Кошмар, вдигат данъците заради това решение на кабинета "Петков"

"По-големият дълг ще наложи вдигане на данъци", това предупреждение отправи финансистът Димитър Чобанов, цитиран от "Труд".​​​​​. Освен това той бе категоричен, че помощите за бизнеса трябва да бъдат срещу извършване на инвестиции.

"Високите цени свиват потреблението", заяви финансистът и поясни, че санкциите срещу Русия и действията на правителството забавят икономическия растеж и повишават инфлацията.

"Правителството вече има готов вариант за актуализацията на държавния бюджет. Тя беше предвидена още преди приемането на бюджет 2022 г. Намерението на управляващите бе да остойностят и обхванат всички реформи, които са предвидили да се случат през годината, но които не бяха придобили окончателен вид преди приемането на първата версия. Междувременно избухна войната в Украйна, която не беше очаквана.

Тя не промени ситуацията, а по-скоро подсили вече действащи тенденции, които не бяха оценени коректно в настоящия бюджет. Наложените санкции и действията на правителството се очаква да допринесат за забавяне на темпа на икономически растеж до 2,9% и ускоряване на инфлацията спрямо заложените в бюджета за 2022 г. до 11,9% според Хармонизирания индекс на потребителските цени.

Основни параметри от макрорамката на актуализацията

Правителството преразгледа съществено прогнозата си за инфлацията като фактически я удвои спрямо началото на годината. Въпреки това е възможно темпът отново да е подценен. Институтът за икономика и политики към Университета за национално и световно стопанство (където и моята скромна особа работи) още преди войната в Украйна прогнозира подобен темп на инфлация.

Наложените санкции върху руската икономика и невъзможността на Украйна да изнася някои суровини и продукти допринесоха за повишаване на цените на петрола, природния газ, торовете, зърнените култури и други, които ще въздействат върху производствените и потребителските цени и по-нататък през 2022 г.

От друга страна по-високите цени ще повлияят негативно върху компонента с най-голям дял от брутния вътрешен продукт - крайното потребление на стоки и услуги, като забавят растежа му до 3,2% според Министерството на финансите. Тук положителен принос имат украинските бежанци, като ефектът върху икономиката от тяхното присъствие вероятно ще бъде най-силен през второто тримесечие.

От друга страна бруто образуването на основен капитал се очаква да се повиши с 5,5% в реално изражение, което се основава на планирания значителен растеж на публичните инвестиции, като в бюджета е заложено размерът им да надвиши 8 млрд. лв. Предвид скоростта на изпълнение на инвестиционната програма през първите месеци на годината това намерение вероятно няма да бъде изпълнено. Фактически капиталовите разходи в бюджета традиционно се използват за буфер, чрез когото се овладява твърде големият бюджетен дефицит в края на годината. Тази ситуация ще се повтори и през 2022 г.

Това обаче ще попречи на изпълнението на оптимистичната прогноза за инвестициите. Нещо повече – данните от експресната оценка за БВП през първото тримесечие показват спад на бруто образуването на основен капитал на годишна база. Несигурността през годината, породена от войната, политическите сътресения в страната и общото забавяне на икономическата активност поради покачващите се лихвени равнища, няма да създаде благоприятни условия за сбъдване на тази прогноза.

Приносът на външния сектор ще бъде отрицателен. Очакваното нарастване на броя заети лица в страната е свързано отчасти и с интеграцията на украинските бежанци, но данните до момента не потвърждават наличието на по-съществен техен принос. Заетите е възможно да се повишат заради намаляването на работните заплати (разходите за труд) в реално изражение, което би позволило наемането на допълнителни работници, но все пак е налице недостиг на работна сила.

От друга страна през първото тримесечие се наблюдава спад в реално изражение на годишна база в добавената стойност на едно заето лице в сектора на услугите. Ако това се превърне в тенденция през годината, то силно ще потиска икономическия растеж от страна на предлагането.

Добрите идеи от гледна точка на бюджета

Една от важните антиинфлационни мерки е отказът на МФ за повишаване на заплатите в държавната администрация с процент, който да надвиши темпа на инфлация. В началото на годината е създаден специален фонд за подкрепа на реформите в държавната администрация. В него са предвидени над 300 млн. лв. Така няма да се реализира увеличение на всички заплати с еднакъв процент, той ще зависи от оптимизацията на персонала, която се извършва в отделните министерства. Така в актуализацията са заложени допълнителни 60,2 млн. лв. за разходи за персонал, като значителна част от тях са предвидени за медицинските работници.

От друга страна обаче синдикатите се противопоставят на тази политика и предвид все по-вероятните парламентарни избори през годината поради отказа на един от коалиционните партньори от участие в настоящото правителство е възможно да се предложи и приеме всеобщо повишение на заплатите на държавната администрация. Актуализацията на бюджета през 2021 г. показа, че когато политическата отговорност е неясна още повече се засилва надпреварата за увеличаване на разходите и това е възможно да се повтори.

Възстановяването на ставките по данъка върху добавената стойност по бирата и виното и промените при тол таксите ще имат положителен ефект върху приходите в бюджета. Мярката по отношение на ДДС нямаше принос за понижаване цените на ресторантьорските услуги, но все пак в известна степен осветли част от оборотите. Сега задача на приходната агенция е да не допусне тези обороти да се укрият въпреки фактически повишената ставка.

Промяната в тол системата има за цел да увеличи дела на приходите от по-тежките автомобили за сметка на по-леките. Логиката е ясна – който тежи повече има по-голям принос за амортизацията на пътищата и затова следва да плаща повече. По-тежките автомобили обаче предоставят транспортни услуги за товари и пътници, които ще се оскъпят и част от ефекта ще се пренесе в потребителските цени, но не се очаква приносът да е значителен.

Защо трябва да се подходи внимателно с актуализацията?

Един основен проблем при настоящата актуализация е, че при нея липсва фокус. Наливането на пари е повсеместно – не всички хора обаче трябва да получат пари или някакъв тип подпомагане чрез държавния бюджет. Тези, които трябва да получат, са хората с ниски доходи, които иначе не биха могли да си позволят да запазят и без това ограниченото си потребление поради нарастването на цените.

Помощта от 25 ст. на литър гориво е ненужна и всъщност ще представлява излишно прахосване на средства. Повишаването на цените на горивата се случва поради факта, че потребителите ги заплащат доброволно. Ако потреблението на горива се беше понижило, това би било сигнал за търговците на дребно, че цените са станали неприемливо високи, но състоянието на пазара не показва това. След като потребителите показват по този начин своя избор, не е необходимо държавата да се намесва чрез субсидия, която в крайна сметка ще бъде от полза най-вече именно за търговците на дребно. За тях тя ще означава по-големи продадени обеми горива и по-високи приходи и печалби. За бюджета обаче очакваният ефект според МФ е разходи в размер на 150 млн. лв.

Освен това тази мярка ще създаде проблеми с отчитането, като все още не е уточнен механизмът на прилагането й.
Пенсионерите не трябва да се разглеждат като единна група. Необходимо е да се повишат ниските пенсии, но не и високите. Осъвременяването спрямо осигурителен доход от по-късна година е неоправдано – пенсията би следвало да зависи от приноса на лицето към осигурителната система – след като се е пенсионирало, то вече няма такъв и затова подобно действие не кореспондира с обичайната практика.

Пенсионната система допълнително се дебалансира от предвидените мерки. Приходите от осигуровки не се променят, докато разходите за пенсии нарастват с над 1,4 млрд. лв. Това означава, че все по-малък дял от пенсиите фактически се финансират от осигурителни вноски, докато все по-голям дял се покрива от други приходоизточници на бюджета. По този начин устойчивостта и на пенсионната система, и на общия бюджет се намаляват. Помощите за бизнеса трябва да бъдат под условие срещу тях да се извършват инвестиции. Това би кореспондирало и с целите на правителството и с прогнозата за реален растеж на инвестициите от 5,5% през 2022 г.

Управляващите продължават да настояват, че бюджетният дефицит няма да се промени в резултат от актуализацията. В действителност не се променя прогнозният дял на дефицита в БВП, който остава 4,1%. Само че прогнозата за номиналния размер на БВП е силно завишена до 150,5 млрд. лв. (от 143 млрд. лв.). Увеличението на приходите е с 1,645 млрд. лв., докато увеличението на разходите е 1,973 млрд. лв. Така дефицитът нараства с 328,1 млн. лв. Общият размер на разходите така достига 65,1 млрд. лв. (приблизително 43,3% от БВП).

Промяната в ставките по ДДС също е ненужна и вероятно няма да доведе до желаните ефекти. Единственият сигурен резултат от нея ще бъде намаляването на приходите от ДДС. Тук също ще възникнат проблеми предвид факта, че при зърното е налице обратно начисляване на данъка, а след това производителите на хляб ще трябва да са в постоянен режим на възстановяване заради нулевата ставка. Това ще създаде затруднения и за бизнеса, и за данъчната администрация.
Промените в личното подоходно облагане са по-нататъшна стъпка към премахването на пропорционалния данък. Те също не са насочени към действително нуждаещите се, а към всички и биха могли да не бъдат приложени.

Заложената в актуализацията фискална политика в период на икономически растеж е неправилна. Едновременното намаляване на данъци и повишаване на разходи, което увеличава бюджетния дефицит, води до увеличаване на ликвидността в икономиката и оттам до допълнителен инфлационен натиск. Освен това такава политика е проциклична и по принцип никоя икономическа школа не препоръчва подобни действия, освен може би Модерната парична теория, която обаче е абсолютно несъвместима с валутен борд.

Поддържането на високи бюджетни дефицити е свързано с нарастване на държавния дълг. Това означава, че съвсем скоро ще се наложи да се увеличат преките данъци и осигуровките, за да може да се обслужват тези дългове", заяви финансистът.