Кюстендилско семейство започва овощарство като хоби и стига до 40 дка евроградина и рекордна череша с диаметър 35 мм
Черешова градина по всички европейски стандарти отглеждат семейството кюстендилци Татяна Иванова – бивш директор на детска градина “Май”, вече пенсионер, и съпругът й инж. Асен Младенов, който години наред е били директор на нефункциониращата вече мина за открит въгледобив в село Катрище. Тяхната градина всъщност донесе и наградата на читалище “Пробуда” в село Жабокрът за най-едра череша, с диаметър 35 мм, на Празника на черешата тази година. Всичко тръгнало като хоби, пише struma.bg.
Семейството решило да облагородява двора и после непрекъснато разширявало площта с нови насаждения овошки. Сега в градината има праскови, круши, сливи, вишни, кайсии и ябълки. Черешите обаче са най-много – 40 декара. Започнали с малко, а после купили частни имоти и така увеличили площите. “Отначало беше просто ей така, за поддръжка на двора, да си направим една овощна градина, в която да има всички плодове за децата. След това постепенно започнахме да увеличаваме декарите. Мъжът ми е този, който се занимава изцяло с овощната градина. Той е направил абсолютно всичко, което е необходимо за дръвчетата. Напояват се.
Поначало това не е негово пристрастие, но когато започва да прави нещо, го прави както трябва. Много литература е изчел, за да може да има понятие за всичко – било за растителна защита, обработката на почвата, подходящите дървета, подходящите сортове. Аз се занимавам единствено с прибиране на реколтата”, споделя Татяна Иванова. Семейството направило градината за децата си, които били в София. Засадили по един ред овошки от различните видове плодове за собствена консумация. Те идват за ваканциите и през уикендите. Градината е почти изцяло черешова, малка част са останалите насаждения. “Както за всички кюстендилци, така и за нас годината не беше много благосклонна. Имаше голямо загниване на плода. Времето не позволи да се прибере цялата реколта, защото валеше. През целия месец, когато трябваше да се берат черешите, имаше само 2 сухи дни. До 9 часа сутрин нямаше как да се берат плодовете, трябваше да се изчака леко да се изсуши. След 16 часа пък отново започваше да вали, и така. С времето не можем да се борим, или както обича да казва моят мъж:
“С ГОСПОД ВОЙНА НЕ МОГАДА ВОДЯ”, допълва кюстендилката. Берачите също не се намирали лесно. “Аз, слава богу, си имам постоянна група от хора, на които разчитам всяка година.
Много им благодаря, но ми бяха недостатъчни. Затова ангажирах 18 човека чак от Стара Загора. Бяха си цяла бригада. Говорихме с един колега черешар в Стара Загора и той ни ги изпрати. Успяхме с тяхна помощ да приберем реколтата. Не сме в загуба, доволна съм, че поне не се оказахме на червено. Но повече от една трета от реколтата остана загнила на дърветата”, споделя още Татяна Иванова. Черешите в градината на кюстендилското семейство са от късните сортове. Залагат основно на “Бин”, “Ван”, “Сумит” – всъщност сортът победител, както и “Сънбърст”. Насажденията са поне 10-годишни, подрязват се и не са на голяма височина, което помага при брането. За подрязването на дръвчетата, което се прави през година, разчитат на агронома Влади Средков. От тази година семейството направило и сертифициране на черешите си към “Глобъл Габ система” /лабораторна информационна система/. Полученият сертификат им дал възможност да продадат черешите си и в един от големите хипермаркети, развиващ дейност в България.
“Това беше и нещото, което ни спаси. Много трудно обаче човек може да достигне дотам. Изискванията са много, европейски – да отговаряте на стандартите за безопасни условия на труд, взимат се проби от Пред халето за сортиране на продукциятачерешите, които се изпращат в независима лаборатория. Тя се намира в Гърция, там ги изследват. Идеята е експертите да установят, че няма остатъчност от вредни вещества в плода. Градината ни е пръскана само с органични препарати – “Панамин”. Те са малко по-скъпи от обикновените, но са безвредни. Това обаче ми осигури спокойствието, че няма да имаме проблем с изследванията”, разказва бившата директорка. Цялата процедура по сертифицирането продължава 6 месеца. За този период в специални дневници се описва абсолютно всичко – оран, резитба, пръскане, гледане на черешите, мониторинг.
След това пълната документация се представя на одиторска фирма, която идва на място в черешовата градина. Освен това се сертифицира и водата, с която се поливат черешите. Сертификатът обаче действа само за една година, през следващата на семейството предстои да измине вече утъпкания път. “Миналата година също пласирахме продукцията в хипермаркета, но тя беше като гратисна и тогава документацията не беше чак толкова голяма. Беше ни обяснено, че продукти от животински и растителен произход – зеленчуци и плодове, не може да се продават без този GN номер – сертификат към Глобъл Габ системата”, уточнява още Татяна Иванова. Семейството обаче не гледа на себе си като черешари. “Това, което го правим, е едно скъпо удоволствие, изобщо и овощарството е такова.
ЧОВЕК АКО СИ МИСЛИ ДА ПРЕВРЪЩА ЧЕРЕШАРСТВОТО В ОСНОВЕН БИЗНЕС, ЗАДА СЕ ИЗХРАНВА, ЩЕ СГРЕШИ. Затова се ограничихме и в такова пространство. Не се имаме като черешари. Това, което имаме в двора, го обработваме по такъв начин”, обясни още Татяна Иванова. На берачите от Стара Загора пък им подсигурили подслон във фургони на място в черешовата градина. Стандартната надница била 40 ст. за килограм набран плод. Хората били много сръчни и някои от тях успявали да наберат дневно по 140-150 кг. Сами си осигурявали храната. Абсолютно на всички берачи семейството осигурило и еднодневните трудови договори, изисквани от Инспекцията по труда. “Може би предварително внесохме една сума от около 2000 лева за осигуровки. Те се плащат предварително. За да регистрираш еднодневен трудов договор в Инспекцията по труда, трябва да представиш бележка, че си платил осигуровката, и тогава ги регистрират.
Това е един разход, който се знае, преглъщаш го. Не можеш да избягаш. ПО-ДОБРЕ ДАДАДЕШ 2000 ЛЕВА, ОТКОЛКОТО ПОСЛЕ ДА ПЛАТИШ ГЛОБА ОТ 15 000 ЛЕВА. Според мен в нашата държава трябва да има закони, които да са трайни, да са за в бъдеще и да се спазват от всички. Да няма прескачане”, коментира кюстендилката. Самата Таня Иванова умее да бере череши, но се занимава с организацията. “За хората, които разчитаха основно на черешите, това беше ужасна година, поне това, което са споделяли с мен.
Първо, не успяха да ги приберат, второ, защото им загниха от дъждовете, а на всичко отгоре се плащаше по 40 ст. на берачи за килограм набран плод, при изкупна цена от 60 ст. Специално в нашата територия тук, в Кюстендил, изкупуването на черешите е последна грижа. Хората страдат. За пунктовете също давахме, но от тези череши, които бяха под размерите, изисквани ни от хипермаркета. Ние ги сортирахме. На хората, които се занимаваха с това, плащахме една твърда надница от 25 лева на ден. Това са такива, неможещи да берат череши. Имахме и второ качество за хипермаркета. За пунктовете работим с кюстендилска фирма, чиято база се намира в село Слокощица. От тях съм много доволна, бяха коректни с тях. С другите изкупвателни пунктове не съм работила. Един ден пробвахме с базата на италианеца в село Копиловци. Тази база за мен е абсолютно подарена на този италианец, който въобще няма никакъв ангажимент към местния производител. Прави си подигравка с хората, веднъж съм се срещала с него.
Той за мен не е фактор, но за другите – те плачеха и се ядосваха от него. Да имаме база в града и да не е предвидена точка в неговия договор, която да го задължава да изкупува първо местната продукция… никъде на друго място по света не е така може би, не знам”, споделя кюстендилката. Кюстендилският изкупвач в село Слокощица дори и когато предали последното, трето качество череши, не ги върнали. Имало опашки пред преработвателната фабрика от хора, чакащи с часове, за да си предадат продукцията, което означавало, че човекът си разбира от работата. “Явно й други са го предпочели, за да предават”, коментира Татяна Иванова.
В ПЛАНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО ВЛИЗАЛ ДОБИВ ОТ 30 ТОНА ЧЕРЕШИ, НО ЗАРАДИ ЛОШИТЕ АТМОСФЕРНИ УСЛОВИЯ ПРИБРАЛИ НАПОЛОВИНА. По нейни изчисления една трета от продукцията останала по дърветата. Единствено миналата година заради измръзването прибрали 1 тон. През останалото време годишно прибирали 20-30 тона. “Когато е добра годината, има смисъл да се занимаваш. Не може да се говори за кой знае каква печалба. И до ден-днешен разходите ги покриваме. Предни години сме били и на печалба от черешите, затова инвестирахме и си направихме хале за съхранение на черешите”, казва Татяна Иванова. Заради изискванията по “Глобъл Габ системата” направили и място за почивка при всеки фургон, оборудвана тоалетна и места за пушене. Местата за почивка били снабдени с хладилници. Навсякъде в овощната градина били поставени указателни табелки. “Не се позволяваше да се пуши в черешовата градина, на стълбата. Фасовете се събираха в определени сандъчета с пясък. Снабдихме с аптечки три места в черешовата градина. Отделно имаме обособено място, където се приготвят препаратите за пръскане. Там има шкаф, постоянно заключен. Друг шкаф пък съдържа еднократните работни облекла за пръскане – като в АГ отделение.
За всички тези разходи си платиха черешите. И отново казвам, че ТОВА Е ЕДНО СКЪПО УДОВОЛСТВИЕ И НЕ ВСЕКИ МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ ДА СИ НАПРАВИ ЕВРОПЕЙСКА ЧЕРЕШОВА ГРАДИНА”, споделя кюстендилката. До берачи от Стара Загора семейството опряло, след като се уверило, че не могат да разчитат на местните. Трябвало им хора опитни, а не такива, които да чупят клоните и да нараняват пъпките. “Имах едно семейство, от което останах разочарована и повече не потърсих техните услуги. До момента дори не ми бяха необходими толкова берачи. Тази година имаше много череши и като споделях с хора от Горна Гращица, Коняво и къде ли не, те също ми казваха, че идват берачи за един ден, чупят клони и ги гонят. Работна ръка за бране трудно се намира. Хората, които идват да берат череши от махалата, имат много претенции. Освен че им плащаш, те ти искат и храна. Все пак аз съм ги викнала да работят, а не на столова храна. Работиш и колкото си заработиш – ставаш и си тръгваш. От града тези, когато си искат – работят, когато си искат – почиват. Докато бригадата от Стара Загора си бяха специализирани. Значи брали са череши в Стара Загора, Русе, Петрич, Пловдив. После идва сезонът на другите плодове, берат й тях, като обикалят страната. Просто с това се занимават – даже ги ангажират и при прибирането на зеленчуците – чушки, домати. Бяха много по-различни. Поставиха си условията, ние ги спазихме. Спяха във фургоните и не създадоха проблем на никого. Имаше и деца с тях. Хапват, лягат, спят и на сутринта берат. Ние за 10 дни си обрахме черешите”, добавя кюстендилката.
ОСТАНАЛАТА ПРОДУКЦИЯ – ЯБЪЛКИ, КРУШИ, СЛИВИ И ПРАСКОВИ, Е ЗА СОБСТВЕНА КОНСУМАЦИЯ. “Навсякъде ябълките са добри, при нас също. Само кайсиите ни измръзнаха. Ние сме три семейства, ще има за всички да си хапнат плодове. Но черешата е много нежен плод, вкусен. И особено кюстендилката череша. При разговорите ми с един професор от Пловдив той ми обясни и защо тя е най-добра в страната”, казва кюстендилката. Изследвания показвали, че сладостта на кюстендилската череша идва оттам, че расте в котловина. Рязката ниска температура през нощта и силното напичане на слънцето през деня създавало много захар и затова била толкова специфично вкусна. “Ние това трябва да го вземем под внимание, на хората да се създадат условия да ги отглеждат, а не както се случи тази година. Някои бяха толкова отчаяни, че казваха, че ще ги режат, ще ги предадат за ракия.
Тези хора на това разчитат. Черешата е много капризна, предразположена е към измръзване, загнива и какво ли още не”, казва Татяна Иванова. Семейството направило градината за красота, а не толкова за добив. Сондажът пък бил заслуга на инженерната мисъл на Асен Младенов. Поливането е с маркучи, но тази година заради дъждовете не се наложило. “Когато съхнат дърветата, той ги сменява с други. При оранта разчитаме на човек. Сега вече ще ги окопаваме около дървото и ще направим поляна”, добавя кюстендилката. Цялата градина била с кранове, а за това помислил инженерът – съпругът Асен. Самите дръвчета са подредени и варосани като войници. На отделни места стои още лъскавото фолио, знак, който направила Таня в помощ на берачите. “Така ми беше по-лесно да им показвам кои дръвчета да берат”, допълва още тя. “И както казва един наш семеен приятел, ние си правим градината за красота, а не за добив”, усмихва се жената.