Икономист за кризата и кабинета: Ако не се вземат в ръце, хората ще ги сменят

Колкото и да критикуват предходното правителство на ГЕРБ, то има две големи заслуги. Едната е кредитния ни рейтинг – BBB, а другото е съотношението държавен дълг към БВП, коментира Румен Гълъбинов

НСИ отчете рекордно висока инфлация за последните години, в същото време цената на природен газ и електроенергия продължава да расте нагоре. Единствено за момента се запазват цените за битовите потребители, които са под мораториум. Какво ще стане когато той падне обаче и управлява ли правилно правителството кризата, коментира икономистът Румен Гълъбинов пред Tribune:

- Г-н Гълъбинов, инфлацията у нас расте, предприятия затварят заради високите цени на тока, колко силно енергийната криза ще удари икономиката?
- Очаквам данните за потреблението у нас да потвърдят, че сме в стагфлация - състояние на икономиката, характеризиращо се с нисък темп на икономически растеж, ръст на инфлацията и увеличаване на безработицата.

Три от факторите са налице – ръстът на инфлацията превишава ръста на БВП и наличие на по-голяма безработица. Всяка седмица докладват, че се увеличават хората, освободени от работа. Потреблението или ще се задържи, или ще падне, защото безработицата му влияе.

Безработицата като следствие от инфлацията и ниският икономически ръст не дават окуражителен сигнал, че вътрешното потребление ще се държи високо, дори и да се изливат пари като мерки и помощи. С мораториума върху цените на тока бе изпуснат у нас момента да се излеят парите към домакинствата и бизнеса, за да се стимулира вътрешното потребление, кабинетът закъсня. Реално с три месеца бяха отложени нещата, които така или иначе ще се случат.

- Високите цени на тока ще ги усетим така или иначе?
- Да, аз ги слушам, че това били зловредни слухове, че ще се вдигане цената на тока след мораториума. Дано да е така, ама надали.

- Икономическата логика не е в тази посока?
- Не е, ти имаш инерционен момент. Каквито и мерки да се взимат, трябва време, за да се усети новото пазарно равновесие.

- Вашият коментар относно намерението на кабинета за 5% икономически растеж?
- Амбициозно намерение. Въпросът е, че Световната банка ни дава 3.8%. Вчера най-голямата банка в страната също си намали прогнозата под 4%. Към момента финансовите анализатори ни дават между 3.5 и 4% ръст. И ЕК трябва да излезе с прогноза, ще видим.

- И бившият финансов министър Милен Велчев направи прогноза, че без заеми през 2022г. няма да минем?
- Отиваме и на по-висок дефицит.

- Да не се завихри инфлацията след падането на мораториума?
- По експертни оценки на енергетици очакват, че увеличението на цената на тока ще е между 15 и 20%, а КЕВР преди Нова година предложи 11%. Излиза, че предишното предложение е било по-изгодно като сделка. Обвиниха председателя на КЕВР Иван Иванов, но мисля, че тогава, ако се беше случило това увеличение, хората щяха да са го преглътнали.

- Предлагаха и по-ниско ДДС за електроенергията?
- Ето, работи НС, да се съберат на бюджетна комисия, да го съобразят с бюджета за тази година и макрорамката, и да решат, например, че следващите 6 месеца ДДС-то за тока ще е 10%. Ще свършат хубава работа, ако го направят. Могат да отидат и на 5% ДДС, което е най-ниската ставка в ЕС.

- Още няма разписан компенсаторен механизъм за високите цени на ток?!
- Нали това беше целта, да има мораториум, за да може в рамките на три месеца да измислят този механизъм. Не са го измислили, а един месец вече мина. Да побързат и с бележките по Националния план за възстановяване и развитие, ако искаме от средата на годината да вземем пари оттам.

За да тръгнат и Оперативните програми, защото ми се струва, че има някакво неразбиране. Ако не ти тръгнат първите пари по проекти на Националния план за възстановяване, едва ли преди това ще тръгнат парите по Оперативните програми.

- Ако не се споразумеем за голямото, малкото ще почака?!
Това не се ли разбира! Миналата година не беше ли достатъчно закъснението от шест месеца, за да го разберат това. Заради това не дойдоха пари по Оперативните програми през втората половина на годината. Това, което имаше в началото на годината се изхарчи. Фондът на фондовете през март разписа някои от по-големите финансирания и това беше. Защото с шест месеца закъсняхме с Плана за възстановяването. Това ни изигра лоша шега.

- Перспективата за тази година?
- Перспективата е, ако не се вземат в ръце, да ги сменят хората. Чак сега се усети българинът, когато си взе в ръка сметките. Битовите потребители на газ са много засегнати, хората преминават на ток.

- С ток, ще го понесе ли системата?!
- Ще има претоварване на мрежата. А другото е, че хората пак ще запалят печките. Т.е. управляващите закъсняват в тайминга. Склонен съм да приема всичките им оправдания, че било сложно, но няма време. Те се надяват като миналата година с увеличени цени да се събират повече данъци.

- При спрели предприятия?!
- При спрени от работа данъкоплатци, тогава дори и с увеличени цени как ще събираш повече данъци. И с намаляващо потребление заради безработицата, как очакват да съберат повече данъци. Не е много вероятно това да стане, т.е. номерът от миналата година да отчетат супер преизпълнение, сега няма да стане.

- Това закъснение с тайминга докъде може да ни повлече?
- Да търсим спешно финансиране на всички тия разходи, които сме обещали да направим. Или от Брюксел, или да отидем на международния пазар и да емитираме еврооблигации, за да се финансираме поне краткосрочно. Може и да се емитира вътрешен дълг. В това отношение сега управляващите по добро стечение на обстоятелствата наследяват хубави неща от предходното управление.

Колкото и да критикуват предходното правителство на ГЕРБ, то има две големи заслуги. Едната е кредитния ни рейтинг – BBB, който е добър и срещу него ние може да взимаме изгодно пари от международните капиталови пазари на добри условия. Другото, което наследяват, е съотношението държавен дълг към БВП, ние сме под 30%. Може би сме единствените останали в ЕС с такова съотношение.

Ние можем да си увеличим почти двойно дълга и да останем пак в допустимата регулация за кандидатстване в еврозоната. В следващите от три до пет години, ако планираме да влезем ефективно в еврозоната, ние в рамките на този период можем да си удвоим дълга без проблем. Няма да станем нито Гърция, нито Италия. Това не са малко неща и са добри  неща, които се наследяват. Въпросът е как се ползват след това