Близо месец след излизането ѝ, традиционната корица на сп. „Икономист“, с която то се опитва да предвиди света през настъпващата година, обедини тези, които умеят да я четат, около едно – медията вижда нова разделителна стена на планетата. Не е ясно посочено кого точно ще разделя, но тя минава зад гърба на всички фигури, изобразени там. А централна сред тях е Доналд Тръмп.

Изводът би трябвало да е – Тръмп ще построи нова Берлинска стена. Списанието се опитва да представи фрагментиран свят, където елитите се подменят, а съюзите се разпадат. Валутите се борят за господство, докато пазарите се люлеят от несигурност.

Изкуственият интелект продължава да поглъща всичко наред, което е едновременно обещание и заплаха. Но това няма да е „Икономист“, символ на либерал-глобалистката журналистика, ако не вижда в консервативните сили само мрак.

По тази причина годината, в която Тръмп се завръща, за медията е точката на пречупване – планетата е застрашена от глобалното затопляне и от други природни сили.

Едновременно на корицата виждаме и юмруци, което най-вероятно са екоактивистите, борещи се за спасение на света. Мозайка от хаос и трансформация – това е 2025 г., която наместо устойчивост и зелени енергии, ще ни предложи основно Тръмп и неговите ужасни виждания - така смятат в „Икономист“.

Макар мнозина по инерция да свързват списанието с фамилията Ротшилд, всъщност тя държи едва около 21% от собствеността му. Мажоритарният дял – 48%, принадлежи на италианската фамилия Аниели, чиито заводи произвеждат автомобилите „Фиат“. Но това не променя идеологическата картина, защото и Аниели са от списъка на Давос, където присъстват имената на всеизвестни застаряващи милиардери либерал- глобалисти.

Освен графична главоблъсканица, над която всяка година се мъчат хиляди хора по света, „Икономист“ пълни съответния си знаков брой и с подпомагащи статии. Те изключително много улесняват разгадаването на корицата му.

Тази година текстовете могат да се сведат до няколко изречения: Доналд Тръмп ще създаде крайна несигурност в света на фона на възхода на изкуствения интелект; Тръмп ще се ползва от повече власт, отколкото през първия си мандат, защото си е научил урока; Европа навлиза в сложен и опасен упадък. И все пак водещ за „Икономист“ е напредъкът на изкуствения интелект.

Той стои до главата на китайския диктатор Си Дзин-пин, под пробитата изборна урна, между земното кълбо и изтичащия пясъчен часовник. Апокалиптични картини списанието е публикувало и в миналото. Този път обаче черните краски са изключително много.

Изводът е, че в свят, където най-голямата сила Америка, наместо да контролира планетата, си е избрала толкова омразен от нас изолационистки лидер, няма начин изкуственият интелект да не плъзне навсякъде, разраствайки се като Инголщат – чудовището на Франкенщайн.

Контекстът, в който изкуственият интелект е поставен тук и там, подсказва, че очакванията са той да обхване и генетиката, като това вероятно ще е само поредно стъпало от експанзията му. Мнозина се питат какво прави на корицата планетата Сатурн. Сложена е най-отгоре. Най-простият отговор е астрономичен.

Веднъж на 29 години пръстените на това небесно тяло стават невидими от Земята. Това е оптична илюзия, която се дължи на ъгъла, под който попадат при определен етап от орбитата на планетата. Ще се случи отново между март и ноември 2025 година. Но има по-интересно обяснение. В астрологията Сатурн символизира реда, строгите порядки, диктатурата, ограниченията на свободите.

И всъщност това е причината да го виждаме на челно място в „Икономист“. В разбиранията на либерал-глобалистите няма как Тръмп да се възкачва, а свободата да не намалява. Важно е обаче къде се чертаят границите на тази свобода. За либерал- глобализма тя обхваща най-вече масовата и насилствена миграция на Азия и Африка в Европа, смяната на пола още при дечицата, раздробяването на обществата на малки общности, които се издигат в култ, за да се обезсмисли държавата.

Тоест всичко онова, заради което американците гласуваха именно за Тръмп. Урсула фон дер Лайен може и да е щастлива с новия си мандат в ЕС, но „Икономист“ я е комбинирал с пробита изборна урна.

Това са дупките, през които на власт в европейските държави една по една ще идват несистемни партии, чиито лидери не са добре дошли в Давос. Няма по-голям ужас за застаряващите милиардери, сбиращи се в швейцарския курорт (и за обслужващите ги медии), от това да виждат във важните им столици управленци, които лично те не са спуснали. Путин и Зеленски на пръв поглед са поставени на една плоскост.

Но всъщност руският лидер е с няколко милиметра по-нависоко. След като месеци наред отказваха да помагат на Украйна, а сега го правят на принципа „на час по лъжичка“, в момента либерал-глобалистите и медиите им всекидневно повтарят, че Киев отслабва, а Русия се засилва и печели войната.

Но не трябва да забравяме, че в първите ѝ дни главните западни столици бяха отписали Украйна – ако не точно три дни, не и даваха повече от няколко седмици, преди да падне. Техните прогнози, а от там и тези на „Икономист“ са кабинетни и отразяват желаното, а не действителноста.

Впрочем корицата въобще не намеква, че войната ще спира. Докато сигналите, които идват и от Москва, и от Киев, въпреки моментната ескалация, са за тайни преговори и скорошно примирие. Джейн Остин най-отдолу пък присъства не просто заради 250-те години от рождението ѝ, които се навършват през 2025. Нейните романи разглеждат класовите различия и ролята на жената в общество, което дори не я е смятало изобщо за човек.

Намекът сега е, че Тръмп ще наруши всички женски права като ограничи абортите – нещо, което Джейн Остин днес би осъдила най-категорично. Червеният цвят, който окъпва графиката, би следвало да подсказва, че за журналистите от „Икономист“ с Тръмп начело светът ще се остави на глобалното затопляне да го превземе, наместо да се бори с него. Но поне кравите ще си отдъхнат – техният живот не е застрашен, въпреки, че газовете, които изпускат, помагат на „климатичната катастрофа“.

Изобщо корица е низ от намеци, че светът погива при Тръмп – и заредената наполовина батерия на електрическата кола (той ще ограничи сериозно тези автомобили за сметка на бензиновите), и ядрените заплахи (няма как при него някой да не пусне атомна бомба), и няколкото стрелки надолу (ще донесе икономическа криза и стагнация), и пръстовия отпечатък (ще има диктатура и следене).

Но човек не трябва да взима твърде присърце кориците на „Икономист“. Рядко предсказаното от тях се сбъдва. За 2024 например корицата им предвиждаше рухване на световните борси…