Какво научи банковата индустрия от един от най-шокиращите фалити?

Точно преди 25 години най-старата британска инвестиционна банка, сред чиито клиенти беше и кралица Елизабет Втора, беше обявена в неплатежоспособност, пише profit.bg.

Фалитът на Barings Bank беше причинен от огромни загуби, натрупани от един-единствен трейдър на финансовата институция.

Ник Лийсън - 28-годишният по онова време ръководител на отдела за търговия с деривативни инструменте в Сингапур, проиграва над 1 млрд. долара под формата на нехеджирани и неоторизирани сделки – сума, което надхвърля значително кешовите резерви на уважаваната банка.

Назначаването на Лийсън в Сингапур е с цел осъществяването на “арбитражни” сделки, които да генерират малки печалби от покупко-продажбата на фючърсни договори върху японския индекс Nikkei 225, на борсата в Осака и на тази в Сингапур.

Вместо обаче да осъществява едновременно сделки на двете борси, с което да извлича печалба от малките разлики в цените на двата пазара, той задържа контрактите с надеждата да генерира много по-големи печалби, като залага на повишение на индекса Nikkei.

Лийсън носи сериозни печалби на банката в предходните години, като в определен етап допринася с 10% към цялата й печалба, но спадът на японския пазар след земетресението в Кобе на 17 януари 1995 г. бързо потопява нехеджираните му позиции.

След като манипулира вътрешните счетоводни системи, Лийсън успява да скрие загубите и да фалшифицира архивите за сделките.

Това му помага да крие случилото се от централата на банката в Лондон и финансовите пазари до 23 февруари 1995 г., когато председателят на Barings Питър Беъринг публикува писмо с признание за злоупотребите.

След това Лийсън бяга от Сингапур, а властите тръгват по петите му. Три дни по-късно най-старата търговска банка във Великобритания, основана през 1762 г., прекратява съществуването си.

Лийсън, в крайна сметка, е заловен и осъден на шест и половина години затвор в Сингапур, след като се признава за виновен по две обвинения в това, “че е измамил одиторите на банката и фондовата борса в Сингапур.”

Лисицата, която пази кокошарника

Една от най-очевидните регулаторни грешки, които банката допуска, е, че един и същи човек управлява отдела за търговия с деривативи и операциите по клиринг и сетълмент, както и счетоводството.

Според Карло ди Флорио, бивш високопоставен ръководител в британския финансов регулатор, това съчетаване на длъжности е като да сложиш “лисицата да пази кокошарника.”

В днешно време това не би било позволено нито от регулаторните органи, нито от самите финансови институции, казва ди Флиро пред CNBC.

Според него напредъкът в технологиите, обработването на големи масиви от данни, изкуственият интелект и облачните технологии след финансовата криза сега позволяват на компаниите да следят по-сериозно своите служители.

“Днес, ако Ник Лийсън търгуваше, щеше да има системи за наблюдение и известяване, които да следят продължително какво точно прави и да информират за всяко нещо, което изглежда се отклонява от фирмената политика,” обяснява ди Флорио.

Размерите на пораженията, нанесени от институционални фалити, като Barings, Lehman Brothers и Bear Stearns, също така доведоха до преосмислянето на възнаграждението и бонусите на трейдърите, подчертава ди Флорио, в опит да се промени поведението, което те стимулират.

“Големите институции не възнаграждават трейдъра, докато не се потвърди, че сделката е успешна, ефективна и добре обмислена откъм риск. Ако пък нещо се случи, те трябва да могат да се върнат назад и да възстановят парите. Това променя поведението на трейдъра.”

Намален системен риск

От финансовата криза насам най-вече бяха предприети редица регулаторни мерки за преустановяване на прекомерните и спекулативни сделки с деривативни инструменти. Първата от тях е изискването всички стандартизирани деривати да бъдат търгувани през централен контрагент.

“По начина, по който рискът се управлява, е много трудно да се заемат големи позиции с ливърдж, както можеше да се прави преди”, казва Вийрал Манек, продуктов мениджър в платформата OpenGamma.

“Недостатъкът е, че с всичките тези нови регулации и по-високи капиталови изисквания вече е все по-трудно да се търгува по-ефективно с деривати,” обяснява Манек, добавяйки, че цената за тази неефективност може да бъде пренесена върху инвеститорите.

Самодоволството е най-големият риск

Ди Флорио казва, че финансовата система в момента е по-сигурна, от когато и да било, и цялостно има по-голяма стабилност, като самодоволството остава най-големият риск.

“Ще има и друга финансова криза, ще има и други измами и злоупотреби. Те обаче може да дойда от нови и различни и източници, в сравнение с преди,” прогнозира той.

Киберсигурността, неприкосновеността и сигурността на данните вероятно ще бъдат обект на бъдещи атаки, предполага ди Флорио.

“Вече се разчита толкова много на технологиите, а системите са толкова свързани помежду си, че ако има хакерска атака, това може да бъде използвано както никога преди.”