Koлĸo oт дoxoдитe нa българите "изядe" ĸopoнa ĸpизaтa?

Кризата, предизвикана от пандемията от коронавирус в Европа в резултат на блокирането на икономиките, доведе до значителен ръст на хората, останали без работа, както и на тези, принудени да вземат неплатен отпуск, пише money.bg.

В резултат на това всички държави членки отчитат спад на доходите през 2020 година в сравнение с предходната.

А това до колко тежък е негативният ефект на пандемията върху този показател варира сериозно спрямо отделните страни, показва актуално проучване на европейската статистическа служба Евростат.

Във всички от тях обаче най-малко засегната е категорията на хората с високи доходи, а най-потърпевша е тази на тези с ниски доходи.

От изчисленията става ясно, че Хърватия е понесла най-зле кризата в това отношение, като там хората с ниски доходи са изгубили около 13 на сто от тях през настоящата година в сравнение с предходната.

Спадът за тези в категорията с високи доходи е значително по-малък, но отново остава най-значителният за съюза - от близо 10 на сто.

Сред останалите страни, в които от Евростат отчитат най-голямо намаление на доходите от трудово правоотношение в сравнение с 2019 година, са съседна Гърция, Кипър, Франция и Ирландия.

Според статистиката България по-скоро се нарежда в групата от по-слабо засегнати държави що се отнася до спада на доходите.

У нас категорията на хората с ниски доходи е най-потърпевша, като при тях спадът е от около 6 на сто. При тези с високи доходи кризата почти не е била усетена. При тях намалението е под 2 на сто.

Около и под 2 на сто е спадът за всички групи - с ниски, средни и високи доходи, в Лавтия, която е най-малко засегнатата страна членка.

След нея са съответно Унгария, Швеция, Германия и Полша. Сред останалите страни членки България се справя по-добре от Чехия, Литва и Естония, но изостава зад Финландия, Дания и Румъния.

Според изчисленията корона кризата е доведа до първи спад в медианният доход по трудово правоотношение за Европейския съюз (ЕС) от 2009 година насам.

Т.нар. медианен доход се различава от средния, като той разделя изследваната група хора на две части - първата половина от тях получават по-висок доход, а останалата половина - по-нисък.

Така за 2020 година неговото равнище е с 5,2% по-ниско в сравнение с предходната година, когато показателят е бил на равнище от 25 000 евро годишно.

Що се отнася на ефекта от предприетите от правителствата мерки, ето как изглежда ситуацията със загубата на доходите преди и след въвеждането им: