Изчисления: Скъпият ток отхапа 130 хляба от трапезата ни

Поскъпването на хляба през последните месеци и запазването на размера на минималната заплата доведе до намаление на покупателната способност на българина с общо 130 броя от насъщния.

Това изчисли „Телеграф“ на база минималното нетно възнаграждение и сравнение на цените на хляба през лятото и тези в момента. От началото на 2021 година минималната заплата за страната е 650 лева, което след удръжките за осигуровки и данъци намалява на около 505 лв. С тази сума в началото на тази година, когато цената на насъщния беше около 1,30 лв. за брой, е можело да се купят общо 390 хляба. В момента масово самунът се търгува за 1,95 лв. за опаковка от 830 грама и с месечното минимално нетно възнаграждение може да се купят 260 броя.

Причината за драстичното поскъпване на цената на хляба е скокът при тока от юли насам. Хлебозаводи, които преди са плащали сметки в порядъка на няколко хиляди лева, последната им е стигнала 1 млн. лв.

От данните за пазара на еленергия в сегмента ден напред става ясно, че през февруари цената на електричеството е била около 94 лева за мегаватчас средно за месеца. В момента тя е на ниво от 389 лева, или около 4 пъти по-скъпо. Значително са нараснали и цените на газа и горивата, посочват от фирмите в хлебния бранш.

Заради растящите цени на еленергията и горивата се очаква ново увеличение на цената на хляба в бъдеще, прогнозираха производители. Ако се спазва старата формула за формиране на цената на хляба, то той вече би трябвало да струва 3-4 лв. за килограм, заяви председателят на Регионалния съюз на сладкарите и пекарите Тодор Няголов пред БНР.

„До Нова година цената на брашното ще скочи и ще стигне 1000 лв. за тон. Цената на тока расте главоломно, неизбежно е да няма поскъпване. Дано да е поне след Коледа“, заяви Няголов. По-малките пекарни, особено тези, които се занимават с производство само на закуски, вече освобождават персонал. При тези цени на тока и суровините са заплашени и от фалити, допълни Тодор Няголов.