КНСБ изкара важна статистика за болничните на българина

Дългите болнични са с най-голям ръст през последните години. Това се посочва в анализ на експертите на КНСБ за издадените болнични листове в периода 2011 - 2018 г.

Според него увеличаващият се брой дни във временна неработоспособност, който натоварва работодателите и техните разходи за болнични, се дължи не на късите по срок болнични листове, а на тези с по-дълъг срок.

Според данните на Националния осигурителен институт броят на дните във временна неработоспособност поради общо заболяване, които са за сметка на Държавно обществено осигуряване (ДОО) от 11,9 млн. през 2011 г. нарастват до 17,8 млн. дни, или с 49 на сто повече през 2018 г.

Броят на дните, които са изплатени за сметка на работодателите, се увеличава от 4 млн. през 2011 г. на 5,7 млн., което е ръст 42 на сто. Експертите подчертават, че работодателите плащат първите три дни на всеки болничен лист, независимо от неговата продължителност.

В анализа се отчита, че за същия период средната продължителност на един болничен лист, който се изплаща от ДОО, т.е. от четвъртия ден нататък нараства от 8,18 дни през 2011 г. до 8,36 дни през 2018 г., тоест с 0,18 дни.

Увеличава се и размерът на среднодневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване - от 21,58 лв. през 2011 г. на 31,22 лв. през 2018 г. или с 44,7 на сто за 8 години.

Тенденцията на увеличаване на срока на ползване на болнични поради общо заболяване и изместването им към по-продължителни периоди - между 15-30 дни води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината.

Стойностите на този показател за 2011 г. са 384,36 лв., докато през 2018 г. те нарастват до 619,19 лв. (ръст с 61 на сто), се посочва в анализа.

В обобщение експертите на КНСБ отчитат, че общият годишен разход за общо заболяване се е увеличил 2,1 пъти или от 256,4 млн. лв. през 2011 г. на 556,6 млн. лв. през 2018 г.

Според данните от НОИ с най-голямо влияние върху общото нарастване на разходите за болнични е все по-големият брой болнични листове с продължителност от 15 до 30 календарни дни включително.

В анализа се посочва, че те са 58,5 на сто от общото нарастване на болничните за периода 2014-2018 г., следвани от тези с продължителност между 8 и 14 дни календарни дни включително, които са 19,7 на сто от общото нарастване на болничните за същия период.

През 2018 г. са изплатени 9 763,3 хил. дни за болничните листове с продължителност от 15 до 30 дни, при 8 050,9 хил. дни през 2014 г., както и 3 191,6 хил. дни за болнични листове с продължителност между 8 и 14 дни през 2018 г. спрямо 2 616,1 хил. дни през 2014 г.

Относителният дял на посочените по-горе продължителни болнични листове през 2018 г. са съответно 54,9 на сто и те представляват 17,9 на сто от общо изплатените дни за този риск.

Броят на лицата, ползвали парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване от 782,4 хил. през 2014 г. е нараснал до 899 хил. през 2018 г. или с 14,9 на сто.

От тях около 430 хил. са ползвали болничен между 15 и 30 дни или 47,8 на сто от общия брой и около 275 хил. са ползвали болничен лист между 8 и 14 дни, около 30,6 на сто, изтъкват от КНСБ.

Анализът се фокусира и върху динамиката в разходите за краткосрочни обезщетения за временна неработоспособност.

Посочва се, че броят на издадените болнични листове с продължителност от 4 до 7 дни през 2018 г. е 766,9 хил. или 37,0 на сто от общия брой, а изплатените дни с продължителност от 4 до 7 дни, от които първите три дни се плащат от работодателя, а от четвъртия ден - от ДОО, са 1 573,1 хил. дни или 9,0 на сто от общо изплатените дни поради общо заболяване.

Разходите за тях са 53,9 млн. лв. или 9,9 на сто от общите разходи за парични обезщетения поради общо заболяване.

Експертите на синдиката заключават, че посочените данни показват ясно, че делът на болничните листове с продължителност до 7 дни, за които се отнасят обвиненията на част от работодателите за сериозни злоупотреби и ползване на фалшиви болнични листове, е нисък на фона на общия брой болнични листове с плащане, както и за разходите за обезщетения по болест като цяло.

От КНСБ отчитат още, че в последните години е налице и увеличение на дела на получателите на обезщетения за временна неработоспособност от най-високодоходните групи.

Докато през 2014 г. относителният дял на получателите на обезщетения според размера на осигурителния им доход в групата от 1,5 до 2-кратния размер на средния осигурителен доход (СОД) е бил 29,5 на сто, то през 2018 г. този дял е нараснал до 34,2 на сто от общия брой.

Осигурените лица, които са получавали парично обезщетение по болест, изчислено на база доход над 2-кратния размер на СОД от 25,2 на сто през 2014 г. са се увеличили до 27,0 на сто през 2018 г.