игнорират тези въпроси", коментира той.
Още един сериозен въпрос е за системата на здравеопазването откъм финансовата гледна точка, който продължава да не е адресиран, смята той.
Минималната работна заплата
"Минималната работна заплата е фискален инструмент - начин, чрез който Министерството на финансите събира повече данъци и няма твърде голям ефект върху заплатите, извън тези, които са нормативно вързани с минималната работна заплата. ИПИ публикува изследване, преди 4-5 години, в която ясно се вижда връзката между увеличаването на минималната работната заплата с намаляването на заетостта - при всеки 100 лева увеличение, имаме над 24 000 загубени работни места или преминали в сивия сектор. Така, че не би трябвало да имаме изобщо минимална работна заплата", коментира той.