Кирил Петков, министър на икономиката се хвана на любопитен бас с журналистката Илияна Беновска, докато й даваше интервю за "Радио К-2".

Ето за какво двамата си говореха: 

Къде е завършил образованието си и как е започнал професионалният му път?

Кирил Петков разказа, че родителите му са учители по биология и по български език. На 20 години е завършил Университета на Британска Колумбия във Ванкувър.

Тогава е станал и баща, съпругата му е от Канада. След завършването си е заминал за Белгия, където е работил за 6 милиардна канадска компания.

Занимавали са се с отваряне на фабрики за бланширани картофи и замразени храни. „Как стана тази работа, сега, като Ви слушат, си казват – този е връзкар?“, попита Беновска.

Гостът ѝ отговори, че е бил в топ 10 на университета. Те са били изпратени в Торонто на среща с бизнеса и той е използвал тази възможност, за да вземе първата си работа. Казал е на един от бизнесмените – „аз съм дошъл в Торонто, искам да се върна с работа“.

Той се е впечатлил и го е поканил. Малко по-късно е бил поканен в Брюксел със задачата да управлява 1,5 милиарда. Така е разбрал как работи света и как се движат парите.

След това е бил поканен обратно в Торонто и там се е научил как една голяма компания може да инвестирал в различни страни.

„Вие се срещнахте с един американски инвеститор, който е бил съветник на Барак Обама, това някак си остана в тишината, Дан Шомон, за какво дойде този човек тук?“, попита Беновска.

Кирил Петков отговори, че вече се е срещнал с десетина бизнесмени от САЩ. Шомон се е интересувал от всякакви инвестиции, които имат логика, както и проекта „Три морета“. Разговаряли са как могат чрез този проект да се привлекат американски инвестиции.

Министърът на икономиката заяви, че ние говорим за ниските си данъци, но все още не правим пари от това.

Приятелството му с Асен Василев и съмненията за нерегламентирани действия при получаването на разрешително за строеж в индустриална зона Божурище.

„Вярно ли е, че в един период сте опитвал да продавате самолетни билети чрез Скайп и в какви отношения сте били със собственика на Скайп, не е ли имало скандал, че използвате името?“, попита Беновска.

Кирил Петков отговори, че с такъв бизнес се занимава министърът на финансите Асен Василев. Неговата компания е една от четирите в света, които определят цените на самолетните билети.

    „Вие какъв бизнес сте развивал, „Волаком“ е компания, която сте основал с баща си ли?“, попита Беновска. Кирил Петков разказа с малко предистория.

Той обясни, че след завръщането му от Харвард е привлякъл един американски фонд на стойност 10 милиона и е инвестирал в „Джъмбо Плаза“ в София на околовръстното и „Ботевградско шосе“. 

След като е продал сградата се е сдобил с доста средства и си е казал, че повече не му се занимава с недвижими имоти и иска да инвестира в иновации, добавена стойност и външните пазари.

Водещата попита Петков къде си плаща данъците. Той отговори, че всички данъци си плаща в България.

Той добави: „Когато разказвам как се харчат държавни пари го чувствам с корема си, защото съм платил толкова много данъци на нашата страна.

Да си плащам данъците винаги съм го чувствал като част от дълга да бъда гражданин. Никога не съм ги крил, нямам офшорки, всичко ми е в България!“.

Кирил Петков продължи, че след решението си да инвестира в иновации е започнал да обикаля български компании и се е натъкнал на една много интересна – „ЕйКом“.

Един ден бащата на съпругата му му се е обадил и му е казал – Кириле, купи ми радиоусилвател от България, защото най-добрите се правят в България и иначе трябва да чакам 1 година.

Оказало се е, че тази компания се намира в София в „Красна поляна“. Кирил Петков е бил изключително впечатлен от собственика и е решил да прави бизнес с него. Собственикът на компанията е разказал, че е разработил робот, който плаши птиците от летищата.

Липсвала е обаче биологическата част. Тогава са наели екип от биолози. „Това за мен е визия за иновации, когато две различни дисциплини, които нямат нищо общо, биология и инженерство, се съчетаят.

Направихме патент за уред, който да гони птици от летища с акустичен рефлекс. В момента тази компания е една от много успешните български компании – „Волаком“!“, обясни министърът на икономиката.

Той добави, че вече е излязъл от тази компания и след това е създал компанията „Провиотик“.

„Каква е тази връзка с Асен Василев?“, попита Беновска.

Кирил Петков отговори, че Асен Василев е бил най-умният му състудент в Харвард.

Василев е направил три образования в Харвард, разчитайки само на знанията си и на стипендии. Веднага са станали приятели.

„А вашето приятелство как се осребри, аз съм задала темата „каква е цената да си министър на икономиката“, звучи иносказателно, не само финансово, но и морално?

Кажете истината, как попаднахте в индустриалната зона в Божурище. Говори се от колеги, че целият конкурс, за да се сдобиете с правото на строеж, всъщност е нагласена от Вас и Асен Василев, тогава министър на икономиката в служебното правителство на Марин Райков?“, попита Беновска.

Кирил Петков отговори:

„Когато говорим за прозрачност, това се отнася и до нас. Медия подаде цялостния въпросник до мен по тази случка и аз им дадох всичките документи.

Правото на строеж, за съжаление на медията, защото няма новина, е придобито през 2014 г. януари. Аз излязох от „Волаком“ през август.

Когато бях във „Волаком“ много исках да отворя завод за производство на тези апарати за плашене на птици и си казах – на тази поляна трябва да направим клъстер от технологични компании.

Срещнахме се с „Оптикс“, „Ейком“, „Волаком“, „БиЕмЕс“, всички български компании с висока добавена стойност!“.

„Но вярно ли е, че искането до Асен Василев за даване на разрешение, за учредяване право на строеж, искането е номер 26Н-66 е от 23.05?

Решението за учредяване правото на строеж върху имот Божурище също е дадено на същата дата?“, продължи с въпросите си Беновска.

Кирил Петков отговори, че не е вярно и затова е дал цялата документация на медията.

Той продължи, че след Асен Василев министър на икономиката е станал Драгомир Стойнев, който отменя решението на Асен Василев и прави ново решения за целия клъстер да се даде право на строеж.

Това се случва през септември 2013, когато Кирил Петков вече е излязъл от „Волаком“. На базата на това решение 4 месеца по-късно се учредява фабриката. „За съжаление на медията има едни 5 месеца разлика!“, добави Петков.


„Значи Вие не смятате, че трябва да бъде разследвана тази сделка било от прокуратурата, било от Валери Андреев, който е бил директор на компанията „Индустриални зони“, когато вие получавате правото на строеж, той в момента работи в Министерството на икономиката?

Член ли е на комисията за проверка на търговските дружества от системата на ведомството, каквато е и компанията „Волаком“ и излиза ли, че ще проверява сам себе си под вашата шапка?“, попита Беновска.

Кирил Петков отговори, че след влизането си в Министерството на икономиката е решил да направи проверка на дружествата, защото министерството му е изглеждало като превзето.

Понеже разполага само с 2 месеца е трябвало да вкара в тази комисия най-добрите експерти по всяка тема, по която трябва да се прави проверка.

Валери Андреев е много добър експерт и разбира от темата за индустриалните зони, защото преди 7 години е бил част от борда на директорите на „Индустриални зони“. Кирил Петков добави, че заплатата на Андреев за тази работа е 600 лева.

„Това звучи подозрително, сякаш той разчита да получи някакви други облаги от друг вид сделки, оборете ме, за 600 лева и чистачката няма да се съгласи?“, попита Беновска.

Кирил Петков отговори: „Нормално е хората да са скептични, защото са били лъгани. Но служебното правителство, аз и Асен, ние сме тук, защото ни омръзна да ходим на протести през последните години. Имахме жажда за промяна!“.
ББР.

„Оборете твърдението, че искате да приватизирате ББР и всичко това е подготвено още преди да влезете в служебния кабинет?

Ние вече говорихме, но е факт, че Вие още на 11-ти май, без още издаден указ да станете министър на икономиката, подавате искане до БНБ да се сменят хората от надзора на ББР и по детински, момчешки начин Стамен Янев, който тогава още беше заместник-министър на икономиката, от своята лична сметка плаща таксата, която се иска от БНБ за разглеждане.

Нямате съответно никакви атрибути, които са задължителни, за да се смени надзора на някоя банка, в случая ББР, Вие трябва да имате решение! Вярно ли е, че БНБ е одобрила вашите кандидати, но те стоят в изчакване?“, попита Беновска.

Кирил Петков обясни, че законовият срок за да се определи дали едни хора изобщо могат да участват в надзорния съвет на банката, е 60 дни. А точно толкова ще управлява служебното правителство.

„И Вие затова решихте да дадете начален тласък с риск да изглеждате малко мошенически, смешно е и Стамен Янев да не знае, че изглежда доста екстравагантно, не че е незаконно, да платиш тази такса от собствената си сметка!“, продължи Беновска.

Кирил Петков отговори, че преди министърът да смени надзор или съвет, трябва да има одобрен отбор. Одобряването на отбора е с различно решение от това да ги смениш.

Одобряването отмена 60 дена, а дали ще бъдат сменени след това е решение на министъра. Министърът на икономиката обясни:

„И понеже е 60 дена, в момента, в който указът беше подписан, аз отидох и подадох отбор, който може да бъде сменен, но не да сменяме някой. Не исках да се бавя нито ден, защото очаквах това, което се случи. А какво се случи?

Използваха всички възможни процедурни хватки, за които могат да се сетят, включително и да ни вкарат в съда. Използваха ги не защото някой иска да приватизира нещо, а защото 1 милиард се раздава на 8 компании! Нашите и вашите пари!“.

   „Оставете тази работа, тук няма наши и ваши пари!“, отбеляза Беновска. Събеседникът ѝ отговори, че 1,4 милиарда обществени средства са в ББР. Водещата отбеляза, че те влизат там по силата на предназначение на банката.

В ББР няма вложители обикновени граждани, затова хората не трябва да бъдат заблуждавани, че се оперира с техните депозити. Водещата попита Петков колко фондове освен това са привлечени в ББР!

Кирил Петков отговори, че в ББР наистина са привлечени различни фондове, включително китайски, но 1,4 милиарда са привлечени от българския данъкоплатец. Министърът на икономиката обясни:

„Вие работите рано сутрин в събота, аз работя в компаниите си, накрая плащаме данъци и къде отидат те – за увеличение на капитала на ББР!“.

Водещата изрази мнение, че надзорният съвет на ББР ще си остане и след служебното правителство. Кирил Петков отговори, че би се хванал на бас, че това няма да се случи. Той отново заяви, че не е нормално 8 човека да са получили 1 милиард, това не е нормално за една банка. Мечтата му е 10 000 малки компании да могат да се финансират, вместо тези 8 човека.

„Но пак стигаме до популизъм, 8 човека, а колко други са взели?“, попита Беновска. Събеседникът ѝ отговори, че останалите 12 човека допълват до 1,8 милиарда. И вече има много малки компании, които покачват цифрата.

Кредитите, които държавата ще отпуска на малки фирми без обезпечение.

„Аз съм малък бизнес, собственик на медия, Вие обещахте, не персонално на мен, а на малките фирми да могат да взимат кредити, които да са до 70% от оборотите през изминалите 2 години и да бъдат без обезпечение, да бъдат връщани до 7 години. Кой ще връща кредита?

Аз вече попитах, да речем аз взимам кредит, за да разширя студиата, нямам обезпечение, но Вие го въведохте като метод, после нещо става или аз съм недобросъвестна и после не ги връщам тези пари.

Не ми ли пускате една кухичка въдичка, какво става после? Кога ще мога аз да взема кредит за тази телевизия?“, попита Беновска.

Кирил Петков отговори, че ОББ, Пощенска банка и ДСК вече са подписали договор и трябва да си направят инструмента, за да дадат този кредит.

Водещата отбеляза, че това може да отнеме много време. Събеседникът ѝ отговори, че когато има конкуренция между банките, те самите бързат, защото по-качествените клиенти са първи.

„Коя банка ще е луда, да не ми постави първо условие за обезпечение и с какви такси „ще ми одере кожата“?“, попита Беновска.

Кирил Петков отговори, че част от гаранционната програма е, че банките не могат да искат обезпечение от малкия бизнес. „С какъв ресурс вие ще гарантирате пред тези банки, с ресурса на ББР ли?“, продължи Беновска.

Министърът на икономиката отговори, че включително и с ресурса на ББР. Той продължи, че се събират фондове от „Джереми“, ББР, EIF, въобще всички извънбюджетни фондове се събират. Гаранционният фонд е около 1 милиард лева.

Тези средства обаче са извънбюджетни.

„Но аз като не върна кредита, този гаранционен фонд трябва да ми го покрие, ето ги пак парите на данъкоплатеца, които отиват при недобросъвестни кредитополучатели, които вие ще създадете в рамките на 1 милиард!“, заяви Беновска.

Кирил Петков отговори, че хубавото е, че максималната експозиция е до 3 милиона, а освен това собственикът на фирмата трябва да подпише договор. „Значи вие ще искате солидарна отговорност с мое лично имущество, ако дружеството няма?“, попита водещата.

Събеседникът ѝ отговори, че не се прави това и добави, че ще се избегне практиката да се дават пари на кухи фирми.

Той обясни: „Ако имате компания, с която поне 3 години сте работили, може да вземете 7 годишен кредит без първата година да плащате нищо!“.

„Г-н Петков, аз имам опит в това, може би сте чели, няма как банката да не ми постави драконовски условия, надзор над изпълнението на проекта, ежемесечен, ежедневен и дори ежеминутен отчет!

Няма как да не ми постави изисквания, подобни на тези, които има в европейските програми! Хайде да се хванем на бас, че това няма да стане? Искате ли на живо да направим това нещо?

Искам вашият проект да успее, но според мен всичко това е фантасмагория! На какво е басът?“, попита Беновска. Кирил Петков отговори: „На каквото кажете, на тази ябълка, която ми подарихте!“.

Беновска отвърна: „Дайте да се хванем на нещо по-болезнено, сложете 10 000 евро и аз ще сложа 10 000 евро, ако взема кредита, ще Ви ги дам, ако не взема - Вие ще ми ги дадете! Става ли?“.

Кирил Петков отговори: „Става, но с отбелязването, че вие все пак сте фирма за която не знам нищо, не знам какви са паричните ви потоци.

Ако губите огромни пари, а нямате перспектива да печелите, ние не искаме да финансираме! Но за този бас слагам 10 000 евро и то мои лични пари!“

Водещата Беновска обясни: „На загуба сме, но издържаме, оцеляваме вече 15 години! Всичко ни е законно, уредено, на светло!“.

Кирил Петков отговори, че все пак Беновска трябва да приеме условията, които банката иска, но банките искат да дават пари, защото са пълни с пари.

„Аз ще започна тази седмица този експеримент и ще Ви помоля да Ви държа в течение, за да имаме обратна публична връзка дали това може да се случи и при какви условия!“, обясни Беновска.

Кампанията на „Беновска пита“  и „Радио К2“ за дуалното и професионално образование.   

„Започнахме една кампания за дуалното и професионалното образование под патронажа на Вашия предшественик Емил Караниколов, защото Вие като министър трябва да сте загрижен за това, че нямаме средни технически кадри.

В тази кампания участваха през министър-председателя до министри, вицепремиери, Църквата, народни представители, кметове. Много мащабна работа, ковидът малко ни препъна. Искам да Ви обърна внимание да се ангажирате и с това във вашия мандат.

Ние бяхме постигнали споразумение с всички министри да се върнат техникумите като учебни заведения! Ние направихме една песен,  нека да я видим!“, разказа Беновска и пусна в ефир песента „Денят“.

 След края на песента водещата продължи:

„Обръщам се към Вас, ние сме многодетни родители, следим образованието, знаем, можем, аз се отказах от академична кариера, може би щях да стана професор, но реших, че мога практически да се осъществявам.

Да продължим тази идея, дори да не сте министър, накрая завършваме с „предай нататък“, обърна се към госта си водещата. Той каза, че напълно подкрепя идеята и поздравява Беновска за песента и посланието.

Той продължи, че силно подкрепя образованието и с Асен Василев водят от години харвардски курсове, като дават лични пари, за да платят таксата към Харвард, за да може да обучават 60 човека.

Самият Петков е дарил половин милион на Биологическия факултет, за да се направи център за изследване и иновации. Там 25 студента всеки семестър работят в лаборатория на световно ниво.

Иновативната идея за пробиотик с българската бактерия за кисело мляко, която се култивира върху сок от моркови.

„Като говорите толкова много за пари, тук текат коментари, че се съмняват, че си плащате данъците, че укривате данъци, че рекламирате безпочвено, има квалификации за служебното правителство.

Но кажете за този пробиотик, който произвеждате, вярно ли е, че взимате суровината на много ниска цена и слагате огромна надценка?“, попита Беновска.

Кирил Петков отговори, че всъщност взима суровината на много висока цена. Това е българската бактерия за кисело мляко, само че се култивира на сок от моркови.

Той обясни, че професор от Харвард е доказал, че българската бактерия, освен че прави кисело мляко, може да убива и много от патогенните бактерии в човешкия организъм.

Министърът на икономиката обясни, че най-големият им пазар е в САЩ, но продават и в Япония, във Франция и т.н. Клиент на компанията е Новак Джокович, както и Опра Уинфри. Уинфри е сложила продукта в списанието си като един от любимите ѝ 20 продукта.

„Кажете си печалбите, щом сте толкова открит и прозрачен?“, попита Беновска. Петков отговори, че е печелил доста добре.

Беновска попита: „Какво означава „доста добре“, за някои хора доста добре означава да взимат като вашия Валери Андреев 600 лева!“.

Кирил Петков отговори, че компанията му е печеливша от самото си начало. Няколкостотин хиляди е печалбата в края на годината. Оборотите са над 2 милиона.

Участието му, заедно с неговия баща, в кампанията по спасяването на Боян Петров.

„Обвиниха ви, че с баща ви сте си направили пиар от това?“, попита Беновска.

Кирил Петков отговори, че баща му всъщност му е дал най-добрия пример какво е да си добър приятел.

Той продължи: „Баща ми има изкуствена става, но ми се обади и каза – не мога да седя и да гледам как някакви хора си казват – мисля за теб Бояне, но никой не го търси! Летя още тази вечер за Китай!

Аз бях на една среща и си казах – какъв син съм, такъв, който ще каже на баща си „успех“, или ще се качим заедно. Заминах, накупихме екипировка за всичко, за което мога да се сетя. Кацнахме и видяхме, че никой още не е търсил Боян!“.

   „Но вие не сте имали подготовка да се качите на такава височина!“, отбеляза Беновска.

Кирил Петков отговори, че за него и баща му катерачеството е хоби. Затова са се чувствали сравнително подготвени. Той продължи: „Кацнахме в Непал и казахме, че искаме да летим за върха.

Те ни казаха, че струва 200 000 долара. Казах им – аз съм в бизнеса, не разбирам от спасителни операции, но искам да го направим така – 150 000 долара, ако го намерите жив, 100 000 долара, ако го намерите мъртъв и 50 000, ако излетите, за да съм сигурен, че ще го направите.

Те ми казаха, че не можем да вземем разрешителни от Китай. За 8 часа взехме разрешителните от Китай и с баща ми летяхме, качихме се на 8 000 метра с отворени вертолети без кислородна маска.

След 6 500 метра пилотът ми каза – кислородът е само за мен, вие си поемате риск.

Помня това решение, и двамата с баща ми се погледнахме и казахме – тук сме, давайте нагоре!

Не успяхме да го спасим, но искам да благодаря на всичките си приятели, защото цялата тази финансова операция, освен спасителната, беше подкрепена от приятелите на Боян, съпругата му, аз и баща ми и още 20 приятели.

Една стотинка не беше взета от държавата. Баща ми тогава даде пример какво е да си истински приятели!“.

Подаръците.

 Водещата Беновска подари на Кирил Петков ябълка с думите:

„Ще си позволя, тъй като времето вероятно ще покаже качествата Ви, да Ви подаря авансово здрава, българска, червена ябълка, това е символичният подарък на „Беновска пита“, в знак на доверие, че ще работите за България, за нас гражданите и ще бъдете максимално открит!“.

Той отговори, че много хора възлагат доверие на него и ще се опита с действията си да покаже, че това, което прави, си заслужава за тях.

Водещата подари на Кирил Петков и книгата с интервюто ѝ с Ахмед Доган с думите, че ще му бъде много полезно. Той подари на предаването книгата „Хората, които променят България“ с думите:

„В тази книга има толкова много истории на толкова много българи, които извън правителства, извън министерства, в частния си живот са направили много за България.

Това са млади хора, които ни променят! С пожеланието всеки един от нас да бъде част от промените към по-добро!“.