Старата Европа вече не е толкова могъща, както по-рано. Ако само преди десет години тя можеше свободно да избира с коя от страните-доставчици на енергийни ресурси да сключва договор, то с началото на срива на собствения добив тя такава привилегия вече няма. Строящите се тръби от Задкавказието и Средна Азия едва ли ще успеят да разнообразят нейното газово захранване, а Русия, както пише Лайф ру, още по-силно ще „набоде” Стария свят на своята газова „игла”.
Делът на „Газпром” на пазарите в Европа и Турция през 2013 година нарасна до 30.07%, през 2012 година той бе 26%. Това е голямо постижение. Радостта на топ мениджъра на газовата компания Алексей Милер нямаше край: нали до онзи момент Европа бавно и планово изтласкваше Русия от своя пазар, а сега някак си започна ръст.
 
Оттогава Милер имаше възможността да разкрасява своите отчети с растящи цифри за износа. През 2015 година делът нарасна вече до 31%, а към края на миналата година, по думите на Милер, той стана вече 34%. И вероятно, през идните 10-15 години тази възможност никъде няма да избяга.
 
Падането на добива в страните от Европа вкупом с намаляването на доставките от Африка и занапред ще осигуряват ръст на дела на руския газ на пазара в ЕС, разказа за Лайф ру управляващият директор на агенцията за консултации IHS Markit Майкъл Стоппард. „Ако погледнете хоризонта 2030 година, и руския газ, и втечнен природен газ значително ще увеличат дела си в резултат на спада на добива в страните от Европа, а също така и на доставките от някои страни от Африка”, е пресметнало неговата агенция.
 
Според сметките на IHS Markit, ръстът ще е плавен – по 1% на година до 2020. До тогава делът на „Газпром” в Европа ще достигне 38%, но след това ще се забави до 2% през идните 10 години. Тоест в крайна сметка делът ще възлезе на 40%.
 
„В момента ние виждаме силен интерес към руския евтин за добив газ от страна на много европейки страни. Това ни кара да смятаме, че новите ресурси, например шелфа на Азербайджан или Туркменистан, едва ли ще намалят пазарния му дял”, казва Стоппард.
 
Така, делът на „каспийския газ” – от Азербайджан и Туркменистан – до 2020 година ще се увеличи от сегашните 2% до около 8%. „От друга страна ще нараства конкуренцията между газа на Русия и ВПГ от САЩ и Австралия, което ще определя и световните цени на газа”, добавя събеседникът.
 
 
Впрочем, с отчитането на сегашните цени на газовия пазар на ЕС, американският ВПГ има много мрачни перспективи за „навлизане”: както писа Лайф ру, това няма да го позволи твърде малката разлика между цената на втечняването в САЩ и цената на продажбата в Европа. Според Стоппард за проникването на ВПГ в Европа ще е достатъчно разликата между цената на втечняването и местните цени да достигне 4 долара за милион британски термални единици (в момента такава разлика няма).
 
В крайна сметка още към 2020 година делът на ВПГ на пазара на ЕС ще достигне 15% (в момента 10%), а към 2030 година – 20%, заемайки второ място след доставките на „Газпром”, смята топ мениджърът на IHS Markit.
 
„ВПГ е много чувствителен към ценовите скокове на пазара, също така той силно губи по себестойност спрямо руския газ. Но ако се сравни с газа от Африка, то до голяма степен той е конкурентноспособен: африканският газ изисква твърде големи инвестиции, изостря се и ситуацията със сигурността на транспортирането”, смята анализаторът на петролния и газов сектор от Moody’s Analytics Крис Лафакис „Очевидно е, че руските доставки не са под заплаха от намаляване, особено ако се отчете големият интерес от страна на Германия и Австрия, големите пазари”, добавя той.