Кошмарна новина за българите и жилищата им
Разходите по имотите са били свръхбреме за близо 15% от нашенците през 2020 година, показват данни на Евростат
Жилищните разходи са били свръхбреме за 14,4% от българите през 2020 г. По този показател страната ни се нарежда на второ място в Европейския съюз (ЕС), сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
За много домакинства в ЕС най-големите разходи всеки месец са свързани с жилищата. Достъпността на жилищата може да бъде анализирана чрез процента на свръхбреме на жилищните разходи, обяснява Евростат. Той показва дела на населението, което живее в домакинства, харчещи 40% или повече от разполагаемите си доходи за жилището.
На европейско ниво жилищните разходи са били свръхбреме за 7,8% от домакинствата през 2020 г., но между отделните страни членки има големи разлики. В 13 страни жилищните разходи са били свръхбреме за под 5% от населението, като най-нисък е делът в Кипър (1,9%), Литва (2,7%), Малта (2,8%) и Словакия (3,2%). На обратния полюс с дял над 10% са Дания (14,1%), България (14,4%) и Гърция (33,3%).
В същото време за 2020 г. България е на трето място в ЕС по дял от населението, което живее в пренаселени жилища с 39,5%. Преди страната ни са само Румъния с 45,1% и Латвия с 42,5%. Делът на българите, които живеят в пренаселени жилища обаче е намалял с почти два процента спрямо 2019 г., когато е бил 41,1%.
На европейско ниво 17,5% от населението на страните членки е живяло в пренаселени домакинства. Това означава, че тези хора не разполагат с достатъчно стаи за броя на хората в домакинството, тяхното семейно положение и възраст.
Липсата на пространство в пренаселените домакинства се задълбочава, когато децата са играли в същата стая, в която родителите са се опитвали да работят от разстояние по време на блокадите заради коронавируса. Освен това пренаселената среда може да повиши риска от разпространение на вируса, отбелязва Евростат.
Сред страните членки 36,9% от поляците живеят в пренаселени жилища, като по този показател страната се нарежда веднага след България. В Хърватия това се отнася за 36,2% от населението.
На обратния полюс най-нисък процент на пренаселени жилища е отчетен Кипър с 2,5%, Ирландия с 3,2%, Малта с 4,2% и Нидерландия с 4,8%.