Кирил Сакскобургготски: България трябва да приеме еврото

<strong>- Г-н Сакскобургготски, какви са проектите, над които работите в момента?</strong><br /> - Работя като изпълнителен директор на един от най-големите хедж фондове - &quot;Man Group&quot;, като отговарям за различни инвестиционни фондове. Работата ми е фокусирана върху пазара на Иберийския полуостров, основно в Испания и Португалия. Преди година бях назначен за ръководител и на Латиноамериканския пазар, където целим да се разраснем в следващите години. Прекарвам повечето време в разговори с инвеститори на тези пазари. Това е интересна среда, но за съжаление, е далеч от България. От друга страна е ценно да бъде видяна ситуацията в такава голяма икономическа обстановка и какво се случва там, а някои от предизвикателствата са подобни на тези в България.<br /> <br /> <strong>- Следите ли развитието през последните месеци на макроикономическата картина в страната? </strong><br /> - Следя икономическото развитие на България от инвеститорска гледна точка, тъй като освен ключова в региона, страната е и част от Европейския съюз (ЕС), а това има значение и за европейските перспективи. Те са особено значителни в последните години, особено заради страни като Португалия и Испания - държави, които минаха през много икономически и финансови турболенции под формата на криза, която обаче отминава с времето.<br /> Не очаквам финансов колапс за страната, тъй като България, макар и изправена пред редица предизвикателства и трудности, е сред страните в Европейския съюз с най-ниско съотношение на целия държавен и държавно гарантиран дълг към брутен вътрешен продукт (БВП). България всъщност е в много изгодна позиция от тази гледна точка, защото е в долния спектър на задлъжнялост, а това дава допълнителен буфер при извънредни ситуации. Сравнена със страни като Испания, където държавния дълг представлява над 100% от БВП, България няма основания за притеснения по отношение на заплаха от дефолт.<br /> <br /> <strong>- Енергийният сектор в последните години е един от най-дискутираните, защото отчита най-сериозен дефицит. Смятате ли, че подходът на твърде голяма регулация трябва да се промени и как може да се постигне баланс в този сектор? </strong><br /> - В този сектор може да се гледа от няколко ъгъла. Първо, като човек с познания в ядрената енергетика, смятам, че секторът в България е затруднен по отношение на капацитета на производство на енергия спрямо нивата на консумация в бъдеще. Това се дължи на редица фактори, включително вътрешни особености. Важно е обаче да се отбележи, че това е сектор с дългосрочна перспектива, който изисква знания от техническа гледна точка, но и политическа воля и отдаденост, за да може да бъде планирано в период, по-голям от мандата на едно правителство.<br /> България днес е в ситуация, в която е наложително да бъде изложено точно и ясно какви са проблемите в сектора и как могат да бъдат решени, като се избегне политическата намеса в сферата и просто да бъде направено това, което ще изведе сектора от кризата. Трябва да бъдат ограничени и външни влияния върху фактори като разходи, околна среда, видове енергия и методология на установяване на приоритетите. Секторът е в затруднено положение, но има категорична нужда от правилни действия.<br /> <br /> <strong>- Какво мислите за Банковия съюз в Европа? На фона на сътресенията в банковия сектор по-активно се заговори за подобна стъпка, която може да е факт още през 2014 година. </strong><br /> - Това е задължителна стъпка за Европа. В контекста на монетарен съюз подобна идея показа потенциала си за справяне с редица банкови проблеми. Въпреки многото и разнопосочни мнения, смятам, че това е стъпка напред, защото заложените капиталовите изисквания и регулаторна рамка ще избегнат ситуации, в които банки могат да се окажат не достатъчно добре капитализирани.<br /> Колкото по-интегрирана е България към ЕС, толкова по-добре. Смятам, че това важи и за банковия съюз. Това създава повече икономическа активност и премахва редица бариери, така че ситуацията може да се опише като &quot;win-win&quot;.<br /> <br /> <strong>- Считате ли, че България трябва да ускори присъединяването си към Еврозоната и да приеме еврото?</strong><br /> - Успехът на Европейския съюз е очевиден, въпреки кризата от 2008 година. Важно е съюзът да остане силен и да продължи да функционира, защото той предоставя редица предимства на всяка страна членка. Това се отнася и до валутата. България трябва да мисли в тази посока, защото страната вече плаща цената да бъде част от един съюз. Освен това еврото доказа стабилността си през последните години. Смятам, че ползите от него са категорични - стабилна и единствена валута, отпадане на различни разходи за парични преводи, възможности за развитие в туризма и търговията.<br /> <br /> <strong>- Очаквате ли промяна след предстоящите предсрочни парламентарни избори на 5 октомври и каква трябва да е тя, за да живеят българите по-добре и да се чувстват като европейци?</strong><br /> - Не следя достатъчно отблизо политическата ситуация в страната, но със сигурност е важно да има стабилно мнозинство, което да извърши нужните реформи в страната и да се движи напред по отношение на дългосрочните цели, така че България да бъде по-конкурентноспособна. Важно е да бъдат привлечени и чужди инвестиции, които увеличават потенциала на страната.<br /> <br /> <strong>- Имате ли желание да се включите под някаква форма пряко в политиката на България?</strong><br /> - Нямам планове, а и не искам да се включвам в политическата картина. От гледна точка на бизнес перспективи - поддържам връзка с много международни инвеститори и компании, които развиват проекти в България и следя с интерес икономическите процеси както в България, така и в целия ЕС.<br /> Смятам, че има положителни сигнали за подобрение на средата, не така бързо, както се случва във Великобритания, но някои от мерките на централните банки определено позволиха постепенното подобряване на бизнеса в съответните страни. С него виждаме и повече интерес от страна на инвеститори за дългосрочни проекти. Затова смятам, че сега е моментът България да покаже на света, че е добър и стабилен партньор и че е добро място за инвестиции.<br /> <br /> <strong>- Какви са настроенията в българския Сити клуб в Лондон, Великобритания? </strong><br /> - Има голям брой българи, които имат нагласата да се върнат в България, тъй като виждат перспективи за развитие. Всъщност страната има много кадри, с които да се гордее - студенти, приемани в най-елитните университети със стипендии, топ мениджъри в ключови компании и хора, които успяват всеки ден в своята професия. Моето впечатление е, че има повишаване на нагласите за връщане обратно в страната с цел развитие. България е отлично място за живот. В сегашната ситуация възможностите за развитие са донякъде ограничени, но с постепенното подобряване на икономическата обстановка, те се повишават. Защото дори и най-негативните оценки показват, че най-лошото от финансова и икономическа гледна точка вече е зад гърба ни.<br /> <br /> <strong>- Тъй като познавате страната и региона, какво е привлекателното за инвеститори в България и Източна Европа? </strong><br /> - България е сред страните с фокусиран квалифициран труд, а това е важно предимство. Оттук е ключово да се намери правилният капитал, който да развие този потенциал. Това изисква добра регулаторна рамка и административни улеснения. Друг плюс е географската позиция на България, близо до един от двигателите в региона - Турция. Като съседска страна тя предоставя възможности за много подобрения на експорта, както и на редица сектори като земеделие и транспорт. <br /> <br /> <strong>- Може ли Турция да бъде основен фактор в Европейския съюз и каква трябва да е позицията на България спрямо страната при такава развръзка?</strong><br /> - Турция е огромен пазар, който расте. Връзката на страната с Европа донякъде е по-деликатна заради различни странични фактори. Моето мнение обаче е, че колкото по-скоро Турция стане част от ЕС, толкова по-добре за всички. Ако това се случи, то би имало и големи ползи за България по отношение на възможностите за подобряване на бизнес обстановката.<br /> <br /> <strong>сп. &quot;Икономика</strong>&quot;<br /> <br />