Икономист посочи какво би се случило, ако има таван на цените
Няма икономическа теория, която да каже - това е нормална надценка, това не е нормална надценка, смята Панчев
Едва ли тази намеса ще произведе нещо положително за потребителите или негативно за инфлацията. Колкото повече следя заниманията на служебния кабинет с въпроса, толкова повече ми се струва, че цялата история по скоро е опит за създаване на медиен шум по въпроса. Реалните резултати не очаквам да се появят. Това заяви пред БНР икономистът Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика по повод опитите на правителството да овладее инфлацията.
Според него служебният кабинет няма желанието да предложи таван на цените и надценките:
"Опитва се да изгради инфраструктурата, която да позволи евентуално налагане на такъв тип таван на надценките, но без самият той да поеме скока. Може би защото това изисква определен политически капитал, който ми се струва, че служебното правителство напоследък бързо изгубва. Второ - това е трудно методологически. Няма икономическа теория, която да каже - това е нормална надценка, това не е нормална надценка. Това е изключително зависещо от ситуацията. Изглежда не им се влиза в този спор".
Със сайта, който ще проследява цените, се цели се да се създаде информация за надценките и оттам нататък може би друго правителство да работи в тази посока, изказа мнението си той.
Панчев беше категоричен обаче, че дори да имаме таван на надценките, няма да видим особен резултат.
Той коментира и обявената от земеделския министър наредба, която ще позволи проследяване на всички стоки, които влизат у нас, и които ще трябва да бъдат декларирани и като количества, и като цени от първия търговец. Целта е така да се бори контрабандата. Според икономиста това е странно намерение:
"Това, което излезе като информация, е за борба с ДДС-измамите, с укриването на приходи. Вместо да говорим за активните стоки, при които може да очакваме такова нещо - цигари, алкохол, тук става въпрос за домати, яйца, сирене. Това ми изглежда странно. Единственото обяснение, вписващо се в целия разговор за бюджета, е, че може би това, което обявиха от НАП и Митниците, че има висока събираемост, че има сериозно повишаване на приходите - може би не е така и толкова е закъсал бюджетът, че се нуждае от допълнителни мерки за следене на ДДС при яйцата и сиренето, вместо да се занимава с това, което винаги е проблем - акцизните стоки. За мен това е необяснимо".
Очевидно държавата смята, че има някакъв спестен данък в цялата верига на доставки и сега иска да си го прибере с тези промени, изказа мнение Стоян Панчев. Според него обаче това няма да има резултат - няма да намали цените, а дори може и да ги увеличи.
"Истинското желание на държавата е да намали данъчните спестявания, които се случват по веригата, но се опитва да ни ги продаде като опит за намаляване на цените. Това няма да доведе до по-ниски цени. На други места трябва да се търсят решенията по този въпрос", категоричен бе икономистът.
По думите му може да се работи на 3 нива по въпроса. Първото е справяне с феномена на инфлацията, което става от промяна на паричната политика при големите централни банки, посочи Панчев и добави, че това е извън възможностите на българската държава. Затова усилията ни могат да се съсредоточат върху другите възможности. Едната е да не се занимаваме толкова с цените, а с доходите. А другата - когато можем, да използваме лимитиран набор от инструменти, с който да повлияем на цената определен тип стоки, подчерта той.
За проверките на КЗК Стоян Панчев каза:
"Дори да е имало картел между търговци, производители и т.н. - това не е създало инфлацията. Това може би е допринесло цените да са малко по-високи, но инфлацията не идва от там. Така че дори да бъде разбит такъв евентуален картел, едва ли пак ще имаме някакъв особен резултат за нашия джоб".
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук